Боряна Димитрова: Кадровата политика на Борисов напомня за Ленин

<strong>Г-жо Димитрова, направихте експресно социологическо проучване, свързано с провалената кандидатура на Румяна Желева за еврокомисар. Какво сочат данните?<br /></strong><br />Общественото мнение е силно поляризирано по въпроса за представянето на Румяна Желева. Зад тезата, че провалянето на тази кандидатура се дължи на политически атаки, застават 35,6% от анкетираните. В много голяма степен това са привърженици на ГЕРБ. Според 37,3% неуспехът на българскита кандидатура се дължи на нейната неподготвеност, а според 25,8% и двете причини са повлияли еднакво силно върху представянето на Румяна Желева. Това е класически случай за силно разколебано обществено мнение, което възпроизвежда поляризираните политически коментари. Направи ми силно впечатление, че освен политическите симпатии, които влияят върху приемането на едната или на другата теза, има много силно разграничение по оста активно и информирано обществено мнение срещу по-слабо заинтересовано и неинформирано. Хората, които са следили в по-голяма степен дебатите и които са по-информирани и по-образовани, споделят една по-диференцирана позиция. Те знаят много повече детайли и поставят много повече въпроси за политиката оттук нататък. <br /><br /><strong>Какъв е процентът на тази група от хора, която определихте като по-добре информирана?<br /></strong><br />Около 30% са хората, които са следили по-внимателно детайлите на казуса Желева. За една немалка част от общественото мнение обаче този дебат не е бил централен и тя е научила само резултатите от него. Което поставя и по-общия въпрос по принцип за информираността и координатите, по които се ориентира българското обществено мнение<br /><br /><strong>Как ще повлияе този скандал върху рейтинга на правителството? Смятате ли, че случаят &bdquo;Желева&rdquo; ще се окаже повратна точка за управлението на Борисов?<br /></strong><br />Две неща правят впечатление до този момент. От една страна, за хората, които се самоопределят като десни, основен проблем е кадровата политика на Борисов. Уточнявам, че зад тезата за неподготвеността на Румяна Желева застават не само симпатизанти на БСП, но и хора с дясна ориентация, които са следили дебата много активно. Случилото се с Желева е крахът на типично левичарската теза, че &bdquo;всяка готвачка може да управлява държавата&rdquo;, ако цитираме известната преди години максима на Ленин. Вярно, правителството се самоопределя като дясно, но десните ценности са образование, компетентност, опит, а не тяхната подмяна. Реакциите са именно срещу демонстрирания в този случай лявопопулистки подбор и стил на управление. В това отношение подкрепата за правителството на Бойко Борисов е разколебана. Чисто социологическият проблем обаче е, че делът на тези хора, които поставят под въпрос подобен тип на управление, е твърде ограничен &ndash; около 25&ndash;30 на сто, и тепърва ще стане ясно по какъв начин съмненията, които този казус породи, ще се отразят на рейтинга на Борисов. В много голяма степен това ще зависи и от начина, по който ще бъдат овладени други социални напрежения и проблеми &ndash; например здравната реформа, протестите на фермерите, политиката по доходите и т.н. <br /><br /><strong>Как ще се отрази този скандал на останалите политически сили? <br /></strong><br />По всяка вероятност самочувствието на БСП ще укрепне, защото те доста упорито се придържаха към една строга линия на поведение и атаки. Дали това ще доведе до увеличаване на електоралното влияние, не се наемам да твърдя, негативите върху образа й са още твърде силни. Що се отнася до десните политически сили, поведението им е разчетено като твърде колебливо. От една страна, ясно изразиха позиция срещу провокациите от страна на БСП, а от друга, направиха предпазлива заявка за алтернатива на некомпетентността на Румяна Желева. Заради това и симпатизантите на Синята коалиция са твърде разколебани. Половината са склонни да подкрепят нейната кандидатура, другата половина &ndash; не. Това показва, че към този момент Синята коалиция има трудности при изграждане на ясна идентификация, на ясен профил пред своите симпатизанти. Те все още са в патова ситуация. По отношение на ДПС и &bdquo;Атака&rdquo; не се наблюдават кой знае какви промени, с изключение на факт, който за мен е доста е интересен. Става дума за това, че симпатизантите на &bdquo;Атака&rdquo; са сред най-критичните към г-жа Желева, тоест в много голяма степен се разминават с официалните позиции на партията си. Нито една от политическите сили обаче не изведе достатъчно ясно и категорично своята позиция пред общественото мнение. Не е работа на избирателите да творят основните партийни послания. Те трябва да бъдат формулирани от партиите, за да могат избирателите да се разпознаят в една от назованите линии. <br /><br /><strong>Мнозина анализатори разчитат поведението на Иван Костов като опит да употреби Борисов, за да си върне властта. Имат ли десните и Костов потенциал за това?<br /></strong><br />Към момента не виждам електорален потенциал и подкрепа за такава теза. Мисля, че по-скоро става въпрос за еволюционни процеси, които тепърва ще покажат какъв тип автентична дясна алтернатива на Борисов би могла да изкристализира. Засега нямаме основание да очакваме някаква сериозна заплаха за завземане отвътре на управлението на Борисов. <br /><br /><strong>Как коментирате реакциите на премиера &ndash; изчакването на знак от ЕНП за оттегляне на Желева като еврокомисар и смяната на позициите по повод нейната оставка като външен министър?<br /></strong><br />Грешката на Борисов, ще повторя, е в негласното споделяне на левичарските принципи&nbsp; при рекрутиране на част от ръководния екип &ndash; че всеки може да бъде издигнат за всяко място. Спомняте ли си онзи хубав разказ за &bdquo;човека с пръчицата&rdquo;? Когато победителите решили да дадат заслуженото на един, който участвал активно в изборите, той си пожелал: &bdquo;Искам да ме назначите в оркестъра&rdquo;. И понеже не му харесвало да издува бузи или да бие барабан, заявил, че иска да бъде като онзи, който хем е все най-отпред, хем нищо не прави &ndash; &bdquo;стои си и ръкомаха с една пръчица&rdquo;. Тъжно е, но понякога имам чувството, че въпреки някои силни попадения, подборът често не се различава като механизъм от току-що описания. Що се отнася до изчакването, струва ми се, че това е в рамките на нормалните политически взаимодействия. В тази ситуация това беше единственото, което можеше да се направи, да се изчака и да се намери алтернативна кандидатура. Но това са леките, отекващи трусове след големия трус и заложената преди това голяма бомба. Ако нещо остава неизяснено обаче, това е новата информация, която се появи за участието на Румяна Желева в още една фирма, &bdquo;Етко-Шнайдер&rdquo;, която според някои публикации е сред т.нар. външнотърговски фирми, създадени в края на комунистическото управление. Доколкото тя е декларирала участието си в нея при встъпването в длъжност като външен министър, въпросът вече не е само за т.нар. юридическа несъвместимност, а за политическата &bdquo;съвместимост&rdquo; на зам.-председател на ЕНП с подобни фирми. <br /><br /><strong>А как възприемате реакцията на българското правосъдно министерство &ndash; същият лек трус или налагане на двойни стандарти?<br /></strong><br />Изчакването на г-н Борисов е политическа реакция. Тя е разбираема. Реакцията на българското правосъдно министерство е от съвсем друг характер. Тя е от онези прояви, които за избирателите поставят под съмнение предизборните ангажименти на ГЕРБ да няма двойни стандарти и законът да важи еднакво за всички. Абсурдът в тълкуването на правосъдното министерство е в това, че Правилникът на НС не трябва да важи в случая с Румяна Желева, при положение че евродепутатите трябва да отговарят на същия този правилник. Вероятно с юридически тънкости може да се &bdquo;докара&rdquo; и такова правно тълкувание. Както се изказаха обаче редица юристи, то поражда поредица от правни абсурди и съвсем закономерно беше разчетено от общественото мнение като &bdquo;измъкване&rdquo;. Не мисля, че това решение прави чест на правосъдното министерство. А освен всичко друго то затвърждава имиджа на страната ни като държава, в която няма твърди и установени за всички правила. То е част от онзи образ на България, заради който Европа се отнася с подозрение към нас. Накратко, проблемът с правосъдното министерство е един доста симптоматичен случай за това колко пакости и колко бели може да направи защитата на една незащитима теза.<br /><br /><em><strong>С Боряна Димитрова разговаря Димитрина Чернева</strong></em>