Ателие „Прегърни ме” и „24 грама надежда”: Какво направихме досега

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><br />Както многократно &bdquo;Гласове&rdquo; писа, сдружение &bdquo;Прегърни ме&rdquo;, което работи вече осма година с деца в неравностойно положение, не може да се пребори нито за лев държавна или общинска субсидия. Два пъти бяхме на ръба на отчаянието, един път закрихме ателието. Но последната инициатива, &bdquo;24 грама надежда&rdquo;, ни дава сили и надежда да не се отказваме. Намерихме подслон, сега се нуждаем от малко средства за нашите срещи с децата.</p> <p><strong>Защо:</strong><br />От осем години ателие &bdquo;Прегърни ме&rdquo; работи с повече от 200 деца и младежи от три социални дома на територията на град София и София-област, които се учат на два занаята и различни техники на приложно изкуство, живопис и иконопис. Досега децата са създали 80 етнокостюма, 350 картини, 4000 картички, над 5000 мартеници, 200 копринени ангела и парцалени кукли, една илюстрирана Андерсенова приказка, 28 ръчно правени арт книги с Чудесата на Христос. Техните творби са участвали в над 30 изложби и базари и така са стигнали до хиляди възрастни и деца. През тази година 28 деца, лишени от родителска грижа, посещават курсовете на ателието - място, където се учат да пишат и четат, да рисуват и моделират, да могат и да вярват. Помогнете ни да продължим да им помагаме.</p> <p><strong>Как?</strong><br />Първо, всеки, който желае да ни подкрепи, може да ни дарява по 1 лев на месец, като изпраща дарителски есемес с текст DMS ATELIE на единен дарителски номер 17777 (за абонати на GLOBUL, VIVACOM и M-Тel).<br />За повече информация посетете www.dmsbg.com.</p> <p>След това той трябва да изпрати имейл адреса си на имейла на сдружението [email protected] или под текста тук, в КОМЕНТАРИ.</p> <p>Надеждата ни е да съберем около 2000 съмишленици, които да поемат ангажимент всеки месец между 20-о и 25-о число да изпращат по 1 ДМС. От своя страна, сдружението се ангажира всеки месец да ви подсеща на посочения от вас имейл адрес да пуснете есемес, а в сайта на &bdquo;Гласове&rdquo; да прави публичен отчет за всичко, което децата са прочели, научили и измайсторили с вашите пари.</p> <p><strong>Ателие &ldquo;Прегърни ме&rdquo; благодари за подкрепата, която получи през изминалите две години</strong> <strong>от Vivacom, бТВ, Дарик радио, "Медиапул" , в. "Дневник", десетките приятели и анонимни дарители.</strong></p> <p>Без вашата безкористна помощ, ателието щеше да затвори врати още през зимата на 2010 год.<br />Но оцеляхме! Благодарим ви, приятели!</p> <p><em>Милена Нейова, председател на сдружение &bdquo;Прегърни ме&rdquo; и журналист в &bdquo;Гласове&rdquo;<br /><br /></em><em>П.С. И една важна новина. От 1 декември 2012 г. и трите мобилни оператора вече не начисляват ДДС върху дарителските есемеси в проект DMS за техни абонати по договор.</em></p> <p><em><img src="/uploads/editor/DSC00769.JPG" alt="" width="562" height="419" /></em></p> <p><em>Децата от ателие "Прегърни ме" рисуват заедно картина след прожекция на филма "Приказка без край".</em></p> <p>Този път ще завърша с една история, която ми се струва много подходяща.</p> <p><strong>&bdquo;Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти&rdquo;: </strong>С тези думи Чарли Чаплин завършил писмо до дъщеря си Жералдин. <br /><br />Родителите на Чаплин се разделили, преди той да навърши три години. Баща му, Чарлс Чаплин-старши, бил алкохолик и не общувал много със сина си, макар че Чарли и неговият полубрат Сид живеят известно време с него и любовницата му Луиз по време на един от престоите на майка им в приют за психичноболни.</p> <p>След като родителите им се разделят, двете деца живеят с майка си в различни части на Лондон. Може би малцина знаят, че майката на Чарли Чаплин - Хана Чаплин, призлиза от голям цигански род. Самият той по-късно говори с гордост за този факт, макар че в същото време го определя и като &bdquo;скелета в семейния гардероб&ldquo;.</p> <p>Публикуваме писмото му до Жералдин днес, защото детството на Чаплин много напомня за житейски истории на нашите малки приятели, отглеждани в социални домове. Защото неговите думи ни дават и сила, и надежда, и упование...</p> <p><em>Мое момиче,<br />Сега е нощ. Една Коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.<br /></em></p> <p><em>Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезвал от очите ми. Той е тук, на масата, тук - до моето сърце. Но къде си ти? Там - в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шанз-Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина. Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийска красавица, пленена от хан Татар. Бъди красавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но ако възторзите и благодарността на публиката те опиянят, ако ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща.<br /></em></p> <p><em>Аз съм твоят баща, Жералдин! Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!<br /></em></p> <p><em>Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка - за Спящата красавица, за будния дракон в полето... А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: &bdquo;Върви си! Аз спя с мечтите на своята дъщеря!&rdquo; Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва:<br />&bdquo;Виждате ли това момиче? То е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва? Чарли?&rdquo;</em></p> <p><strong><em>Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут!</em></strong></p> <p><em>Днес е твой ден. Танцувай! Аз танцувах в широк и окъсан панталон, а ти в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигнат понякога в небесата.</em></p> <p><em>Иди! Иди и там! Но се връщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. </em></p> <p><strong><em>Аз бях като тях, Жералдин! </em></strong></p> <p><em>В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: &bdquo;Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?&rdquo; Ти не ме познаваш, Жералдин... Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал... А тя също е интересна... </em></p> <p><strong><em>Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, </em></strong></p> <p><em>а после... събираше милостиня... Това е моята приказка!</em></p> <p><em>Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушува цял океан от гордост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но въпреки всичко аз съм жив, а за живите обикновено малко се говори.</em></p> <p><em>По-добре да говорим за теб! След твоето име, Жералдин, е моето - Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но </em></p> <p><strong><em>аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! </em></strong></p> <p><em>В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика! В полунощ, когато излизаш от големия салон, ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена...</em></p> <p><strong><em>И ако е бременна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му.</em></strong></p> <p><em>Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите &ndash; ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус разглеждай града, разхождай се. Гледай хората!</em></p> <p><strong><em>И най-малкото по един път на ден казвай: &bdquo;И аз съм една от тях!&rdquo;</em></strong></p> <p><em>Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената! Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам!... Там ще видиш много танцьорки като теб &ndash; даже по-красиви от теб и по-горди от теб. От ослепителния блясък на прожекторите на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре!</em></p> <p><strong><em>И знай, в семейството на Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да ругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена...</em></strong></p> <p><em>Аз ще умра, но ти ще живееш... Искам ти никога да не живееш в бедност! Заедно с това писмо ти изпращам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да намериш. </em></p> <p><em>Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. </em></p> <p><em></em><strong><em>Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи... </em></strong></p> <p><em>Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за въжеиграчите. Но трябва да ти кажа една истина, мое момиче - хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат... Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек! <br /></em></p> <p><em>И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга да ти говори за това...<br /></em></p> <p><em>Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Тялото ти е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш оттам по-облечен и по-чист... Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. </em></p> <p><strong><em>Голотата е болест на нашето време.</em></strong></p> <p><em>Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е от преди десет години, от времето, което си отива. Не се бой, тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последният човек, който става поданик на острова на голите!...<br /></em></p> <p><em>Знам, че синове и бащи винаги са били във вечен двубой. С мене, с моите мисли воювай, мое момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, искам да вярвам - тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо - ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа.</em></p> <p><em>Чарли е вече остарял, Жералдин! </em><em>Рано или късно вместо с бяла коприна за сцената ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. <br /><br />Сега не искам да те безпокоя.Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си - Чарли. </em></p> <p><strong><em>Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.</em></strong></p> <p><em>Целувам те: Чарли</em></p> <p><em><br /></em></p>