Боян Славенков*: Това управление е немощно

<p><strong>Г-н Славенков, прави впечатление самочувствието, което демонстрира финансовият министър, когато говори за постиженията на правителството, свързани с ниския бюджетен дефицит, и за това как ще излезем от кризата само след няколко месеца. Същевременно Иван Костов, който партнира на управляващите, заяви категорично, че няма обрат в противодействието на кризата. Как да си обясним тази колизия в позициите?</strong><br /><br />Симеон Дянков е работил в Световната банка, която е като сестра на МВФ. Въз основа на техните идеологически визии още в края на 80-те г. се формира т.нар. Вашингтонски консенсус. Това е идеологията на съвременния либерализъм, който проповядва, че пазарът трябва да регулира всичко, а държавата трябва да има минимално значение. Където и да отидат фондът и банката, те правят едно и също, казват: намалете разходите, увеличете приходите. На фона на Гърция например България изглежда добре, защото няма бюджетен дефицит. Но това не е кой знае каква философия. По-скоро се изискват допълнително творчество и адекватни управленски решения. В този смисъл правителството не е направило нищо повече за излизане от кризата, освен да реже от бюджета и да съкращава хора. Критиките на опозицията са верни.<br /><br /><strong>Какво е това &bdquo;повече&rdquo;, което би следвало да направи правителството, за да има обрат в противодействието на кризата?</strong><br /><br />Създаване на стимули и облекчения за бизнеса, насърчаване на заетостта. В това отношение е необходима по-голяма активност от страна на държавата. Ще дам пример със САЩ, които никой не може да упрекне в залитания към държавно регулиране. Какво правят там &ndash; национализиране на банки, на държавни дружества, наливане на огромни средства в тях, за да ги спасят. Виждането за намесата и за ролята на държавата се промени радикално. Необходимо е държавата да противодейства на кризата по определени канали. Само позитивните сигнали към чуждите инвеститори няма да помогнат. Задвижването на западната икономика ще стимулира българските предприятия, но това няма да стане в тази степен, в която ние желаем и очакваме. Западната икономика вече е претърпяла определена трансформация. Други сектори стават водещи и ако разчитаме на досегашните поръчки, например текстил или стомана, може и да останем изненадани, защото е много вероятно точно техният обем да намалее. Като правило безработицата намалява обикновено осем-десет месеца, след като започне растежът. Така че този проблем ще тежи на България поне още една година.<br /><br /><strong>Тоест според вас дъното предстои?<br /></strong><br />Това е въпрос на спекулации. Има колеги, които твърдят, че в някаква степен сме достигнали дъното. Големите американски икономисти смятат, че кризата може да бъде W-образна. Първо имаме леко покачване, а след това отново нов спад. Това, че сме стигнали дъното, не бива да ни радва. Теоретично се очаква през следващата година да продължи да се развива криза на ликвидността заради големите разходи на западните държави, от които слабите икономики могат да бъдат силно заразени. <br /><br /><strong>Мнозина от вашите колеги икономисти твърдят, че има изкуствено занижаване на приходната част на бюджета. Какви са причините за това?</strong><br /><br />Действително има такива твърдения. Това може да се установи само ако човек е вътре в кухнята на данните, с които се работи. Ако има такова разминаване, то е изкуствено. Това означава, че правителството умишлено намалява приходната част, за да изглежда като отличник в собствените си очи и в очите на обществото. Това са много одиозни, неокомунистически методи. Преди 20 години статистиката също криеше и напудряше данните, за да заблуждава общественото мнение и да не предизвиква паника. Нищо чудно този министър също да използва такъв подход. Не би ме учудил този факт, като се има предвид възраждането на авторитарния стил на мислене и на действие. В това отношение финансовият министър е патологичен случай.<br /><br /><strong>Как коментирате внезапното решение на премиера по време на посещението му в Израел за намаляването на ДДС с 0,5% още от тази година?</strong><br /><br />Това е смешно. Като професионалист, не мога да не погледна с ирония на едно такова хрумване. Чудя се на българската журналистика &ndash; толкова ли е ампутирана от критичното си чувство? Няма ли кой да анализира всичко това? Отива министър-председателят в Израел, казват му &bdquo;намалявай ДДС с 0,5%&rdquo; и той го намалява. След това ще отиде при Саркози, който може да му каже &ndash; вдигни ДДС. Това показва управленската немощ на правителството. От времето на Иван Костов насам правителствата правеха нещо като програма, план за действията си, особено в областта на социалната и икономическата сфера, с посочени етапи, мерки и действия, следващи политики. Това е практика в целия ЕС. До този момент това правителство все още не е направило нищо конкретно. Оттук-оттам се дочуват изявления, но всичко изглежда несвързано дори на фона на действията на правителството на Станишев. Има отделни кубчета и отделни намерения, но те трябва да бъдат свързани в някаква стратегия, в някаква обща национална политика.<br />Необходими са изключително големи усилия, за да бъде мотивиран бизнесът да внедрява и усвоява новите технологии. В това отношение България е в страшно неизгодна позиция. Докато най-развитите страни отделят над 3% от БВП за наука, България отделя отделя едва 0,39%. Образованието също е в трагично положение. Бизнесът не е мотивиран, тъй като не работи в конкурентна среда. Мафиотските групи, тази ъндърграунд икономика, сивата икономика, корупцията около обществените търгове не съдействат за развитието на бизнес средата и за внедряване на най-перспективните иновативни фирми. В това отношение България трябва да измине много дълъг път, а засега има само лозунги и нищо повече. Лозунгите обаче не могатг да заменят липсата на управленска програма. Това ме тревожи.<br /><br /><br /><strong>По-голямата част от икономистите заявиха, че внезапното решение за намаляване на ДДС е неприложимо в момента, че е по-добре да има намаление на преките данъци, за да останат повече пари в бизнеса и у гражданите.</strong><br /><br />Това решение не би било правилно. Ако бъдат намалени приходите сега, а икономиката не заработи, какво ще направи Дянков, ще реже още ли? Откъде &ndash; от болници, от пенсии, от образование... Не е лошо да бъде намаляван този данък, но това трябва да стане, когато има изгледи икономиката да тръгне нагоре. Освен това не може данъчната политика да се прави на парче. Тя трябва да се прави единствено като система. Сега всичко изглежда хазартно, нещо като PR политика, като опит за увеличаване на харизмата, а това не звучи сериозно.<br /><br /><strong>Премиерът заяви, че в края на януари България ще започне процедурата за членство в еврозоната. Какави са шансовете ни за положителен отговор?</strong><br /><br />Процесът наистина е сложен, те неслучайно го наричат &bdquo;чакалнята&rdquo;. Ясно е, че икономиката ни трябва да е стабилна, че финансовата система трябва да е в баланс. Тук не може да не отдадем заслуженото на това правителство, защото предишният кабинет не направи нищо в това отношение. Сега доброто е, че се заявява това желание за влизане в еврозоната. Влизането в еврозоната няма да стане толкова бързо, но ще има предимства за цялостното интегриране на България, за минимизиране на валутните и инфлационни рискове... Нали помните, че когато влизахме в ЕС, ни гледаха под лупа и въпреки това ни приеха неподготвени. Премиерът засега е добре приет в ЕС, но аз не смятам, че този път те ще си затворят очите и ще занижат критериите спрямо България. <br /><br /><strong>Тоест смятате, че този този сценарий няма да се повтори?</strong><br /><br />Смятам, че няма да се повтори, защото ние им омръзнахме вече. Наскоро попаднах на интервю с Оли Рен, в което той казва &bdquo;приехме България и Румъния неподготвени, те не изпълняваха критериите за пазарна икономика и пазарни интституции за членство в ЕС&rdquo;. По същия начин ни приеха, ако си спомняте, в НАТО след атентатите в САЩ. Тази инерция на снижаването на критериите няма да се запази. Мисля, че този път Европа ще приложи цялата стриктност и че нашата икономика трябва да бъде в състояние да отговори на изискванията.<br /><br /><strong>Съществуват и опасения, че дълговата криза в ЕС ще провали присъединяването ни към валутния съюз. </strong><br /><br />Ние сме силно зависими от техните икономики. Влизането в еврозоната е процес на чакане, процес на нагаждане, на усъвършенстване на управлението на икономиката. Освен това ЕС е една огромна бюрократична машина. Забележете колко от тези страни не спазват критериите на европейския валутен съюз. Гърция е с най-големия бюджетен дефицит. Германия и Италия също така нарушават тези критерии. На Гърция й дадоха преходен период, а за другите си затвориха очите. Тоест може да се намери някакво палиативно решение, което да бъде в наша полза. В наша полза, ако се отчете, че причината е тази дългова криза, която е външно обособена и не зависи от действията на българските финанси. Но тъй като имаме слаба икономика, ние винаги ще бъдем губещи. Това е моето предположение.<br /><br /><strong>Каква е основната причина за драстичния сок на междуфирмената задлъжнялост? Икономическата криза или държавата, която е нередовен платец?<br /></strong><br />Ясно е, че държавата има вина за увеличаването на междуфирмената задлъжнялост. Това, че изплаща със закъснение средствата по повечето от държавните поръчки, увеличава лавинообразно дълговете. А след като една фирма не може да плати на друга, то и тя не може да плати на трета и т.н. Сега предприеха някакви действия. Но все пак мисля, че основната причина не е в действията на държавата, а във влошената конюнктура. Много от фирмите работеха с чувството, че никога няма да се върнем в онези години преди 1997 г. Голяма част от бизнеса не беше подготвена и не очакваше кризата. Нямаха рецептори за рисковете и не предприеха съответни действия. И при първите признаци за намаляване на обемите започнаха да хленчат държавата да им помага. Говоря преди всичко за строителството и туризма. Голяма част от строителния сектор има криминогенен характер. Искам да кажа, че част от тази междуфирмена задлъжнялост е въпрос на ниската управленска култура и социалистическия маниер на мислене, че държавата трябва да помага в случай на криза, а когато има големи печалби, те да плащат в бюджета само една нищожна част.<br /><br /><strong>Как коментирате реформата, която се опитва да прави правителството в отделните сектори, като здравеопазването и образованието например?</strong><br /><br />Там има идея за съкращаване на болници. Важно е да се върви към по-качествено здравеопазване и образование, към по-добро използване на ресурсите. Мисля, че са на прав път, но тук трудността е, както в цял свят, хем болниците да правят бизнес, хем да се грижат за хората. В момента върви плащане под масата за направените услуги. Така лекарите се облагодетелстват, без да работят така, както се работи в една нормална страна. Струва ми се, че голяма част от съсловието е заинтересована да запази тази ситуация. И въпреки това тази реформа е неизбежна. Същото важи и за образованието. Реформите трябва да бъдат провокирани от съответните съсловия. Ако новото правителство е наистина дясно, то трябва да въведе пазарни и либерални принципи на управление. Тази криза е циклична, дори и нищо да не направим, икономиката ще се задвижи. Но изоставането ни от европейските стандарти, от жизненото равнище, от мисленето, от образованието и пр. ще ни дърпа назад. <br /><br /><strong>Казахте, ако правителството е дясно. Всъщност етикетът е такъв. <br /></strong><br />Поне в икономическата област не може да се отрече, че е дясно. То дори и предишното правителство, което си беше неокомунистическо, също имаше дясна политика. Тя до голяма степен е неизбежна, особено в период на криза. Трудно може да се прави някаква друга политика, тъй като държавата няма ресурс, за да участва с повече действия и средства. Не мога точно да определя философията на министър-председателя. Според мен той може да е всякакъв. В момента казва, че е десен, след това може да започне друга политика. Неговата нестабилност прави впечатление и от различните му изказвания. Беше казал, че ще смени шефа на БНБ, но не го направи. Първо се опълчи срещу руските енергийни проекти, а после каза, че са страшно важни. Заяви ни в клин, ни в ръкав, че ще съгласува стратегиите на правителството със стратегиите на президента. Президентът по конституция не може да има стратегия. Той може да има стратегия как да оцелее, кога да ходи на лов или как да си организира почивката, след като му свърши мандатът. Това означава, че Борисов е зависим от тези, които го подкрепят, което пък означава, че може да бъде всякакъв. Пък и начинът на взимане на решения в МС е изцяло тоталитарен. Прави впечатление и зависимостта на Борисов от общественото мнение, от това, че иска да се харесва. Това също може да го направи всякакъв. Той търси популярност, Петър Стоянов беше същият. Иска да бъде харесван, но ако тръгне по тази вълна, хората много скоро ще охладнеят. <br /><br /><strong>Няколко пъти споменахте и думата авторитаризъм. Как мислите, че ще отрази това на политическата система у нас?</strong><br /><br />То вече се отразява. Ето, ДПС демонстрира същото. Ахмед Доган е сменил цялото ръководство. ДПС поначало е тоталитарна партия. С недоумение разбирам, че маха Касим Дал, който му беше дясната ръка и с когото са страшно близки, доколкото знам, са братовчеди, и казва: &bdquo;Ти ще станеш мой заместник&rdquo;. Същото става и в БСП, абсолютно апаратна партия, в която така и не се появи един сериозен конкурент на Станишев. В СДС &ndash; Мартин Димитров трябваше да бъде избран, за да може да бъде в услуга на Иван Костов. Партията на Иван Костов пък е еднолична. А Дянков? Не говори ли той като бате Бойко? Защо скочи така арогантно на хората от БАН? Просто защото вижда как се държи неговият лидер. Хората се надяват, че митът за силната ръка ще подейства. Напротив, кризата на доверие и изобщо всякакви морални кризи могат да бъдат лекувани единствено с повече демокрация, а не с повече клиентелизъм.</p> <p>Това, което не мога да преценя по отношение на настоящия кабинет, е кой взима решенията. Дали икономическият екип ги налага на премиера, или напротив, Борисов ги налага? А това е много важно. Очаквам големи проблеми точно по тази линия &ndash; личността на премиера и неговите способности. Той наистина може да командва, може да ги контролира, но управлението не е в това. Важно е да може да ги мотивира, да ги стимулира, да ги организира. Трябва да може да говори на техния език, а не те на неговия. Бедата в нашата администрация е в нейната неспособност да работи на хоризонтално ниво. Тоест отгоре надолу е ясно, че се дават заповеди, въпросът е как комуникират помежду си отделните министерства, имат ли способността да работят без натиск, да прилагат творчески решенията. Администрацията е тази, която прилага политиките и стратегиите, тя е механизмът, тя е трансмисията между политиката и реалността, между политиката и бизнеса, а не лобитата. Ако тя няма вградена автономност, тогава или ще бъде много затворена в себе си, или ще бъде купена или подчинена от бизнес интереси, както сега се случва в България. <br /><br /><em>*Доц. Боян Славенков е завършил икономика в София. Специализирал е приватизация и макроикономическа политика в Националното бюро за икономически изследвания на САЩ. Бил е съветник по икономическите въпроси на президента Желю Желев от 1990 до 1997 г. Преподавател е по икономика в СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo; и в ПУ &bdquo;Паисий Хилендарски&rdquo;.</em></p> <p><em><strong>Интервюто взе Димитрина Чернева</strong><br /></em></p>