- 10 Sep 2020
- 72
- 3
Имаме резерв, който се топи и това е най-голямата опасност за БългарияВсе още любимият политик на българския народ се казва Бойко Борисов. Цветан Цветанов и Бойко Борисов се мислят от българите като едно, а не като алтернатива. В този смисъл, ако Цветанов има с десет пункта по-висок рейтинг, това не означава, че е по-популярен, това каза пред ГЛАСОВЕ Андрей Райчев. И още: Българският народ беше убеден, или поне една голяма част от него, че по-лошо от тройната коалиция няма и че министър-председателят Станишев е виновен за всичко. Това е най-успешната пропагандна кампания, която съм виждал в живота си не само в България, но и по света.
<p><strong>От доста време твърдите, че България се управлява по телевизора и че единственият ресурс на премиера Борисов е неговата безпрецедентна популярност. Смятате ли, че новината за по-високия рейтинг на Цветан Цветанов може да се окаже повратен момент в българската политика?</strong><br /><br />Категорично не. Повратният момент още не се е състоял. Все още любимият политик на българския народ се казва Бойко Борисов. Цветан Цветанов и Бойко Борисов се мислят от българите като едно, а не като алтернатива. В този смисъл, ако Цветанов има с десет пункта по-висок рейтинг, това не означава, че е по-популярен, а че хората оценяват работата в областта на борбата с престъпността по-високо, отколкото цялостната политика на правителството. Като цяло това означава: управляваш добре, но особено добре се справяш с престъпността. За първи път Борисов и Цветанов направиха така, че властта да бъде страшна, а престъпността да се крие. Преди другите бяха страшни, а властта се криеше. Все пак премиерът има рейтинг над 50%. Наистина има спад с около 10%, но българите все още му имат доверие. Ако изборите са днес, ГЕРБ ще получат гласовете на една трета от гласувалите, т.е. близо до това, което получиха на изборите. Няма никаква вълна на разочарование у тези, които гласуваха за ГЕРБ.<br /><br /><strong>Възможно ли е това единосъщие между Цветанов и Борисов да бъде разсечено? Политици от ранга на Иван Костов използват доста умело последните данни за надпреварата по рейтинги.</strong><br /><br />Тези, които смятат, че това ще раздели Цветанов и Борисов, ги смятат за глупави хора, а те не са. Те не са глупави хора и няма да направят услуга на политическите си противници. Това е елементарен селски номер. <br /><br /><strong>Имате предвид реакцията на Иван Костов?</strong><br /><br />Не. Имам предвид тези, които си мислят, че могат да ги разделят, като кажат: „Ей, виж Цветанов какъв висок рейтинг има, а ти, Бойко, си по-зле от него!”. Това е абсурдно и граничи с детинщина. По-скоро е глупаво, отколкото сериозно. <br /><br /><strong>Ние свикнахме с всенародната любов към Борисов, а сега и към Цветанов...<br /></strong><br />Вече спокойно можете да говорите за половиннародна любов, защото одобрението и за двамата е над 50%...<br /><br /><strong>Искам да ви попитам за начина, по който става измерването на въпросните рейтинги. На какво се дължи разминаването между подкрепата, която получават политиците по време на избори, и показателите, отчитащи техните рейтинги?</strong><br /><br />Вие от кой отбор сте?<br /><br /><strong>От „Левски”.<br /></strong><br />Следователно, ако има избори, вие ще гласувате за „Левски”. А харесвате ли отбора на „Барселона”?<br /><br /><strong>Нямам отношение.</strong><br /><br />Добре, да кажем, че сте от „Левски”, но много харесвате „Барселона”. Това, че един отбор получава одобрение, изобщо не означава, че ще получи гласове, т.е. публика. Същото е и при политиците. Тези рейтинги – 50–60% – изразяват мнението не само на собствените членове, но вероятно и на тези, които не са от този отбор и никога не биха гласували за него, защото гласуват за своите или не гласуват. Дали харесвам един отбор и дали ще ходя да викам за неговата победа, са две много различни неща. В политиката е същото. Така че няма никакво противоречие между това един човек да има 50% одобрение, а за него гласуват 30%. Не забравяйте, че Бойко Борисов не е партиен лидер, а министър-председател на България. В момента половината нация казва, че харесва министър-председателя на страната, същото го има и при президента. Докато Първанов беше лидер на БСП, имаше 25% рейтинг, а когато стана президент, само за няколко месеца рейтингът му скочи на 45%. Само наивниците в политиката гледат на рейтинга като на гласуващо поведение. Обратно, има политици, чийто рейтинг почти не се отличава от политическата подкрепа за него, това са хората с твърд електорат. Такъв например е Ахмед Доган. На въпрос: „Харесвате ли Ахмед Доган” 10% от българите казват „да”, а за него гласуват 8%. При него почти целият рейтинг е твърд електорат. Това е разликата между твърд и мекия електорат, между хората, които те одобряват, и тези, които гласуват за теб. В някои случаи двете съвпадат, а в други се различават. Рейтингът на премиера, както и на един от вицепремиерите му е 50–52%, а тези, които биха гласували за ГЕРБ, са 33–34%. Половината го одобряват, но една трета от всички имащи право на глас смятат да гласуват.<br /><br /><strong>Изглежда, че всичко това се крепи на борбата с престъпността и корупцията или поне на демонстрираните намерения в тази посока. По отношение на икономическата политика обаче все още живеем „назаем от самите себе си”, както се изразихте преди време? Наскоро стана ясно, че правителството има намерение да използва още два милиарда от фискалния резерв. Докъде ще ни доведе това?</strong><br /><br />За съжаление много трудно мога да отговоря на този въпрос, тъй като той съвпада с най-голямото ми безпокойство. Страх ме е, че те поемат курс на купуване на политическо време чрез заеми. Имаме резерв, който се топи, и това е най-голямата опасност за България. Не знам колко време хората няма да усещат това, понеже цените не се повишават и ДДС си е същото. Гладът през тези 12 години беше, за да спестим тези 6 млрд. лв. Мисля, че даже при Станишев бяха 8 млрд. лв. Разбира се, не ги е натрупал Станишев, те се дължат на усилията на трима министър-председатели – Костов, Сакскобургготски и Станишев. <br /><br /><strong>Голямата гордост на последните три правителства...</strong><br /><br />То си е обект на гордост. Аз съм горд, че от всички страни в Европа България е на предпоследно място по дългове. Ние сме от малкото европейци, които си плащат. Не знам дали топенето на резерва ще мине незабелязано от българския народ, ако стане така, би било много тъжно. Не знам дали българите могат да допуснат едно правителство да си купува политическо време за сметка на заеми, каквото виждаме, че става сега.<br /><br /><strong>Ако съдим по рейтингите, явно могат да го допуснат. Тези умни хора, както определихте Борисов и Цветанов, дали си дават сметка за опасността, за която говорите?</strong></p>
<p>За да бъда съвсем искрен, ще отговоря, че е рано да се каже, защото е трудно да определим каква е степента на реална опасност. Ние не сме осведомени. Едно от нещата, които се случиха през тези осем месеца, е, че загубихме реална представа какво се харчи в държавата. Истина е, че сега поеха в правилна посока – да съкращават рязко държавните разходи, но го направиха с осем месеца закъснение и четири месеца след като сами съставиха бюджета, който очевидно е неподходящ, и продължават да тръбят, че работят успешно в тази област. Това е противоречие. Очевидно не е вярно. Аз вярвам на всички икономисти, особено на десните, които твърдят, че държавата продължава да надхарчва, че на тримесечие харчим около половин милиард повече, отколкото можем да си позволим. <br /><br /><strong>В същото време премиерът твърди, че сме най-добре в ЕС.<br /></strong><br />Това е вярно, що се отнася до външния дълг, но сега като че ли този резерв започва да се топи. Наистина България е на второ място след Естония сред страните, имащи най-малко дългове, но не виждам защо Борисов си приписва това като своя заслуга. Както казах, това е заслуга на господата Костов, Сакскобургготски и Станишев. <br /><br /><strong>Въпреки това често чуваме критики към тези господа докъде са докарали държавата.</strong><br /><br />Да, това е най-успешната пропагандна кампания, която съм виждал в живота си не само в България, но и по света. Българският народ беше убеден, или поне една голяма част от него, че по-лошо от тройната коалиция няма и че министър-председателят Станишев е виновен за всичко. Това не е вярно. С изключение на последната си година тройната коалиция управляваше съвсем не лошо. В момента тя е сатанизирана, разправят ни някакви врели-некипели, които за жалост българите възприемат като светата истина. Причината е много проста – първата власт, която е проверявана, е тази на Сергей Станишев. Няма лошо. Всяка власт трябва да знае, включително тази на Борисов и Цветанов, че ще бъде проверявана, и то пристрастно проверявана, сериозно и с хъс. Сега се докарахме до абсурдната ситуация, при която на един премиер (говоря за Станишев) му е снет имунитетът заради някаква папка. Това са смешни работи. Това създава у хората чувството, че се правят кой знае какви разкрития. <br /><br /><em>*Андрей Райчев е завършил философия в Софийския университет. Доктор е по социология. Бил е директор на Института за изследване на младежта (1988 г.) и директор на Националния център за изучаване на общественото мнение (1990 г.). Един от собствениците на „Галъп интернешънъл – България“. Автор на книгите „Вторите мрежи” и „Привилегировани гледни точки”. Съвместно с Кънчо Стойчев издава „Какво се случи? – Разказ за преходния период в България (1989–2004)”. </em><br /><em><strong><br />С Андрей Райчев разговаря Димитрина Чернева</strong></em><br /><br /></p>
