Арман Бабикян: Паническият страх на Костов е да не остане сам без СДС

<p>Трудно е да преценя до каква степен имаше смисъл от провеждането на тези избори, защото предварителната настройка преди заявката за провеждане на подобни избори беше за договорка между СДС и ДСБ – в резултат, разбира се, на прозрачни преговори – по силата на която партията на Костов да предложи кандидат за кметския пост в София, а СДС – кандидат за президент. Явно преговорите завършиха с провал и се стигна до това упражнение, което само по себе си, разбира се, е демократично, но резултатът от него препотвърди това, за което можеха да се договорят и в началото. Единственото, което се получи покрай провеждането на тези избори, са тези унизителни удари под пояса. Имам предвид вмешателство на външни партии – хората на Стефан Софиянски изразиха публично становище зад кого трябва да застанат избирателите и към кого ще призоват да се гласува, имаше размяна на реплики между премиера Борисов и Иван Костов за това коя от двете партии става и коя не, коя носи негативи и коя позитиви, прибавете към това и видимите гнезда на избухналата ромска любов към християндемократическите ценности. Виждате, че резултатите от всичко това излизат на бял свят. Когато една коалиция твърди, че споделя общи ценности и провежда вътрешно състезание за оценка на качествата, а използва такива методи, това е доста лош знак въобще за политическото им поведение и тактика, както и за вътрешнокоалиционните взаимоотношения. Всички са наясно как огромни маси ромски общности са припознали &quot;модерната европейска десница&quot;, ако тя въобще е модерна, тъй като очевидно методите, които използва, не са никак европейски. Така че не съм сигурен дали с повече негативи или с повече позитиви излизат от тези вътрешни избори партиите, членки на Синята коалиция. </p> <p><strong>Успяха ли според вас СДС и ДСБ да мобилизират своя актив и как оценявате избирателната активност – по-скоро ниска, както коментират някои анализатори, или по-скоро висока, както твърдят от Синята коалиция? </strong></p> <p>Бихме могли да отговорим коректно на този въпрос, ако имаме реалните цифри, тоест резултатите за реалната избирателна активност, а не тази, която е мобилизирана чрез някакви други технологични способи. Не искам да назовавам тези способи, за да не обидя някого, но всички се досещат за какво става дума. </p> <p><strong>Назовете ги, аз може би не се досещам.</strong> </p> <p>Наистина ли не се досещате как може да бъде мотивиран компактен ромски вот по време на избори? Мисля, че всички знаят как се случва това, тъй като в България то вече се е случвало достатъчно много пъти. </p> <p><strong>Как обаче могат да бъдат изключени постфактум тези гласове, тоест да бъде анулиран ромският вот, както настояват от ДСБ? </strong></p> <p>Това е комично. Няма смисъл да бъдат изключвани, въпросът е как и защо са били включени. </p> <p><strong>И защо са били включени според вас? </strong></p> <p>Защото очевидно са липсвали достатъчно сериозни други аргументи. Когато обаче тези аргументи не са част от състезанието, целият план, насочен към това, че Синята коалиция има енергия и излъчва нови послания към публиката, че тя е готова на демократично вътрешно състезание, отива по дяволите. Това просто е лош знак, независимо кой ще спечели или ще загуби на изборите. Самият механизъм на вътрешния избор беше достатъчно позитивен, добронамерен и демократичен акт, който щеше да бъде оценен по достойноство, но ето, оказа се, че в кацата с меда има катран. Видяхме, че дори хора като Георги Кадиев намериха сили в себе си, въпреки че са от БСП, да дадат добра оценка на тази процедура вдясно, но когато самата десница има желание да опорочи нещата, е много трудно някой друг да й помогне. </p> <p><strong>А можем ли да дадем добра оценка на решението на СДС и ДСБ да допуснат за участие в тези избори произволно всички желаещи да гласуват? Това не прави ли избора неавтентично десен, след като и г-н Кадиев, например, имаше възможност да гласува? </strong></p> <p>Не бих казал, тъй като по подобен начин се постъпи навремето, когато на предварителни избори се явиха Жельо Желев и Петър Стоянов. Тогава вотът отново беше отворен. Разбира се, това поражда рискове изборите да бъдат манипулирани от сили, които са чужди на десницата, но все пак мисля, че това дава и шанс на десницата да представи своите идеи, своята кауза и своите кандидати пред по-широки кръгове, които гравитират около нея и макар да са отдалечени от партийните ядра, биха припознали или харесали някой от кандидатите. По този начин може да бъде предизвикана съпричастността на тези кръгове. Така че това решение има своите плюсове, има и своите минуси, едва ли можем да го оценяваме еднозначно. Знаете, че в случая с Жельо Желев и с Петър Стоянов това проработи, само че тогава нямаше подобно изкривяване на вота и опит за вмешателство и манипулации. </p> <p><strong>А сега разбрахме, че немалко роми са припознали християндемократическите убеждения. Между другото, как да си обясним следното противоречие – вече излезе информация, че по-голямата част от ромските гласове са отишли за ДСБ, в същото време обаче именно тъмносините се оплакват, че компактни групи роми са били водени да гласуват в различни избирателни секции и искат анулиране на ромския вот. Всъщност Иван Костов и партията му лансират тезата, че тези гласове са били мобилизирани от СДС с цел да бъдат компрометирани ДСБ. </strong></p> <p>Мисля, че това е нещо като крадецът вика: „Дръжте крадеца!” – технология, добре известна в пропагандата, при която посочваш предварително извършителя на престъпление, което си подготвил самият ти. Нещо подобно използва и г-н Костов, тъй като той е достатъчно опитен в тази игра и реши да набеди абсолютно несвързано за това ту СДС, ту г-н Софиянски, а всъщност резултатите показват, че този вот е влязъл в урните в полза на кандидатите на ДСБ. Очевидно, подготвяйки си алиби, Иван Костов за пореден път се опита да изиграе умело картите си. Всички са наясно, че няма как този вот да бъде незачетен, защото, първо, това би било грубо погазване на човешките права, а от друга страна, никой не може да прецени – след като това не се е случило в момента на гласуване – дали този вот е бил подаден по съвест или по друг начин. И след като това е така, изборите ще останат неоспорими. </p> <p><strong>Как ще обясните появилото се вчера допълнително искане от страна на ДСБ за сключване на споразумение със СДС за общо явяване на предстоящите избори, при това в съвсем кратки срокове? С какви страхове и предчувствия е свързано това искане според вас – наскоро се появи информация, че е възможно ГЕРБ да издигне кандидатурата на Петър Стоянов за президент, а СДС да застанат зад него, издигайки от своя страна кандидатурата на Румен Христов за вицепрезидент? </strong></p> <p>Не знам дали това е свързано точно с Петър Стоянов, но паническият страх на Иван Костов е да не остане сам без СДС. И мисля, че всички са наясно защо. Разбира се, че този страх е свързан с 4-процентовата бариера. Костов и в момента е в Народното събрание единствено заради СДС. </p> <p><strong>Тоест ДСБ се страхуват от изолация. Каква е вашата прогноза, доколко реална е тази опасност и накъде всъщност са тръгнали Мартин Димитров и СДС? Нека не забравяме, че изведен от Синята коалиция, СДС също би имал много сериозен проблем с 4-процентовата бариера? </strong></p> <p>Вижте това си зависи от самия Съюз на демократичните сили. Ако СДС не смята, че има сили да се отдели от Синята коалиция, никой друг не може да го увери в това. Въпросът е, че във времето на председателството на г-н Мартин Димитров СДС беше убеден – не знам по какъв начин – че тази коалиция трябва да се затвори в прегръдка само с Иван Костов и в никакъв случай да не се търси път, който би дал една широка платформа, в която да се съберат заедно почти всички партии в център–дясно. Те направиха всичко възможно да останат единствено в прегръдката на Иван Костов и както виждате, той до момента успешно се справя със задачата да запази това положение. </p> <p><strong>Смятате ли, че в СДС вече търсят възможности за нов тип коалиране и доколко вероятно е конфликтите в Синята коалиция да се дължат именно на тази причина? </strong></p> <p>Наскоро чух за първи път изречение, което намеква за мисъл, различна от досега следваната линия – това бяха думите на г-н Мартин Димитров, който призова Иван Костов да оттегли заместник-министрите си от това правителство. Дано този вопъл да не е спорадичен или породен само от емоциите покрай вътрешните избори, а да е първият проблясък за състоянието, в което изпадна и продължава да изпада СДС, намирайки се в тази коалиция. Трябва да се каже обаче, че това беше легитимен избор на СДС и сините ще търпят и последствията от това. </p> <p><strong>Да, но докато Мартин Димитров се опитва да играе на опозиция, премиерът Борисов излиза и призовава избирателите да гласуват за СДС, тъй като била по-добрата партия. Все пак това едва ли е случайно. </strong></p> <p>Очевидно не е случайно. Партията на премиера Борисов не е единствената, която би намерила мостове за работа със СДС, и мисля, че сините добре знаят това, но или самочувствието, или някакви други фактори пречат на ръководството на СДС да се окаже освен исторически спомен и онзи фактор, който би могъл да събере около себе си разумно мислещите хора вдясно, за да се създаде една обща алтернатива на сегашното статукво в България. </p> <p><strong>Като алтернатива на статуквото, тя би била алтернатива на ГЕРБ, така ли да ви разбирам? </strong></p> <p>В момента ГЕРБ представлява статуквото, да. </p> <p><strong>Нарекохте иронично Синята коалиция „модерната европейска десница”, как ще повлияе все пак този вътрешен вот на десномислещите хора в България, които търсят свое представителство, но трудно го намират в лицето на ДСБ и СДС? Казахте, че сами по себе предварителните избори са позитивен и демократичен акт, ще успеят ли благодарение на тях двете партии да мобилизират тези избиратели или точно обратното? </strong></p> <p>Тези избиратели отдавна са спрели да следят този латино сериал. На това, на което му липсва съдържание, обикновено му се дава етикет. Както забелязвате, десницата в лицето на СДС и ДСБ не успя да се превъплъти в модерна десница и се опита да се превъплъти в златно ключе към управлението, както дълго време ни убеждаваше най-вече Мартин Димитров, а и Иван Костов. Когато дойде обаче управлението на ГЕРБ, се оказа, че те са само анонимно в това управление, и заеха една разкрачена позиция, нещо като: „Харесвам те, защото твърдиш, че си член на ЕНП и отстояваш десните ценности, но всъщност не ми харесва начинът, по който управляваш” – нещо средно между опозиция и подкрепящи управлението, което обезличи за дълъг период от време Синята коалиция. В последните няколко месеца започна да се появява по-сериозно опозиционно говорене. Но пак казвам, липсата на съдържание трудно може да бъде заменена със сменящи се етикети. Последното, което ми прави впечатление от няколко месеца, е опитът Синята коалиция да бъде наричана „автентичната” десница, което вече ни навежда на мисълта за десница менте. Тоест вече преминахме на едно друго ниво, след като „ретро” и „модерна” десница изчерпаха своята функция като етикети. Вече сме минали на „автентична” и „неавтентична” десница – сега те са решили да се различават по този начин. Мисля, че това са доста плоски опити за политическо обозначаване, защото на хората им омръзнаха подобни мантри, те искат да видят политика в действие и недвуличие. Не можеш и да участваш във властта, и да се правиш на опозиция. Логично ли е да си гласувал бюджета на управляващите в пленарната зала (това е един от най важните закони), след което да обясняваш, че видиш ли, бюджетът и макрорамката били сбъркани?! </p> <p>Що се отнася до предварителните избори, единственият позитив, който постигнаха СДС и ДСБ, май е да вдигнат малко шум около себе си. Но това не е достатъчно. Едва ли избирателите ще бъдат мотивирани, виждайки това, което се случи на тези избори. Така или иначе, те са достатъчно демотивирани заради множеството подобни случки и на самите същински избори – виждали сме и купуване на грасове, и дирижиране на вота, и пр. Така че в случилото се няма новина. То е както когато в едно семейство всички знаят, че навън, в града, се краде, но е много неприятно, когато детето започне да краде и от джоба на баща си. <br /></p>