Аня Павлова: Задачата на ГЕРБ е да повтори националната карта на своите победи

<p><strong>Г-жо Павлова, повече от година преди местните избори БСП &ndash; София, номинира своя кандидат за кмет на столицата. С това според вас открит ли вече сезонът на политическите формации за местни избори &ndash; 2011?</strong></p> <p>Определено можем да кажем, че сезонът за подготовката на местните избори &ndash; 2011, е открит. Номинирането на Кадиев е един от признаците за това. Представителите на БСП признават, че те традиционно късно представят своите номинации, за да ги предпазят от компромати. Този път обаче смело хвърлят, вероятно според тях недосегаемата за компромати кандидатура на Кадиев в политическото пространство. Можем да смятаме, че сезонът е официално открит.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Забелязвате ли други признаци на раздвижване на политическото пространство с оглед на предстоящите избори, които най-вероятно ще бъдат и за кметове, и за президент?</strong></p> <p>Според мен раздвижването се наблюдава на най-различни нива на политическия и партиен живот. По високите етажи на властта, сред парламентарно представени партии, сред извънпарламентарни формации и като образуване и заявки за нови политически партии. Премиерът и вицепремиерът са много активни, президентът е учудващо активен, опозицията, полуопозицията, формалната опозиция, неформално подкрепящите &ndash; всички са активни. Партията на властта ГЕРБ отделя много сериозно внимание на изборното законодателство. И това е разбираемо. Задачата на ГЕРБ е достатъчно ясна &ndash; да повтори националната карта на своите победи и на предстоящите местни избори. Тоест смисълът на предстоящото състезание е следният: ГЕРБ да подготви стратегия как да запази картата на победите си, а останалите партии &ndash; как да попречат на ГЕРБ. Ресурсите на ГЕРБ не са за подценяване и те могат да бъдат: реконструкции на изборното законодателство, преосмисляне на финансовите отношения между държавата и общините, точен план-график на акциите на МВР. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Според вас възможно ли е да има реална алтернатива на ГЕРБ?</strong></p> <p>Към днешния ден социолозите и анализаторите са единодушни &ndash; алтернатива на ГЕРБ няма. Трендът надолу на ГЕРБ не носи електорални дивиденти на нито една друга политPRическа формация. Обратното, по-голямата част от тях стават все по-неубедителни за избирателите. Визирам съществуващите политически формации в момента. Но тъй като все по-често звучи въпросът за алтернатива на ГЕРБ, това означава само едно &ndash; в една или друга степен тя се очаква. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Откъде може да дойде алтернатива на ГЕРБ?</strong></p> <p>Подобна алтернатива трудно може да се очаква от традиционните политически сили в сегашния им вид. Изборите в Габрово показаха, че похватите със странните коалиции още са живи. Както впрочем и това, че те са ненадежден инструмент. Мнозина смятат, че опит за голяма алтернатива на ГЕРБ ще направи Първанов. Той впрочем заяви, че не смята да прави партия. Но съм сигурна, че неговият сериозен опит в партийното строителство и структуриране на политическа формация може да бъде от полза за много нови и скромни като формат политически партии. А под какъв голям шлем те могат да се обединят &ndash; животът ще покаже. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Има ли енергия и кураж за създаване на нови партии в България? Преди никнеха като гъби. </strong></p> <p>Трудно може да се говори за богата реколта към момента, но отделни заявки има. Учреди се &bdquo;Партия на пиратите&rdquo;, гражданското движение Д21 се възприема като политически проект на Татяна Дончева, а на 8 юли предстои учредяване на партия &bdquo;България за всички&rdquo;, както се разбира от тяхна декларация, публикувана в пресата. Интересното в случая е това, че един граждански проект предизвика огромно медийно и публично внимание, предположения, разсъждения и оценки, а създаването на нови политически партии засега се радва на нулев интерес. Симпатично е, че по време на криза някой инвестира усилия и средства в създаване на нови политически сили. Според мен и тук въпросът за мотива е много важен. Ние добре знаем, че в България регистрация на партия може да се дава под наем, че партия може да приютява в своите редици хора със съмнителна или силно неполитическа репутация, че партиите могат да попълнят липсващ елемент в коалиция, могат да дублират имена, могат да бъдат носители на остро негативни кампании, да разпръскват гласове в една или друга степен и т.н. Не отхвърлям възможността, разбира се, създаването на нови политически формации да се дължи и на наличието на сериозни идеали и желанието те да бъдат постигнати. Обединение на местните избори с тези за президент означава, че изборите ще бъдат силно партийно ориентирани. Иначе казано, решението за избор на кандидатпрезидентска двойка може сериозно да повлияе на избора на хората за представители в местната власт. Смисълът на новите партии придобива по-голямо значение, защото стават и за надежден подслон за т.нар. бизнес партии, които с голяма доза на вероятност могат да имат проблеми при участие в местния вот. На пръв поглед несвързани една с друга формации в един прекрасен момент могат да направят сериозни национални коалиции и така да дадат своя принос в прекрояване на победната карта на ГЕРБ. Мисля, че всичко това може да означава неуморно желание на гражданите да се обединяват в политически формации, а може да бъде и сериозен сигнал за наличието на ясна стратегия за властово преструктуриране на България. Честно казано, подобно перспективно стратегическо мислене мога да вменя само на един човек, който в момента представлява всички българи, където и да са те.</p> <p><strong>Значи според все пак битката ще е между Борисов и Първанов?</strong></p> <p>Смятам, че към момента това е една от големите вероятности. Борисов освен управлението на държавата в криза е вече вкаран в ситуация на отбрана на постигнатото, а това изобщо не е лесно. Забележете, че като постижения сегашното управление сочи: невдигането на данъците, ненамаляването на пенсиите и заплатите &ndash; тоест това, което бе постигнато от омразната тройна коалиция. Новото управление се гордее с това, че е успяло да запази постиженията на предишното управление. Ресурсът, който остава, са реални съдебни присъди, за което може да попречи нереформираният съд, разбира се. Ако и догодина ситуацията бъде същата, хората ще трябва да избират между изнервената хаотичност и спокойната стабилност, между разнопосочните сигнали, управленското лутане, постоянното разместване на приоритети и едни ясно формулирани, конкретни, прагматични и стабилни планове за живота им. Борисов с основание е изнервен, а Първанов с основание е спокоен. В крайна сметка Първанов не рискува нищо, а може да спечели много. А пред Борисов може да се открие сезонът на политическите загуби, за който той няма нито опит, нито нагласа.</p>