Андрей Пръмов*: Очарователната непоследователност в думите и делата на финансовия министър се набива на очи

<p><strong>Г-н Пръмов, какво мислите за антикризисната политика направителството? Има ли такава? Политици и отляво, и отдясно &ndash; Костов и Първанов &ndash; упрекват кабинета, че няма обрат в противодействието на кризата, че бюджетът не създава условия за развитие...</strong><br /><br />Откровено казано, антикризисната политика на правителството е много повече политически PR и много малко икономическа политика. Програмата на ГЕРБ за преодоляване на кризата от октомври миналата година е един еклектичен сбор от многобройни намерения, някои от които са взаимоизключващи се, при това зле систематизирани и артикулирани пред обществеността. Има такива, които са наследени отпреди, като инвестиране на част от фискалния излишък в икономиката чрез банковата система. Други пък са нови, като намалението на осигурителните вноски на работодателите, което обаче веднага се компенсира чрез увеличаване на осигурителните прагове и всъщност е за сметка на работещите. Освен това т.нар. антикризисна политика е слабо подкрепена законодателно. Основният икономически закон на страната за 2010 г., бюджетът, бе справедливо оприличен на малка, постна пица и откъм приходната, и откъм разходната част. Аз не съзирам в него друга антикризисна мярка освен пълната дискреция на правителството да прекроява в движение заложените параметри, включително бюджетния дефицит. С други думи държавните разходи минават изцяло на ръчно управление от кабинета &ndash; няма парламент, няма други корективи. Изобщо, в антикризисните послания на ГЕРБ засега преобладават благи намерения. Заявените приоритети като развитието на инфраструктурни и енергийни проекти, на инвестициите в околната среда, образованието или пък ускореното възстановяване на ДДС и &bdquo;ударното&rdquo; разплащане с бенефициентите по европрограмите засега си остават само обещания.</p> <p>Трябва обаче да бъдем обективни към ГЕРБ и да отчетем, че вземайки властта през 2009 г. в условията на валутен борд и ограничени от параметрите на най-абсурдния бюджет за този век, който беше приет от предходния кабинет, те не можеха да предложат кой знае какви революционни антикризисни мерки. Бюджет 2010, който би трябвало да онагледява най-пълно антикризисните намерения на правителството, също бе приет в необичайни условия. Първо, макар да избегнахме през 2009 г. истинския икономически срив, тепърва ще преодоляваме последиците от глобалната криза. Освен това наследството, оставено от кабинета &bdquo;Станишев&rdquo; с Бюджет 2009 и с мизерното усвояване на средствата по кохезионните еврофондове, наистина спъва всякакви антикризисни намерения, тъй като проблематична изглежда самата възможност да се осигури икономически растеж и нормално функциониране на държавата и на общините посредством балансиран бюджет. И трето, не се състоя реален дебат за Бюджет 2010 в парламента. Видяхме нехайното отношение на опозицията при дискусиите в комисиите и на първо и второ четене в пленарната зала. По-тревожно обаче бе отношението на мнозинството &ndash; ГЕРБ и присъдружните им партии. Те не показаха ясна визия за бюджетните цели и за политиките, които ще имат антикризисен ефект и ще дадат насока на икономическото развитие на страната. С едно или две изключения, нищо смислено не бе артикулирано и заложено в проекта за бюджет от страна на управляващите. Според мен липсата на конструктивни дебати в Народното събрание е много сериозен проблем на управлението на страната днес.</p> <p>В този ред на мисли разглеждам упреците към правителството като закономерни. Друг въпрос е доколко те са аргументирани и всъщност кои точно са &bdquo;отляво&rdquo; и кои &bdquo;отдясно&rdquo;. За мен понякога е наистина трудно да направя това разграничение на българските политици.<br /><br /><strong>Управляващите акцентират върху антикризисните си постижения, свързани с ниския бюджетен дефицит. Как ще повлияе на имиджа на страната &bdquo;скриването&rdquo; на истинския размер на дефицита и прехвърлянето на разходи от 2009 в 2010 г.? </strong><br /><br />Сам по себе си нулевият или ниският бюджетен дефицит не е никаква антикризисна мярка, като се абстрахираме от противоинфлационното му действие. Напротив, всички антикризисни програми по света се основават на допълнителни държавни разходи, тоест на повишени дефицити. Колкото до акцентирането върху това, че България е с &bdquo;най-ниския дефицит в Евросъюза&rdquo; за 2009 г., това също нищо особено не означава. Дори може да се окаже вредно, защото всички знаят, че постигнатият дефицит от по-малко от 0,5 млрд. в края на 2009 г. е нереален. Дори Иван Костов го прозря. И &bdquo;Евростат&rdquo; неминуемо ще го отчетат. Счетоводните &bdquo;хитрини&rdquo; на Министерството на финансите със задържаните в края на декември плащания няма да минат пред тях, тъй като официалната европейска статистика отчита бюджетните задължения на фактурирана, а не на касова база. На фактурирана база дефицитът в края на 2009 г. е бил над 2 млрд. лева, твърди ексминистър Орешарски, което ме кара да смятам, че действителният размер на дефицита е много над 2 млрд. лв. Не е никаква тайна това, че когато фирмите не са сигурни, че държавата ще се разплати с тях в срок, задържат фактурирането на извършени разходи, за да не внасят авансово ДДС. Ако тезата, че дефицитът в края на 2009 г. е много над официалните 0,5 млрд. лева, се окаже вярна, България ще бъде уличена от &bdquo;Евростат&rdquo; в счетоводна измама, подобно на Гърция, и повишените ни кредитни рейтинги изведнъж ще бъдат понижени.<br /><br /><strong>Вече има сигнали, че правителството се готви да увеличи разходите за 2010 г. Опасно ли е това? Смятате ли, че оценката за БВП в Бюджет 2010 е реална?</strong><br /><br />Бюджетните разходи са функция от бюджетните приходи и като прогноза, пропорция и други основни параметри, те са заложени предварително в Закона за бюджета. Ако приходите надвишат прогнозата, правителството е длъжно да извърши и повече разходи от заложените, и това е нормално, не е опасно. Буди загриженост абсолютната дискреция, която правителството ще има, за да извършва тези извънредни разходи. Тази дискреция реално намира израз във волеизявлението на двама-трима души &ndash; премиера и неговите заместници. Обичайната практика е такава актуализация да става със санкция на законодателния орган, но от друга страна, кога у нас е бивало така?<br />Аз смятам, че оценката за БВП в Бюджет 2010 е съзнателно занижена &ndash; обичаен у нас бюджетарски трик &ndash; и това бе дискутирано дори в рамките на парламента. Така че при равни други условия дори само тази занижена оценка ще доведе до преизпълнение на приходната част на бюджета. Неслучайно премиерът обещава &bdquo;ревизия&rdquo; на бюджета на полугодието и повишаване на социалните разходи, &bdquo;ако има възможност&rdquo;. <br /><br /><strong>Според вас доколко реалистична е прогнозата за скорошно влизане на България в ERM II?</strong><br /><br />Че кой реално вярва на такива прогнози? Не виждате ли, че дори в правителството има &bdquo;прогностичен разнобой&rdquo; по отношение на ERM II? Това е несериозно. Дебатът за ERM II и еврозоната като &bdquo;стратегическа цел&rdquo; на обществото ни по същество измества фокуса от някакви други, по-съществени обществени дебати. То реално дебат за ERM II и членството в еврозоната не може и да има, тъй като тези въпроси са подробно разписани в договора ни за присъединяване към Европейския съюз. Единственото нещо, което не е посочено там, е датата за влизане в предприсъединителния механизъм ERM II. В рамките на двугодишен срок страната трябва да докаже способността си да води устойчива политика на нискоинфлационен и нискодефицитен икономически растеж и да поддържа през това време стабилен валутен курс спрямо еврото. Никъде в договора не е изрично разгледана хипотезата България да премине през този пробен период в режим на валутен борд. Доколкото ми е известно от личните ми контакти в Европейската централна банка, в борда на ЕЦБ гледат скептично на допускането на подобен прецедент. Разбира се, времената се променят, договорните условия също, но за да се случи това, трябва да се водят разговори и преговори по същество. А това още не е факт. Реално икономиката ни в момента не е подготвена за ERM II, камо ли за еврозоната. Така че с ERM II ще &bdquo;бързаме бавно&rdquo; и ще влезем там, &bdquo;когато му дойде времето&rdquo;, а дотогава не пречи да използваме PR ефекта от темата, нали? Не затаявайте дъх в очакване на скорошното ни влизане в ERM II. Решението се взима от ЕЦБ, не от БНБ, ГЕРБ или ЕНП.</p> <p><strong>Благоразумната фискална политика достатъчен фактор ли е за съживяване на икономиката? Финансовият министър призна, че бизнесът кредитира държавата заради неразплатените й задължения към него и обеща разплащане на дълговете в най-скоро време. Реалистично ли е това според вас? </strong></p> <p>Разбира се, че само фискалната политика не е достатъчна. Тя може да бъде една от важните предпоставки, но не и достатъчен фактор. Всъщност в момент на криза коя е &bdquo;благоразумната фискална политика&rdquo;? Да се трупат фискални излишъци, като се задържат плащания към фирмите за реално извършени дейности? Реалният сектор да кредитира бюджета чрез забавено възстановяване на ДДС? Да се орязват и без това недостатъчните общински бюджети? Или да се &bdquo;развърже&rdquo; дефицит на републиканския бюджет, да се напомпат общините и реалния сектор с проинфлационни пари за сметка на стремглаво нарастване на държавния дълг? Според мен точно по въпроса за благоразумната фискална политика в условията на криза така и не се състоя реална дискусия, при все множеството кръгли маси, национални съвещания и международни семинари. Повечето от тях целяха предимно PR ефект за партии и политици, а приложимите идеи останаха нечути.</p> <p>Аз самият не се наемам да дам универсална рецепта за благоразумна фискална политика днес. Мисля си обаче, че фискалните излишъци от изминалите години, трупани в резерв, са предвидени именно за подобни извънредни, еднократно възникващи ситуации, каквато е кризата от 2009 г. Те трябва да бъдат благоразумно употребени като еднократен финансов стимул за преодоляване на кризата в икономиката. Това означава да се даде ликвидност на икономиката, като се изчистят забавените плащания по задълженията на държавата към фирмите, да се омекоти сривът в потреблението, като се подпомогне заетостта, да се подкрепи социалната сфера. &bdquo;Благоразумно&rdquo; в случая означава стимулът да бъде едновременно спешен, прозрачен и консенсусен от обществена гледна точка и да не застраши стабилността на валутния борд. Боя се, че с всеки ден забавяне от страна на управляващите това става все по-трудно осъществимо.<br /><br /><strong>Как ще коментирате твърдението, че българската икономика няма ясен профил? Смятате ли, че правителството трябва да стимулира развитието на определени сектори от икономиката?</strong><br /><br />По принцип една малка, отворена към външните пазари и зависима в енергийно отношение икономика следва да развива като приоритет отраслите, в които има сравнителни преимущества пред партньорите си. Такива отрасли за нас днес са земеделието, туризмът, международният транспорт, машиностроенето, тежката химия. Тези отрасли дават малко или повече ясен профил на икономиката ни и аз не съм съгласен докрай с твърдението за липсата на такъв профил. Що се отнася до ролята на правителството за стимулиране на развитието на определени сектори, горещото ми предпочитание е правителството да осигури законова и данъчна основа за равнопоставеност на икономическите субекти и свобода на конкуренцията и повече да не се намесва нито пряко, нито косвено в икономиката. С едно изключение &ndash; земеделието. Земеделието е вадило България неведнъж от кризисни ситуации, земеделието плати индустриализацията на икономиката през тоталитарните години, земеделието бе почти ликвидирано от липсата на аграрна политика на държавата през 20-те години преход и въпреки това продължава да дава значителен принос в БВП. Развитието на модерни форми на земеделие заслужава да стане държавен приоритет № 1 в икономиката. Но едва ли, за политическия елит далеч &bdquo;по-секси&rdquo; е да се строят енергийни мощности, петролопроводи и да се стремим час по-скоро да влезем в еврозоната.</p> <p><strong>Преди известно време заявихте, че при финансовия министър Симеон Дянков &bdquo;всичко е предпоследно&rdquo;. На какво се дължи това според вас и как се отразява на бизнес климата в страната? Всъщност как оценявате икономическия екип на това правителство? Назначаването на трети вицепремиер ще подсили ли работата на кабинета? Някои анализатори вече говорят за опасността от създаване на структурно напрежение.</strong><br /><br />Персоналната оценка и коментари по адрес на министри и управляващи политици са любимо занимание на редица анализатори и коментатори у нас. Стремя се да не се нареждам сред тях. Все пак очарователната непоследователност в думите и в делата на финансовия министър дотолкова се набива на очи, че коментарите са просто неизбежни. &bdquo;Ще връщаме самолети &ndash; няма да връщаме самолети, ще актуализираме бюджета &ndash; няма да актуализираме, ще взимаме заем от МВФ &ndash; няма да взимаме заем, ще вдигаме акциза на алкохола &ndash; няма да вдигаме акциза, ще балансираме бюджета &ndash; няма да балансираме, ще обложим допълнително хазарта &ndash; ще намалим облагането на хазарта, ще инвестираме резерва &ndash; няма да инвестираме резерва&rdquo;, и т.н., и т.н. И всичко това само за 6 месеца, това е наистина световно постижение!</p> <p>Смятам, че министър Дянков, самоопределил се като &bdquo;седми в света по икономика&rdquo;, до голяма степен постигна целите и задачите, поставени пред него &ndash; да инвентаризира Бюджет 2009, да разчисти кадрово администрацията, смятана за нелоялна към ГЕРБ, да даде ясен знак пред обществото, че предстоят болезнени реформи в здравеопазване, образование, наука и социално осигуряване, да свие максимално бюджетните разходи през второто полугодие на 2009 г., да опече &bdquo;малката, постна пица&rdquo;, известна още като бюджет 2010, и да отнесе до голяма степен лично негативите за това.</p> <p>Всичко това дотук той извърши прилежно, както се очаква от дългогодишен чиновник на Световната банка. Това, с което по мое мнение той едва ли ще се справя оттук насетне, е да продължи да дава насоките за развитието на икономиката в процеса на преодоляване на последиците от кризата и по-нататъшната интеграция в еврозоната и на европейските пазари. Затова според мен премиерът рано предприема сериозна промяна с въвеждането на втори вицепремиер по икономика в кабинета. Самият той нарече това &bdquo;подсилване&rdquo;. Аз съм съгласен, че това е печеливш ход. Професор Илиян Михов е световно признат икономист, учен и преподавател в един от 10-те водещи бизнес университети в света. С голямо внимание следя негови публикации и коментари, откакто се разрази световната финансова криза. Мнението ми е, че привличането му в изпълнителната власт е истински &bdquo;голям шлем&rdquo; за премиера. Дано да получи достатъчно широко поле за действие, думата му да се чува и да не потъне скоростно в блатото на родните политически интриги. Опасността от последното е съвсем реална, съдейки по слабоумните атаки, които определени политици вече подеха срещу Михов, преди още той да е приключил хорариума си от лекции в Сингапур. Колкото до министър Дянков, той вероятно ще се радва на възможността значително да разтовари непосилния 30-часов работен ден, който има сега. Това определено ще допринесе и за подобряване на бизнес климата у нас.<br /><br /><strong>В края на миналата година финансовият министър поиска оставката ви като член на ръководството на Българската фондова борса. Какви са причините за смяната на ръководството на БФБ, след като по думите ви &bdquo;борсата е едно изключително добре управлявано акционерно дружество&rdquo;?</strong><br /><br />Това е въпрос, чийто отговор и аз бих желал да зная, защото досега никой никъде не е дал смислено обяснение за предсрочно прекратения мандат. БФБ е единственият у нас лицензиран борсов оператор, учредена е като частно акционерно дружество, в което държавата по стечение на обстоятелствата в момента притежава значителен дял &ndash; 40%. При това положение решенията на държавата, представлявана от финансовия министър, често играят ключова роля за развитието на борсата дори когато противоречат на конвенционалната логика. Конвенционалната логика включва това, че за мандата си ръководството успя да изведе акционерното дружество от хронични загуби на редовна печалба, допринесе за развитието на пазарите и методологически, и технологически, увеличи значително капитала на дружеството и изплати значителни дивиденти на акционерите &ndash; в това число и на държавата &ndash; и успя с действията си да предпази и капитала, и резервите, и служителите си от кризата. Логиката на министър Дянков обаче, както вече сме разбрали, не е конвенционална. Вероятно му е било достатъчно да установи факта, че едно дружество със 7&ndash;8 милиона лева по сметка, сграден фонд за около 3&ndash;4 милиона лева и монополно положение на капиталовия пазар е с ръководители, които нито са завършили Ловешката езикова, нито са сред спонсорите на ГЕРБ или която и да е друга политическа партия, за да предприеме мерки по предсрочната им смяна. Слава Богу, новоизбраните директори са хора от професията, с опит и с изграден имидж на капиталовия ни пазар, и ще могат да посрещнат предизвикателствата пред БФБ.</p> <p><em>*Андрей Пръмов е един от водещите финансови анализатори у нас. Завършил е финанси в УНСС, има специализация в чужбина. Работил е в банки във и извън България. Управител е на финансовата къща &bdquo;Адлон Дисконт&rdquo; и доскоро бe член на Съвета на директорите на БФБ &ndash; София.</em></p> <p>&nbsp;<strong>С Андрей Пръмов разговаря Димитрина Чернева</strong></p>