Борисов живее в измислен свят, а медиите поддържат неговите илюзии

<p><strong>Г-н Томов, изразихте опасения, че съществува &ldquo;пошъл сценарий за изграждане на полутоталитарен режим в България&rdquo;? Какво ви кара да мислите така?</strong><br /><br />Първо, заради икономическата политика на правителството. Тя е насочена към това, държавата на всяка цена да остане богата и да контролира всичко в ситуация на рецесия и свиване на производството и потреблението.<strong><br /><br />Но според финансовия министър страната ще започне да излиза от кризата съвсем скоро, през пролетта на тази година.</strong><br /><br />Дали страната ще излезе от кризата през пролетта, аз не мога да кажа, тъй като имаме отворена икономика и това твърде много зависи от макроикономически процеси в целия Европейски съюз. Това, което със сигурност мисля, е, че една държавна политика, която в условията на рецесия се стреми да трупа бюджетни излишъци и да ограничава потреблението, да не плаща задълженията, които има, и да ги отлага колкото може повече, в никакъв случай не стимулира излизането от кризата, а действа прорецесионно. За да може страната да се съживи, е необходимо да има повече пари в реалната икономика. Държавата, която е най-мощният преразпределител на финанси, може да стимулира процеси на възстановяване, като оставя повече пари в тези реални икономически процеси. Това правят всички страни, които водят антикризисна политика. У нас се води точно обратната политика. Самият закон за Бюджет 2010 стъпва върху една фалшиво занижена оценка на БВП за тази година с около 3 млрд. лв. В резултат на това се планира бюджет, който ще произведе излишък. Това са пари, от които държавата може да се откаже чрез данъчни облекчения, без да разширява разходната си част, както искат социалистите.<strong><br /><br />Говорите за неестествено ниска приходна част на бюджета. Как да си обясним това след оглушителната медийна кампания, по време на която разбрахме какво невъобразимо изтичане на пари е допуснала тройната коалиция и как новата власт ще стопира подобни практики. Не е ли логично увеличените постъпления и спасените от изтичане милиарди да се влеят в приходната част на бюджета?</strong>&shy;<br /><br />Един бюджет винаги е прогноза, която трябва да стъпи на някакви обективни макроикономически показатели, за да се прецени какъв е потенциалът на държавата да събира приходи при съществуващото фискално законодателство. Логиката на това, което казвам, е свързана с обстоятелството, че БВП е силно подценен в Бюджет 2010. За първите три тримесечия на миналата година ние имаме в номинално изражение около 48 300 млн. лв. БВП. Прогнозата за 2009 г. в бюджета е 63 710 млн. лв., ако не ме лъже паметта. При трупането на БВП обаче има сезонност, общо взето, той расте през третото и четвъртото тримесечие поради особености на организацията на икономическия живот. Винаги БВП за последното тримесечие е най-висок в сравнение с предишните три тримесечия на годината. Тъй като за третото тримесечие той е над 18 млрд. лв., няма как да се прогнозира, че за последното тримесечие ще бъде по-малко от това. В прогнозата, която е заложена в бюджета, фактически са фиксирани около 15 400 млн. лв., а това е нечовешки малко. За да се случи това, трябва да има икономическа катастрофа. Ясно е, че това е направено умишлено. <br />&shy;<strong> <br />Какви са според вас мотивите на правителството за това занижаване на приходната част на бюджета?</strong><br /><br />Ирационален страх от нестабилност на държавните финанси. Напълно възможно е просто да се презастраховат за сметка на стагниране на процесите в реалната икономика. Те говорят за актуализация на бюджета през второто тримесечие на следващата година. Другият мотив може да бъде успешен политически PR. Залагаш бюджет, при който излишъци ще дойдат от само себе си, в един момент актуализираш този бюджет и казваш: &ldquo;ето, благодарение на нашата мъдра политика ние не само изпълнихме бюджета, но имаме един излишък, който ще пуснем на пенсионерите и на социално слабите, ще направим една магистрала и пр.&rdquo;. Нещо като говорене за малоумници, което всъщност е основното занимание на премиера на тази страна. Третото, което може да бъде мотив, е провеждането на една строго колониална политика, при което се иска богата държава дори с цената на обедняване на гражданите, защото богатата държава е по-силна, по-деспотична и по-контролираща своите граждани. Това пасва на политиката за ограничаване на граждански права, която води това правителство. Една такава концепция напълно се връзва с политическата идея за превръщането на демократичния хаос и беззаконие в посттоталитарен ред. <br />&shy;<br /><strong>Дали този хаос се дължи на неумение и липса на компетентност, или по-скоро става дума за целенасочено провеждана политика за концентриране на властта?</strong><br />&shy;<br /> В условията на демокрация възможностите за злоупотреба с власт нарастват. Преди всичко, защото няма един ред, при който държавата е субект на всичко, потиска всички и превръща всички свои граждани в поданици. Получи се това, че в България е съвършено безнаказано да се злоупотребява с власт, че страната затъва в корупционни практики, че е много трудно да се прокара граница между сенчестата и легалната икономика. Всичко това създава впечатление за хаос и несигурност и спъва развитието на страната. Виждате какво става на медийния пазар. Медиите се занимават в крайна сметка с корупция по време на предизборни кампании. Ние прекрасно знаем, че близо 90 на сто от договорите по закона за обществените поръчки са свързани със скрити корупционни практики от типа &ldquo;аз на тебе, ти на мене&rdquo;. Прекрасно знаем, че всеки лицензионен режим в тази страна е корупционно гнездо. Фактически цялата държавна и общинска администрация живее и богатее от това. Нарастването на нетърпимостта към тези ужасяващи практики е нещо добро, но то избива в някакви странни политически илюзии. Това правителство твърди, че води антикорупционна политика. Бих повярвал, че една власт в България тръгва да води антикорупционна политика, ако тя започне да посяга на определени неща. За да няма толкова развита корупция, трябва да има не просто контрол отгоре надолу. Това е неефективно и по този начин се създават нови възможности за корупция. Трябва да има контрол отстрани към властта, трябва да има контрол над властта. Такъв контрол могат да създадат само институциите на гражданското общество, а медиите имат централно значение за това. Колкото по-стагнирани са медиите, толкова по-малка ще бъде ефективността им в обществения живот. А тенденцията е точно такава. Какво прави това правителство &shy; освобождава медиите? Напротив. Като чета вестници сутрин, имам чувството, че &ldquo;Работническо дело&rdquo; се е размножило десет пъти. Медиите се подмазват на властта. За това обикновено властта плаща по някакъв начин. <br />&shy;<br /><strong>Как ще обясните това? Все пак смея да твърдя, че само преди няколко години медиите бяха по-силен коректив на властта, отколкото са днес. </strong><br />&shy; <br />Има движение надолу. В България няма икономически условия за съществуване на независими медии. Обективните медии в България загиват много по-лесно, отколкото продажните. Някои медии съществуват именно защото са продажни и заради нищо друго. Значи има нещо сбъркано в самия начин, по който се регулира медийното разпространение в България. Когато имаме три ефирни телевизии, които тотално доминират на телевизионния пазар, защото са по-достъпни за аудиторията, те осъзнават властта си и възможността да налагат своите стандарти. Самият ни премиер е изцяло медиен продукт. Видяхте ли интервюто му в &ldquo;Стандарт&rdquo;? Начинът, по който този човек говори за паралелната реалност, която обитава, нямаща нищо общо с реалността, в която са потопени българите, навява мисъл, че той се нуждае от лечение. Насреща има журналист, който слуша всичко това и го коментира в същия стил. Не може някой да ти казва, пък бил той и премиер, че инвестициите в България намаляват или ги няма заради отвличанията, които пък той е спрял, и ти като журналист да стоиш и да слушаш тази тъпотия, която няма никаква връзка с реалността, да мълчиш и да не смееш да зададеш някакъв изясняващ мисълта на отсрещния човек въпрос. Тази паралелна реалност, в която пребивава гн Борисов, се предъвква в медиите, влиза в главите на хората и създава някакви схематизми на масовото мислене, около които се поддържа илюзията, че е възможно хората да се почувстват удовлетворени от властта чрез управлението на този човек. Вижте задръстванията в София. При предния сняг същият този премиер изръси глупостта, че София е най-добре почистената европейска столица. <br />&shy; <strong><br />Защо обществото прощава тези неточности и лъжи? Настоящият премер беше кмет на София и софиянци лесно му простиха несполуките в управлението на града.</strong><br />&shy; <br />Борисов е особено явление. Това е човек с изключително силен инстинкт на манипулатор. Той се харесва преди всичко защото представя упражняването на власт като просто занимание, което е достъпно за всекиго. Говори върху проблеми, които сами по себе си са доста сложни, на един разбираем, кръчмарски и всекидневен език: &ldquo;Какво да направя, като нема пари и ония там комунистите и Станишев са ги изгребали&rdquo;. Това е представа, която е изключително близка до манталитета на чичо Пенчо в кръчмата, че държавните пари са като гърне с жълтици. Бръкнали комунистите, изгребали ги и няма нищо. Тази метафора е съвършено неприложима по отношение на държавните финанси, които трябва да бъдат оприличени не на гърне с жълтици, а по-скоро на река. Тях непрекъснато и ги има, и ги няма, те постъпват всеки ден и се харчат всеки ден. Като приложиш тази метафора, веднага ще се види, че ако едно правителство няма пари, то е защото не си събира приходите, а не защото предните са харчили. Този стил на примитивизиране се харесва на фона на обстоятелството, че имахме поредица от изключително лицемерни политически водачи, които правеха точно обратното, като се опитваха да прикриват своите примитивни стремежи за злоупотреба с власт под усложнено наукообразно политическо говорене. Много от последиците на своето управление както в София, така и в страната, Борисов успя успешно да припише на друг. Той е типичен пример за управленец, който съвършено безотговорно подминава един обществен проблем до момента, в който проблемът става толкова остър, че няма как да не се заемеш с него. Това е все едно да почнеш да чистиш улиците, след като се натрупа 40 см снежна покривка, и да отчиташ като успех това, че снегът е станал 35 см. <br />&shy;<strong> <br />Ще ви върна към интервюто във в. &ldquo;Стандарт&rdquo;. Там има и други интересни реплики. На въпрос за лидерството в ГЕРБ Борисов заявява, че в неговата партия всеки си знае мястото, а ако някой не го знае, той ще го подреди. </strong><br />&shy; <br />Този човек просто не знае какво означава неформален лидер. Не обича самата дума, не му звучи добре. Той е прав и е искрен. Той е създател на тази партия и е, така да се каже, голямата кокошка със златните електорални яйца. Всички други надолу са пошли кариеристи. <br />&shy; <strong><br />Ако една партия е зачената порочно и недемократично, можем ли да очакваме там все пак да проработят демократични механизми? </strong><br />&shy; <br />Демократични механизми в ГЕРБ?! Какво демократично виждате в ГЕРБ? Знаете ли какво стана на изборите в Разлог, знаете ли какво стана на изборите през юли? Партията, която се занимаваше най-активно с манипулиране на изборите, беше ГЕРБ. Не е редно да споменавам информаторите си, но да кажем, че има един областен център в страната, за който знам, че там са събирани, привиквани и заплашвани всички цигански барони, за да гласуват правилно.<br />&shy; <br /><strong>От кого?</strong><br />&shy; <br />От ГЕРБ. При изборите в Разлог между двата тура протече тоталната кампания за сплашване. Тази кампания беше проведена от партия ГЕРБ. Имаше заплахи за работещи и за бизнесмени. В деня на изборите Разлог беше препълнен с полиция. <br />&shy;<strong> <br />Смятате ли, че Борисов приема на сериозно очакванията на Европейската комисия България да се пребори с корупцията и с организираната престъпност? Как възприемате акция &ldquo;Наглите&rdquo; и предновогодишните успехи на МВР?</strong><br />&shy; <br />Това, което стига до нас около тази полицейска акция, несъмнено е PR. Това, което не знам, е дали този PR е въз основа на реално свършена работа, или освен него друго няма. Ако наистина са успели да се справят с организираните банди за отвличания, те са отговорили на интересите на шепа свръхбогати хора в България. Няма лошо в това полицията да разбие такъв престъпен бизнес, но много би ми се искало тя да се опитва да ограничи този тип престъпни бизнеси, които засягат интересите на страшно много хора в България и които, между другото, не изискват чак толкова специализирани разработки и събирания в дома на премиера. Всеки от нас е виждал как работят органите на реда на живо. Това са напълно бандитизирани структури, които правят бизнес заедно с престъпниците. Аз мога да съдя за общия резултат от действията на полицията. Мога да съдя за това, че имаме власт, която се стреми да направи страната полицейска държава. Вижте Закона за електронните съобщения. <br />&shy; <strong><br />Парадоксално е това, че от една страна, говорим за безвластие, а от друга, наблюдаваме концентрирането на твърде много непрозрачно упражнявана власт в държавните институции. Как битуват заедно тези две нагласи?</strong><br />&shy; <br />У нас цари властови хаос. Съществува някакъв скрит вторичен и третичен властови ред, чрез който можете да постигнете целите си. Така се печели &shy; от процедури за обществени поръчки до каквото си поискате. Това е масово и създава усещането за безвластие. Оттук много силният ин<br />стинкт на хората да смятат, че нещата са решими с ред отгоре надолу, че ще бъде достатъчно да накажем виновните. Да си представим едно организирано общество, в което Големият брат стои най-отгоре. Той е много честен и справедлив, под него стоят помалките братчета и всички за благото на народа създават този желан от българските граждани ред, в името на който си струва да се откажем от права и да им позволим да правят една силна полиция. Ние всички искаме да се подчиним на един справедлив ред. Проблемът е, че това е утопия. Алтернативният вариант е не да искаме такъв ред, а да искаме самите тези, които имат легитимна власт, да бъдат подвластни на нас и да бъдат подвластни чрез някакви достатъчно развити в обществото средства за контрол. <br />&shy; <strong><br />Не е ли тъкмо моделът на Големия брат, така успешно захранван от сегашното управление, най-вреден за общество, което е свикнало проблемите да бъдат решавани отгоре надолу? Как институциите и гражданите ще изработят умения за справяне с проблемите, след като съществува Батман, който се разпорежда на всички нива и решава всички задачи?</strong><br />&shy; <br />Ако беше възможно сегашната управляваща партия и нейният лидер да възстановят един тоталитарен модел на управление в българското общество, повечето хора щяха да го възприемат и да го подкрепят. И щеше да мине известно време, докато се види, че такъв модел не може да проработи. Колкото и да мрънкаме за това как съдебната система пуска бандитите, тя ги пуска именно защото реализира един конституционен модел, съгласно който всеки е невинен до доказване на противното. Единственият начин е да научиш полицията да събира годни доказателства. Аз имам една любима метафора. Тоталитарното общество е зоологическа градина, а свободният свят е джунгла. Донякъде е въпрос на ценностен избор къде предпочиташ да живееш. Дали в градината с клетката, хранилката и надзирателя, който идва редовно и ти носи вода, или в джунглата, където е опасно и има много хищници, трудно се оцелява и като се развали времето, няма кой да почисти снега. Ние вече сме в джунглата и трябва да се борим за оцеляването си, а не сме се научили на това. Мечтаем си за градинката. Просто няма как режимът на Борисов да успее. Това е обречена кауза, защото става дума за човек, който доста плоско си представя възможността едно общество да бъде ръководено, който не разполага с екип от хора и който се опитва да приложи прости и обикновено репресивни методи за решаване на сложни проблеми, които не могат да бъдат решени бързо и с репресивни методи. Тази политика може да има краткосрочен ефект, тъй като хората искат мъст и наказание за виновниците. Затова една стратегия, при която правителството ще се опитва винаги да търси външни врагове и виновнци за собствените си неуспехи, известно време ще бъде успешна. <br />&shy;<strong> <br />Какво ще кажете за политическите опоненти на Борисов? Къде виждате ресурс за по-модерен и по-адекватен на европейските изисквания политически модел? </strong><br />&shy; <br />Ще ви кажа, че в България в последните 20 години не се е родила друга дясна партия освен СДС. Въпреки направените през годините глупости тази партия стои зад някакви десни демократични ценности. И сега, колкото и да се заиграва с Борисов, не може да преглътне Закона за електронните съобщения.<br />&shy; <strong><br />Все пак СДС стои доста плътно зад ГЕРБ и неговия маниер на управление.</strong><br />&shy; <br />Да, мъчи се да оцелее. Несъмнено конюнктурна политика. От всяка гледна точка и СДС, а и ДСБ разполагат със значително по-сериозен управленски потенциал, отколкото ГЕРБ. <br />&shy;<strong> <br />Как ще им се отрази обаче днешната конюнктурна политика?</strong><br />&shy; <br />Може да ги обезличи напълно, ако не се усетят навреме и не се дръпнат. ГЕРБ не е дясна партия. Първото публично искане на Борисов като главен секретар на МВР беше &shy; почти всички са го забравили &shy; да се въведат изходни визи за българските граници. В този смисъл ключово важно е тази десница, която в крайна сметка пое на гърба си общественополитическите промени в България през 90те години, в някаква форма да оцелее. Може да не е точно в тази форма, може да смени лидерите си, но е важно да оцелее. Какво виждаме обаче сега? НДСВ е разбито. СДС е полуразбит, ДСБ се превърна в нещо като секта. Всички те са мразени от избирателите. От целия този сбирток все пак могат да се намерят хора с политическо мислене и идеи. Според мен тези хора са в режим на оцеляване и ако някой изобщо може да направи жизнеспособен десен политически проект, той е в тази група политици, защото ние политици отвън няма да си внесем. В ГЕРБ това няма да стане. Там просто няма такива хора. Не съм оптимист относно шансовете на ГЕРБ да си изгради постепенно десен политически имидж. По-скоро залагам на остатъците от старата десница.<br /><br /><em><strong>Интервюто взе Димитрина Чернева</strong></em></p>