- 10 Sep 2020
- 121
- 10
Доган не размишлява върху въпроса за обновяването на ДПС. Той страда от личностни деформации, от нарцисизъм с елементи на социопатия и не намира за необходимо да се съобразява с политически партньори, с общество или с когото и да било. Той не цени хората, защото се възприема като велик и самодостатъчен. За него семейството, децата, жените, съпартийците, избирателите са тор в нивата на собствената му самовнушена гениалност. Впрочем Ахмед Доган отдавна мисли, че се е записал в историята на България като най-силен политик, и затова вече е дезинтересиран от реалната политика, заяви пред glasove.com Антонина Желязкова*. И още: Избирателите на ДПС са силно наплашени и страдат от дефицит на доверие. Те искат да имат своето политическо представителство и най-лесното е да го олицетворяват с определен лидер – това вече двадесет години е Ахмед Доган. Така че хората много трудно ще превключат на друг политически водач за тяхното представителство.
<p><strong>На какво се дължи мрачното настроение в ДПС – медиите отбелязват, че тази година за пръв път от създаването на партията датата на учредяването (4 януари) е минала незабелязано, без обичайните тържества и приветствието на лидера?</strong></p>
<p>Преди всичко ДПС за първи път от създаването си усеща неуюта на политическата и обществената изолация. Винаги през годините те са намирали граждански или политически и коалиционни партньори, били са мандатоносители и са имали право на избор на партньори. Сега дойде момент, в който всички политически субекти ги игнорират и се пазят от тях, за да не си навлекат гнева на собствения електорат. При подобна изолация и обществен остракизъм не е време за празници и шумни чествания. Разбира се, към тази външна конюнктура трябва да добавим и един подъл страх, който измъчва целия партиен елит на ДПС, защото са част от една вождистка, тип сталинска партия, където отделната личност няма никакво значение и може във всеки един момент да бъде унищожена или изхвърлена от лидера Ахмед Доган. Как и какво да празнуваш при това положение?</p>
<p><strong>Очаквате ли сериозни сътресения в ДПС след подадената оставка на дългогодишния заместник-председател Касим Дал като член на Централното оперативно бюро и евентуалното му изключване от партията?</strong></p>
<p>В Движението има вътрешни сътресения от няколко години насам, но поради пълната затвореност и непрозрачност на партията обществото не е в състояние да почувства партийните фрустрации или да ги разбере. Този път нещата са различни, защото Касим Дал е знакова фигура за Движението, а също и за диаспората в Турция. Освен това, може би несправедливо, защото през годините Дал е участвал в почти всички организационни и икономически нередности в партията заедно с Ахмед Доган, но той е разпознаван от електората като идеалист. Вероятно този образ се гради и върху факта, че Дал е от единиците на политическия елит на ДПС, за когото не беше извадено досие. Напротив, страдал е за каузата, бил е предаван дори от лидера в тежките времена преди падането на комунизма.</p>
<p>При това положение, ако той се съюзи с Мехмед Дикме, който е другата прогонена, но разпознаваема за електората фигура като добър практик и работещ специалист, бивш успешен кмет на община, неопорочен от политиката и от далавери, те имат шансове да разцепят не само избирателите, но и местните структури на ДПС, в които бездруго има натрупано огромно напрежение.</p>
<p><strong>И все пак каква е разликата между Касим Дал и „безпощадно изхвърлените”, както ги нарекохте преди време, бивши активисти на ДПС като Осман Октай, Гюнер Тахир и Мехмед Дикме? Смятате ли, че попадналият „под 25-годишна заблуда” политик Дал има потенциал да разклати лидерството на Доган и да върне „КАУЗАТА ДПС”?</strong></p>
<p>Мехмед Дикме и Касим Дал са съвсем различна категория личности от турския елит, затова е добре да не бъдат сравнявани с другите прогонени или отцепници. Още веднъж повтарям, че единият е много опитен в партийното строителство и с ореол на автентичен дисидент, а другият е изключително добър стопански деятел и доказан администратор, а и двамата са разпознаваеми за потенциален електорат в България и сред турската диаспора. <br />Те са достатъчно умни, за да преценят дали е реалистично да превземат чрез нова платформа ДПС отвътре във висшето ръководство, или да потърсят нови варианти, формации и да вземат част от избирателите на Движението. Нека не забравяме, че на предходните местни избори Мехмед Дикме, подкрепян формално от „Новото време”, на практика спечели изборите в една важна община като Ардино. Нещата за малко не се получиха де юре поради спешно доведените с автобуси избиратели от Турция и манипулиране на съдебните спорове. <br /><br /><strong>След изборите през 2009 г. Ахмед Доган обяви официално, че започва да обновява партията си. В състояние ли е еднолично управляващият в продължение на толкова години лидер да излъчи наследници и да обнови партията си?<br /></strong><br />Доган дори не размишлява върху въпроса за обновяване на партията. Нито през изминалите двадесет години се зае да подготви млади наследници. Причината е, че той страда от личностни деформации, от нарцисизъм с елементи на социопатия и не намира за необходимо да се съобразява с политически партньори, с общество или с когото и да било. Той не цени хората, защото се възприема като велик и самодостатъчен. За него семейството, децата, жените, съпартийците, избирателите са тор в нивата на собствената му самовнушена гениалност. Доган си позволява да говори безцеремонно и скандално пред обществото и медиите за обръчи от фирми, за разпределяне на властови порции, за яхти и летящи чинии, не снизхожда да стъпи в парламента, защото презира всички около себе си, смята, че няма равни нему, за да се съобразява с етични норми. Впрочем Ахмед Доган отдавна мисли, че се е записал в историята на България като най-силен политик и затова вече е дезинтересиран от реалната политика. Сега той се е съсредоточил върху идеята да се реализира като световен иноватор и откривател в областта на науката, затова се занимава с хидроинженерство, с изследвания за енергийните потенции на водорода. Затова и лидерът на ДПС смята, че е редно да получава хонорари от 1–3 милиона, защото научното бъдеще на енергетиката, а може би и на други изследователски области е единствено в неговата глава.<br /><br /><strong>Каква е според вас причината за отказа на турския премиер Ердоган да се срещне с лидера на ДПС при посещението си в България през октомври миналата година? Как приемате коментарите, че проведената тогава среща на Ердоган с Касим Дал е знак, че Турция има намерение да заложи на него за реформирането на ДПС?</strong></p>
<p>Не мога да знам какви са подбудите на висока персона, каквато е министър-председателят на една голяма съседна страна. Мога само да предполагам, че държавата Турция се интересува от спокойствието и просперитета на турското малцинство в България. Очевидно е дори за страничните наблюдатели, че лидерът на ДПС вече вреди на интеграцията на турците в българското общество и че създава среда за прехвърляне на критиките от него самия и от корумпирания елит на ДПС към турското малцинство, към мюсюлманите като цяло, а те надхвърлят един милион граждани на България.</p>
<p>Не мисля, че това е знак, че турското правителство ще подкрепи Касим Дал. Тази среща искаше да покаже, че Турция се вълнува за съдбата на турското малцинство в България и че най-прекият път за добруване е чрез реформирането на елита на ДПС.</p>
<p><strong>Как ще реагира електоратът на ДПС, ако Дал започне битка срещу председателя на партията, който „използва безскрупулно властта и употребява хората като салфетки”? Имат ли готовност турците и българите мюсюлмани да заложат на по-демократичен модел на управление и да отхвърлят феодалната зависимост и едноличната власт?</strong></p>
<p>Избирателите на ДПС са силно наплашени и страдат от дефицит на доверие. За двадесет години нито една друга общонационална партия не им даде гаранции за сигурност, за равнопоставена обществена и икономическа интеграция. Те искат да имат своето политическо представителство и най-лесното е да го олицетворяват с определен лидер – това вече двадесет години е Ахмед Доган. Той също през изминалите години се постара чрез конкретни и подходящи за електората пропагандни механизми да внуши своята важност и незаменимост. Така че хората много трудно ще превключат на друг политически водач за тяхното представителство. Това, което е сигурно за турците и мюсюлманите, е, че са изморени от феодалните порядки на местно ниво, погнусени са от стопанските далавери на политическите елити, които често са за тяхна сметка. Сигурно е също така, че жадуват за повече демократичност, свобода и уважение, както и за повече грижи за техния социален и икономически просперитет.</p>
<p><em>*Антонина Желязкова е историк, специалист по проблемите на Балканите и на малцинствата. Работила е в Института по балканистика на БАН. През 1987 година публично се противопоставя на "възродителния процес". Председател на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия.</em></p>
<p><em><strong>С Антонина Желязкова разговаря Димитрина Чернева</strong></em></p>
