Американски военен: В Газа видях капани за изтребление - САЩ слагат примамката, а израелците стрелят по гладните

В продължение на повече от месец бившият американски подполковник от „зелените барети“ Тони Агилар е в Газа като охрана към Хуманитарната фондация за Газа – организация, финансирана основно от САЩ и натоварена с разпределянето на храна в анклава. В интервю пред Тъкър Карлсън той свидетелства, че от 400-те разпределителни пункта преди войната сега са останали едва четири – три от тях разположени в близост до зони на активни бойни действия и израелски военни части.

"Значи сме изградили разпределителни пунктове за раздаване на хуманитарна помощ в близост не само до израелски бойни подразделения, но и в район, в който се водят активни бойни действия. Не мога по-ясно да го заявя на ръководителите и адвокатите на ХФГ и "UG Solutions", с които говорих, че това е военно престъпление, дословно според протоколите на Женевската конвенция."

"Мога да опиша разпределителните пунктове само като едни капани. Не че са се превърнали в такива, така са били проектирани. САЩ слагат примамка, хората отиват и по тях се стреля и на идване, и на връщане."

Израелските войници, казва той, често гледат на цивилните като на „врагове“ или „орда зомбита“ и откриват огън във въздуха, за да държат хилядните тълпи в определен маршрут, но куршумите рикошират и убиват хора. Агилар описва процеса като „капан“ – след изтощителен 8-12-километров път пеша гладните хора се втурват към помощите, които свършват за минути, след което тълпата се разпръсква със шокови гранати, газ и стрелба в краката.

"На вчерашната пресконференция от Хуманитарната фондация за Газа заявиха: "Г-н Агилар казва, че се стреля по цивилни, но ние стреляме само в краката им и във въздуха." Точно това казвам и аз. Така е, но когато изстрелваш куршуми от автоматично оръжие по тълпа от хиляди души и не можеш да видиш всички, защото има насипи, прах, сектори, които са извън полезрението ти, неизбежно ще убиеш някого. "Нашите хора стрелят в краката им и над главите им, във въздуха." Добре, но стрелбата по невинни, невъоръжени цивилни на бойното поле, с цел да се контролира тълпа, пак ще кажа, е военно престъпление."

Най-болезнен за него остава споменът за Амир – босо, измършавяло момче, което целунало ръката му в знак на благодарност, преди да бъде убито на път за дома си.

"Бях там, под насипа. Това беше вторият ни ден на работа и когато чух стрелбата с автоматично оръжие, помислих, че ни нападат, че нещо се е случило. Качих се на южния насип и залегнах, за да огледам обстановката. Стрелбата продължи на откоси и палестинци падаха покосени. Амир не се върна у дома."

По думите му Газа е „в сърцето на масов глад“, с деца, които събират храна от земята с голи ръце, семейства, които ядат веднъж на три дни, и родители, носещи в обятията си телата на умрелите си от глад деца. „Видях как гладни деца умират, а Америка плаща за това“, казва той, обвинявайки Вашингтон, че съзнателно финансира механизъм, който не само не решава кризата, но и я задълбочава.

"От 314-те служители там, изпратени от компанията - подизпълнител "UG Solutions" (Дейвидсън, щата Северна Каролина), близо 90% са бойни ветерани от армията, подобно на мен. Има бивши полицаи, както и хора с различен опит като охранители. Една немалка част от военните са били в специални части - морски пехотен корпус, тюлени, зелени барети. Всички тези служители на терен са американци. Интересното е, че когато за пръв път стъпихме в Израел, едно нещо ме стъписа. Намирахме се в Израел, въоръжени с автомати, пистолети, пушки, зашеметяващи гранати и картечници, а отивахме в Газа с туристически визи. Бяхме там с туристически визи."

Превод и субтитри: Илиян Станчев и фондация "Документални" по поръчка на "Гласове" 

 

- Г-н Агилар, благодаря ви за това интервю. Преди да започна да ви задавам въпроси, бих искал да прочета вашата биография или части от нея, защото искам зрителите да разберат кой сте. Ще я прочета и после ще ми кажете, ако има нещо сгрешено. Вие сте бивш подполковник от американската армия. Завършвате "Уест Пойнт" и веднага получавате назначение. 25 години служите в американската армия като офицер от пехотата и офицер от зелените барети. 12 пъти сте изпращан в Ирак и три пъти в Афганистан. Също така в Сирия, Таджикистан, Казахстан, Йордания, Филипините, Малайзия, Тайланд, Камбоджа и Виетнам. На много от тези места участвате в сражения. Имате множество медали. Раняван сте в битка, награждаван сте с пурпурно сърце, бронзова звезда за храброст и почетен медал за храброст по време на битка. В началото на тази година работите в Газа като служител на ХФГ. След малко ще ви попитам за това. Били сте в Газа от 17 май тази година, 2025-та, до 26 юни 2025 г., миналия месец. Вярно ли е всичко, което прочетох?

- Всичко е точно така.

- Исках да го кажа, преди вие да ни разкажете какво сте преживели, защото малцина американци са били в Газа в последните две години. Не познавам друг човек с вашия опит в ситуации на хаос и военни действия, и същевременно да е бил там. Мисля, че има значение. Всеки, който е бил край сражение, знае какъв хаос е. Вие имате 25-годишен опит с войни и мисля, че това ви придава голям авторитет. Можете по-точно да тълкувате какво се случва на терен, по начин, по който не могат хората без вашия опит. И сега вече искам да ви задам първия и очевиден въпрос: Какво представлява ХФГ в Газа?

- Хуманитарната фондация за Газа е създадена с цел да разпределя хуманитарните помощи за Газа и заменя предишния механизъм на ООН за доставка на помощи, спрял да действа, след като анклавът беше изцяло блокиран и отрязан. Там не влизаше никаква помощ до 26 май, когато започнахме своите операции. Хуманитарната фондация за Газа е създадена, за да ръководи тези дейности. Не съм сигурен за статута на Хуманитарната фондация за Газа, дали е компания, или неправителствена организация. Не знам как е регистрирана, но знам, че сега ХФГ отговаря за двата механизма за доставяне на хуманитарна помощ за Газа.

- След 25 години като американски офицер, випускник на "Уест Пойнт", офицер от специалните части, един куп бойни назначения и получени медали, как се озовахте в Газа да раздавате помощи?

- На 13 май ми се обадиха от компанията "UG Solutions". Тя е подизпълнител, който се грижи за охраната при раздаването на помощи. Централата й е в Дейвидсън, щата Северна Каролина, където живея аз, след като напуснах Форт Браг. Свързаха се с мен, защото търсеха опитен бивш офицер, който доскоро е бил в армията, боен ветеран с опит в специалните операции. Свързаха се с мен и ми обясниха мисията. Дотогава нямах представа какво представляват нито "UG Solutions", нито Хуманитарната фондация за Газа. Имах интерес и ги изслушах.

- Ето защо питам. Знам, че след това интервю ще последват сериозни опити да ви дискредитират като човек. Сигурен съм, понеже съм го виждал много пъти, че една от критиките срещу вас ще бъде, че сте някакъв политически активист, който размахва някаква политическа или идеологическа брадва. Такъв ли сте? Защото от разказа ви дотук изглежда, че сте бивш военен, на когото са се обадили заради бойния му опит. Така ли е?

- Ще напомня, че преди това обаждане от 13 май, на 1 януари същата година се пенсионирах от армията. Не съм се пенсионирал по-рано, а на 1 януари същата година. Последният ми ден в армията беше на 1 март. Бях много доволен. Жена ми също е бивш военен, също пенсиониран офицер. Общо имаме 45 години служба. Пропуснали сме почти всеки рожден ден на нашия син, почти всяка годишнина и Коледа през по-голямата част на брака ни. Но 17 години след раждането му още сме женени. Така че аз се радвах на пенсионирането си.

Нямам никакви политически стремежи или желание да навлизам в друга сфера на дейност. През есента започвам да уча - такъв е стремежът ми. Харесва ми да приготвям закуска на семейството си, да водя сина си на училище всяка сутрин, на срещи на бойскаути, на родителски срещи, да гледам "Златните момичета" следобед с чаша чай, да разхождам кучето. Такъв беше животът ми и бях доволен от него. Когато ми се обадиха, тъй като не бях добре запознат с положението, казах: "Дайте ми един ден да проуча и да разбера за какво става въпрос. Не ви отказвам, но и не приемам."

През останалата част от деня, май беше сряда, започнах да търся и да чета за ХФГ, но нямаше много информация. Търсих и за "Safe Reach Solutions", която също осигурява охрана на тези операции, но и за нея няма много. Намерих малко информация за "UG Solutions". Тя е наемала хора за Газа от края на януари до края на март, които след спирането на огъня да охраняват коридора Нецарим, през който палестинците могат да се върнат в гр. Газа. Така че компанията имаше някакво име.

Изглеждаше, че няма много компании, които работят в Газа, а "UG Solutions" е една от тях. Прецених, че това е възможност да си създам връзки в компания, която има много опит, но още по-интересна ми беше самата мисия.

Ще повторя нещо, което съм казвал и преди: Не познавам Джони Мур, директора или какъвто е там на Хуманитарната фондация за Газа, но за едно съм съгласен с него - няма по-християнско нещо от това да храниш хора. Исках да направя нещо добро - да храня гладуващи хора. По-голямата част от военната ми кариера след редовната армия, е била в специалните сили. Девизът на специалните сили, както виждате на снимката зад мен, е: "De oppresso liber" - свобода за потиснатите. Това е девизът ни. Той не просто е бил на униформата ми, аз живях според него.

Цивилното население на Газа, като оставим настрана политическите възгледи и религиозните позиции, е потискано. Лишавано от храна, вода, образование, живот, достойнство. Исках по някакъв начин да помогна. Нямам политически стремежи и политически пристрастия. Нямам желание да пиша книга или... Преди тези интервюта нямах регистрации в никакви социални медии, не присъствах в интернет. Сега цялото това внимание ми идва в повече, но жена ми ме подкрепи да изляза и да разкажа всичко. Пак ще кажа, че и тя е пенсиониран офицер, и имаме сходни ценности. Просто ми каза: "Никой друг не може да го разкаже. Никой друг не е бил там. Не само, че си бил на тези места, но и никой друг няма твоя опит. Местата, на които си бил, и нещата, които си правил, ти дават по-различен поглед от този на повечето хора. Трябва да го разкажеш. Американският народ трябва да го знае."

Мотивациите ми са патриотични. Искам да информирам американския народ, моите съграждани, какво се случва в Газа, за какво се харчат доларите на данъкоплатците и какво се случва с американски граждани там. Америка трябва да го знае.

- Разкажете ни какво видяхте. Благодаря на съпругата ви, че ви е насърчила да го направите. Мисля, че е напълно права. САЩ финансират тази дейност, а от Газа почти не идва информация. Пречи се на медиите и това продължава вече над две години, през октомври ще се навършат три. Усещането е, че там се случва нещо сериозно, но няма как да разберем какво. Какво видяхте, когато пристигнахте? Какви бяха първите ви впечатления от Газа?

- Първите ми впечатления от Газа, от гледна точка на чисто физическия аспект, бяха сякаш съм попаднал в постапокалиптичен филм, нещо като сцената от "Терминатор 2", в която терминаторите се разхождаха сред руини. Човешка развала. Потискане на човешко достойнство. Например, целият район около гр. Рафа на юг. Виждал съм снимки от Рафа отпреди сегашната война. Снимки с хубави сгради, морски курорти, улично осветление, квартали. Днес той е изравнен със земята. Няма една здрава сграда, всичко е разрушено. Докато шофираш през Рафа... Нашият трети разпределителен пункт беше в Рафа и трябваше да шофираме през южния коридор, за да стигнем до там.

Всяка къща е вече само куп строителни отпадъци. Виждаш примерно нечий диван да виси от парче арматура от втория етаж на сграда. Или смачкан хладилник. Или семейни снимки с изпочупени рамки. Животите на тези хора са унищожени, отнети. Такова е състоянието на Газа. По новините видяхме подновяване на въздушните доставки, но на журналистите се казва да не правят клипове или снимки от високо. Ако светът види какво е положението, ще спре и ще се запита: "Какви ги вършим? В какво сме се превърнали?"

- Цял живот сте били във военни зони. Мисля, че затова вашето свидетелство е толкова завладяващо - имате база за сравнение. Виждали сте много разрушения и смърт за тези 25 години. Как бихте сравнили случващото се в Газа с това, което сте видели в Афганистан или Ирак?

- Няма сравнение с нищо, което съм виждал в Ирак или Афганистан. В Багдад, Мосул, Садр сити, целия Афганистан, Сирия, южната част на Филипините, гъстонаселени райони. Не съм виждал другаде такава жестокост, разрушение и насилие, които до такава степен да нарушават международните закони за водене на военни действия. Отдавна са захвърлени тези стандарти и Америка е съучастник в това.

- По какъв начин се разбира, че Америка е съучастник? Знаем, че Съединените щати осигуряват финансирането и винаги са го правили. Но виждате ли американски оръжия, американски военни? В каква степен сме замесени?

- От 314-те служители там, изпратени от "UG Solutions", близо 90% са бойни ветерани от армията, подобно на мен. Има бивши полицаи, както и хора с различен опит като охранители. Една немалка част от военните са били в специални части - морски пехотен корпус, тюлени, зелени барети. Всички тези служители на терен са американци. Интересното е, че когато за пръв път стъпихме в Израел, едно нещо ме стъписа. Намирахме се в Израел, въоръжени с автомати, пистолети, пушки, зашеметяващи гранати и картечници, а отивахме в Газа с туристически визи. Бяхме там с туристически визи. Ако баба ми иска да посети Йерусалим, ще ѝ бъде издадена същата виза, каквато имах аз.

- Защо?

- В началото не го разбирах, но после реших да проуча защо не сме с визи тип B1, като експерти, поканени от държавата или друга институция. Има най-различни визи. Хрумна ми, че ако човек кандидатства за виза B1 или B2, работна виза, първо, е по-скъпо, и второ, отнема повече време - трябва да се координира предварително, а мисията бе набързо организирана. Никой от двете компании не се е противил на това нещо, защото всички знаехме, че мисията е набързо организирана. Все едно сглобяваш различни по предназначение елементи с идеята накрая да се получи нещо работещо. Прави се, за да бъде бързо и гъвкаво, както казвам. Буквално: "Влез в интернет, извади си израелска туристическа виза, плати 25 долара и идвай в Израел."

- Казахте, че всички служители на компанията там са американци. Израелската армия изравни Газа със земята. Има ли израелци, които помагат с храненето и поддържането на живота на палестинците, или го правят само американци?

- Това е друг елемент, който беше хем интересен, хем притеснителен за мен. Ето защо от самото начало повдигнах въпроса. Когато използвам термина "военни престъпления", хора ми казват, че преувеличавам. Добре запознат съм с протоколите на Женевската конвенция, за въоръжените конфликти и международното хуманитарно право. Трябваше да ги науча, защото бях офицер, който води хора в битка. Нямаше как да не ги науча. Не помня дословно всичко в тях, но основните елементи в тях не се забравят. Също както не знам дословно текста на Конституцията, но мога да изрецитирам увода. Така че знам какво Женевската конвенция забранява да се прави.

Едно от нещата, които ме разтревожиха, е, че има само четири защитени разпределителни пункта в Газа на Хуманитарната фондация за Газа. Четири. Преди блокадата и спирането на помощите на ООН да влизат в Газа, е имало 400. От едва четирите ни пункта за разпределяне на помощи три се намират на 150-200 метра един от друг, като всичките четири са разположени в югозападната част на анклава, близо до границата с Египет. Помощта е много далече от хората, които се нуждаят от нея. На север от коридора Нецарим, който разделя централна Газа от северна, се намират гр. Газа и гр. Джебалия. В момента населението там е най-уязвимо, върлуват смърт и глад, а то е изолирано. Дотам не стига никаква помощ и няма пунктове за такава.

Още преди да отидем на място се включиха разсъжденията ми на военен планировчик. Може вече да не съм в армията, но уменията ми си остават. Направих малко "оперативна подготовка на средата". Проучих Газа, населението, къде са гъстонаселените райони, какво ядат хората, къде живеят основно и с какво се занимават. Видях, че цялата северна част на Газа е отрязана и изолирана, а никой от хуманитарните ни пунктове нямаше да бъде в този район. На кого щяхме да даваме помощи? Значи три от четирите пункта щяха да са разположени в югозападния връх на анклава, като всички четири щяха да са в близост до бойни подразделения на израелската армия. Тя активно провежда операции в този район. Това не е някакво мнение, което някой да опровергае, а факт, който всеки може да провери.

Сега израелската армия провежда операция "Колесниците на Гедеон". Тя е офанзивна, не е отбранителна, не е свързана със сигурност или с помощи. Това е офанзивна бойна операция. Провежда я в южната част, където се намират три от четирите пункта за разпределение на помощи. Значи сме изградили разпределителни пунктове за раздаване на хуманитарна помощ в близост не само до израелски бойни подразделения, но и в район, в който се водят активни бойни действия. Не мога по-ясно да го заявя на ръководителите и адвокатите на ХФГ и "UG Solutions", с които говорих, че това е военно престъпление, дословно според протоколите на Женевската конвенция. Доколкото знам, Съединените щати са ги подписали, както и законите от международното хуманитарно право. Няма съмнение в това. Не може да се прави изключение за този случай.

От самото си стъпване там разбрах, че планирането и координацията на тази операция или са правени от хора, които нямат представа, никаква идея за планиране на такова ниво, което да отчита всички елементи на средата... Не може да отиваш на такава мисия с: "Ще го измислим." Трябва да отчетеш правните, политическите, природните, културните, военните аспекти. Трябва да отчетеш всички елементи, ако ще планираш нещо такова. Беше очевидно, че не е направено. Казах си: Това или е огромно невежество, или е умишлено, местата да са избрани умишлено там. Не знам кое от двете е.

Някой ден истината ще излезе наяве, когато международната общност реши да отвори тази кутия и да разрови този проблем. Истината ще се появи. Надявам се да не сме го направили умишлено, защото не само ще сме военнопрестъпници, но и зли хора. Но фактът остава - три от четирите пункта за помощи са в активна военна зона. Четвъртият, в Централна Газа, е близо до коридора Нецарим и до израелско танково подразделение - танкова рота с танкове "Меркава" е разположена близо до пункт за разпределение на помощи. Когато в бъдеще някой анализира как Съединените щати са участвали в разпределението на хуманитарна помощ за хората в Газа, когато разгледа картите и всичко, ще си каже: "Какво става тук? Защо са раздавали хуманитарна помощ във военна зона?" Този въпрос трябва да се зададе и да получи отговор, според мен.

- Имате ли представа колко е сегашното население на Газа? Всъщност питам колко души са били убити. Знаем ли колко палестинци са загинали в Газа?

- Не мисля, че някой има твърдо число, което всички да приемем. Знам, че здравното министерство на Газа има такова число, но не бих могъл да го потвърдя или проверя. Със сигурност мога да ви кажа, че има убити хора. Видях го и е факт - има убити хора. Колко е днешното население? Знам, че преди блокадата, при последното преброяване в Газа, май е било през 2018 г., населението е било около 2,21 млн. души. Не знам колко е сега, но предполагам, че е много по-малко. Това, което знам за него, освен броя му при преброяването, е, че огромното мнозинство е напълно изолирано от централните и южни части на Газа. Изцяло изолирани са хората на север от коридора Нецарим. Все едно да вземем всички нюйоркчани, да ги натъпчем в Южен Манхатън и да им кажем: "От целия Ню Йорк можете да живеете само тук." Просто кошмар. И не знам защо...

Честно казано, знам защо се случва, но не знам защо го приемаме. Не знам защо участваме в едно военно престъпление. Военно престъпление е умишлено да депортираш цивилно население към зони на бойни действия. Депортиране е да местиш хора от там, където живеят, на други места и да не им позволяваш да се върнат. Пише го в четвъртия протокол на Женевската конвенция, а ние се правим, че не го виждаме. Случва се. Самият Нетаняху го каза. Вчера Хуманитарната фондация за Газа изнесе пресконференция, на която каза: "Ние храним гладуващото и депортирано население на Газа." Благодаря ви, признахте си, че участвате във военно престъпление - депортиране на население. Това не са правила, написани от Тони Агилар, а правила, договорени от международната общност, които ние не спазваме.

Действията на израелската армия... Да, може би на стратегическо ниво се води наш съюзник, но на терен може би не е. Само че ние със сигурност участваме в тази нейна операция. Когато светът види... Вижте какво стана в последните дни - Франция ще признае Палестина, Канада ще признае Палестина, а вероятно и Великобритания. Като оставим настрана мотивите им и политиката, решенията са факт и такава е действителността.

Светът ще става все по-заинтересован от случващото се. Мисля, че скоро ще си махне наочниците и ще си каже: Добре, може би не е чак толкова лошо, колкото крайнолявото твърди, или толкова добро, колкото крайнодясното твърди, но нещо се случва, има нещо гнило и трябва да се провери. И когато хората отворят тази кутия, израелската армия и израелското правителство ще вдигнат ръце и ще кажат: "Не сме виновни! Америка ни помогна, тя даваше парите." Светът ще попита: "Как ще се защитиш, Америка?" А в момента нямаме добър отговор и ако заложим на "Не знаехме" или на "Просто правехме това, което правеше израелската армия", срам за нас, защото не това е американският начин и не това са американските ценности. Ние не прилагаме ничии стандарти, ние задаваме стандартите.

- Благодаря ви за това интервю, полковник. Как хората на север се сдобиват с храна? Ако има един пункт за помощи във военна зона, а голяма част от населението, както смятате, е съсредоточено в северните и централни части на Газа, как тези хора се сдобиват с храна? 

- Страхотен въпрос. Не знам.

- Израелската държава предоставя ли им храна?

- Знам, че под егидата на Израел действа организацията КОГАТ. Тя е подчинена на израелското Министерство на отбраната. Бих я сравнил с това, което беше USAID, ако USAID бе подчинена на Министерството на отбраната. Военизирана агенция за хуманитарна помощ - така бих я описал. В Израел тази организация се нарича КОГАТ, което е акроним. Не помня на какво е съкращение, защото не съм имал много вземане-даване с нея. Знам, че КОГАТ се координира с израелската армия. Израелската армия не ескортира камиони на ООН или камиони, които ние караме, а камиони, които ние, ХФГ, й предоставяме. Даваме част от тях на израелците, които след това ги карат на определени места от централния коридор. Така беше, докато бях там и буквално допреди два дни, когато позволиха на камиони на ООН да влязат на север.

Камионите, които дават по новините, около които има хиляди души, не са на юг край трите разпределителни пункта, или край пункта в Централна Газа, а на север от коридора Нецарим. Те не са влезли през египетската граница, нападани от хора по целия им път на север. Те директно влизат в сърцето на мрака. Влизат през КПП "Ерец", който се намира на северната граница на Газа, и отиват при гладуващо население, което не е имало храна месеци наред. Не знам какво ядат тези хора. Сега, когато ООН и международната общност се връщат там, ще научим неща, които няма да са красиви. Скоро тази сметка ще ни бъде връчена. Знам, че хората в северната част са изправени пред масов глад.

Нямам опит с хуманитарната помощ или Световната програма по прехраната и не знам технически кога се обявява масов глад. Знам, че се определя такъв, ако едно население не яде определен брой дни. Не знам дали технически може да се обяви масов глад, но със сигурност има глад. Радвам се, че президентът на САЩ каза вчера пред "Политико" и други медии, че разбира, че в Газа има глад. Благодаря ви, г-н президент, точно това се случва.

Приказките, че няма никакъв глад в Газа, са нехайност и е срам някой да ги говори. Не само е видно за света, но и аз лично го видях. Ако не вярвате на лекари, адвокати, хуманитарни работници, неправителствени организации, на европейци, азиатци и хора от целия свят, на всички, които са били там и са свидетелствали за проблемите, ако не вярвате на тях, повярвайте на мен. Аз съм американец и бях там, и не гоня никакви цели.

Видях как палестински родители, майки и бащи, носят на ръце мъртвите си деца, едни скелети. Видях го. Видях хора, които идват при разпределителните пунктове измършавели и гладуващи. Това не е нагласено. Отричащите мислят, че сме завели някой Стенли Кубрик в Газа и шепа актьори, за да снимат филм и да изфабрикуват глада. Всичко се случва в действителност. И умират хора.

В този момент, когато САЩ и Хуманитарната фондация за Газа казват, че ще се заемат с хуманитарната помощ, гладът е много по-тежък от преди. Фактът, че задачата е поверена на Хуманитарната фондация за Газа води до по-голям глад, защото тя не предоставя достатъчно помощи. Те не са дори частица от това, което е нужно. Ако искате, можем набързо да споменем малко числа, но предупреждавам, че ще ви шокират.

- Разбира се, както ще ми е интересно да науча повече за Хуманитарната фондация за Газа.

- И на мен. Смятам, че светът също би искал да научи повече за фондацията.

- И за нейния директор, който е виден християнски ционист и който май няма опит с разпределянето на помощи. Като чета за него, ми изглежда като политическа фигура. Това малко ме обърква, но изглежда имаме причини да сме притеснени. Продължете с числата, за които споменахте.

- Трябва да сме притеснени. Аз бих се чувствал по-спокоен, ако Рей Чарлс води шофьорските ми курсове, отколкото да слушам Джони Мур да говори за хуманитарна помощ. Той няма предишен опит.

- Срещали ли сте се? Извинявам се, че се смея. Срещали ли сте се с Джони Мур?

- Не сме сядали на по кафе. Видях го като дойде на посещение в главния контролен център в Газа, след което отиде за фотосесия при пункт номер едно. Беше под строга охрана. Беше малко като сватовете да ти идват на гости и да вадиш хубавите кърпи. Когато Джони Мур е на посещение, вадиш червения килим. Разбира се, когато той е там, всичко е чудесно. Забавното е, че не беше чудесно, защото докато беше там заедно с друг специален гост, подполковник от британската армия - не го познавам, не съм го срещал, само съм чел негови интервюта в сайта, - в един момент се чуваше огън от картечница. Малко като иракския правителствен говорител през 2003 г., който казваше пред Си Ен Ен, че в Багдад няма американци, а зад него се виждаше американски танк "М1 Ейбрамс". "Няма американци в Багдад!" В същия момент танк на Трета пехотна дивизия минава зад него. Поглежда го и казва след това: "Добре, има някакви американци." Същото се случва в момента: "Никой не гладува в Газа!" А на кадър се вижда измършавял човек. "Добре де, има малко гладуващи."

Кога Америка ще разбере, че й пробутват лъжи? Всичко е реално, умират хора. Да, и аз искам да знам повече за Хуманитарната фондация за Газа, много хора още не успяват да разберат. За самата фондация е проблем като не разкрива източниците си, като не разкрива коя е и откъде са приходите й, като не разкрива кой я подкрепя и какво прави, като не публикува доклади и не допуска репортери, като не осигурява прозрачност на операциите си. Знаете ли кой друг действа така? Северна Корея, Русия, Китай. Искаме ли да казваме, че приличаме на тях? Не. Америка е основана върху прозрачността. Основана върху това, да казваме на някой, че ни говори лъжи, да му казваме директно, че прави нещо нередно. Мита върху чая? А, не, няма да го търпим! Америка е основана върху това, а днес седим и позволяваме да се случват тези неща. За да се върна на въпроса, не съм се срещал с Джони Мур.

- Знаете ли кой финансира Хуманитарната фондация за Газа? Към Държавния департамент ли е? Неправителствена организация ли е? Откъде идват парите?

- Кой я е финансирал в началото, кой е вложил средствата за създаването й, не знам. Но знам, че страшно много хора от американското правителство и от медийни организации са се опитвали да разберат. Ето един показател за мен. Когато разглеждам един проблем, прилагам "бръснача на Окам". Когато не успяваш да откриеш нещо, но анализираш всичко останало, което си намерил, то ти дава възможност да надзърнеш там, където не виждаш. Малко като с черната дупка - не я виждаш, но виждаш всичко случващо се около нея и то ти разкрива картинката.

В този случай имаме Хуманитарната фондация за Газа, чийто директор е християнски ционист, който няма никакъв опит в сферата на хуманитарната помощ. Швейцария не позволява на ХФГ да си отвори сметка там. Швейцария, която би отворила сметка и на Джефри Епстийн! Но не иска да отвори на ХФГ. Това казва много неща. Освен това, бившият директор на Хуманитарната фондация за Газа, Джейк Ууд, който е бивш служител на частната военна компания "Блекуотър"... Не знам дали е бил директно назначен в "Блекуотър", но идва от тези среди. В деня, в който започнахме раздаването на помощи, 26 май, в деня, в който отрязахме лентичката и дадохме началото, знаете ли какво направи Джейк Ууд? Тръгна си, не искаше да участва повече. Директорът на Хуманитарната фондация за Газа напусна кораба в деня, в който той потегли. Посочи като причини за оттеглянето си неетични практики и невъзможност да се изпълни добре мисията. И е точно така. Две седмици по-късно се оттегли и "Бостън кънсалтинг груп", защото разбра, че се случват неща, които не са били описани в сключения с компанията договор. Та и те си тръгнаха.

Щом хора започнат да скачат зад борда, започваш да търсиш къде е пробойната. В момента сякаш ние в САЩ пренареждаме столовете на палубата на "Титаник". Той вече е ударен, потъва и вместо да търсим спасителна лодка или да потърсим помощ, пренареждаме столовете на палубата и слушаме оркестъра да свири, защото вярваме на казаното от хора като Джони Мур. А то е лесно опровержимо, макар че не съм тук да дискредитирам някого, а да предоставям факти, дадени от самата ХФГ.
Вчера, когато говорителят на ХФГ Чапин Фей закри пресконференцията на фондацията, на която не й бяха задавани въпроси, той каза: "Връщаме се към добрата ни работа, с която вече раздадохме 96 милиона порции храна до ден днешен." Не трябва да се хвалим с нещо такова. Това не е постижение, което трябва да бъде поздравявано, и ето защо. До това негово обявление вчера ние сме раздавали помощи в продължение на 65 дни. Не е нужно да си Коперник, за да направиш сметките. 96 милиона порции, разделени на 2,21 млн. души, разделени на три порции на ден. Получава се, че от нашите 65 дни на работа, ние сме осигурили за анклава храна само за 15 дни. Ами за останалите 50 дни?

Така че не съм съгласен, когато някой каже, че там няма гладни хора. Представете си, че сте си у дома. Предполагам, че искате да ядете поне веднъж дневно, може би два или три пъти - закуска, обед, вечеря. Повечето американци го смятат за стандарт. Може да ядете по веднъж на ден. Ами ако ви кажа, че ям по веднъж и то само в понеделник и в четвъртък? Няма да ме поздравите за това. Ще кажете: "Това е тъпо, защо гладуваш?" Ако учителят види, че синът ми започва да слабее, ще дойде у дома и ще попита: "Г-н Агилар, синът ви храни ли се?" "Да, всеки трети ден му давам по купа зърнена закуска. Храня го на три дни." Тогава той ще каже: "Вие не трябва да сте родител, ще ви вземем детето." Така че ХФГ не трябва да се занимава с хуманитарна помощ, а САЩ трябва да отнемат детето, което в случая е Палестина, Газа. Да си вземат парите и да подкрепят инициативата на ООН.

Тази година се навършват 80 години от членството ни в ООН. През 1945 г. САЩ подписват създаването на организацията, а днес й показваме среден пръст. Защо? Заради Хуманитарната организация за Газа, която убива хора? Такава е математиката. Числата, които ви казах, са обявени от нея. Ако ХФГ тръгне да политизира математиката, значи сме в много тежко положение.

- Как се отнасяха към вас и другите американски служители израелската армия и израелското правителство?

- Различно на различните нива. Помня как на 24 май избраха някои от нас с по-високо положение и ни разведоха по защитените разпределителни пунктове, за да ги разгледаме и един вид да ги оценим. Качих се на една от кулите на пункт номер едно. Той е близо до Средиземно море и близо до границата между Египет и Газа. Качих се на западната кула, за да огледам, да оценя обстановката. Близо до кулата, зад огражденията имаше група израелски войници. Погледнаха към мен и попитаха: "Американец ли си?" Потвърдих. "Значи си тук да раздаваш помощи?" Пак потвърдих. После попитаха: "Защо храниш враговете ни? Защо Америка идва тук да храни врага ни? Не помагате." Реакцията ми беше нещо като: Не мога да ви отговоря сега, може би по-късно. Нямах отговор. Така го виждат. Обикновените войници на терен, войниците от израелската армия, смятат, че хуманитарната помощ за Газа храни враговете им.

- Ами жените и децата? Разбирам, че не искат да помагате на ръководството на "Хамас", това има логика, но вие храните цивилни, нали? Жени, деца, възрастни хора.

- Жени, деца, инвалиди, възрастни, хора в нужда. Да, тях храним. Или по-скоро трябва да храним, но не го правим.

- Как могат такива хора да са враг в някоя война? Те са просто потърпевшите, които не са избирали войната, не са избирали да воюват, но страдат от нея.

- Този коментар на войника от израелската армия показва по какъв начин се гледа на положението. Същото сме чували от хора от израелската власт - че всички жители на Газа са от "Хамас". Ето кое е поразително за мен. Сякаш някой е дал на Биби Нетаняху списък със забранените неща от Женевската конвенция и той просто трябва да ги направи едно по едно.

Депортацията на население е военно престъпление. Стрелбата срещу цивилни за контрол на населението и използването на смъртоносни боеприпаси за целта е военно престъпление. И това се прави. Какво друго? Да изградим хуманитарни пунктове посред военни зони. Протокол три - нарушен. Друго? Да кажем, че цялото население е от "Хамас" и да го избием. Бинго! Изпълнили сте всичко, защото и това е военно престъпление.

Женевската конвенция изрично забранява класифицирането на цяло население като враг. Всички жители на Газа ли са от "Хамас"? Разбира се, че не. Отнасяме ли се с тях сякаш всички са от "Хамас"? Да, което е поредното военно престъпление. Когато говоря за тези военни престъпления, това не са някакви политизирани бомбастични изказвания тип: "О, ти ме разстрои, това е военно престъпление!" Военните престъпления са добре дефинирани, не си ги измисляме ние. Депортираме население към зона на бойни действия - военно престъпление си е, не знам какво друго да ви кажа.

- 25 години сте били офицер от армията, завършили сте "Уест Пойнт". Това ви е работата, един вид, а тя има някакви правила. Така че думите ви имат тежест, не сте някое хипи, което говори за военни престъпления. Това буквално е военно престъпление по дефиниция. Изглежда сякаш...

- Има си много точно определение. Понякога хора наричат военни престъпления неща, които са ужасяващи, и аз им казвам, че да, ужасяващи са, но не са военни престъпления. Други обаче по дефиниция нарушават протоколите на Женевската конвенция и международното хуманитарно право. Там е ясно казано, както е с движението по пътищата - спираш, щом светне червено. Такъв е законът. Не е нещо, което понякога можете да правите, освен ако не искате да ви глобят. Черно на бяло е написано какво може да се прави. Отговорите на този тест са в учебника и някой трябва да го прочете.

- Също така се тормози съзнанието на всеки, който следи какво се случва и иска всичко да спре. Досега разговорът се въртеше в по-общ план и вие ни предоставихте много полезен контекст. Отново ви благодаря, че ми отделяте време за това. И сега към основния въпрос: Как израелската армия се отнася с палестинските цивилни?

- Мога да го опиша като отношение като към животни. Същото отношение имат и служителите на "UG Solutions" и "Safe Reach Solutions". Наблюдавах същото, когато бях в Ирак, човек започва да описва хората по определен начин и да ги дехуманизира. Дори някои американци в Газа наричат палестинците "орда зомбита". Израелската армия, а в някои случаи и ние, не възприемаме тези хора за човешки същества. Една от причините да искам да разкажа всичко това е, че бях там и видях тези човешки същества.

Тази снимка е от разпределителен пункт номер едно. Това е човек. Аз направих снимката, не някой крайноляв журналист или здравното министерство на Газа. Аз я направих. Това тук... са хората, които дехуманизираме, които избиваме в огромен мащаб, които лишаваме от храна и вода, които един вид изтезаваме, защото те не се хранят. И казваме, че всички са от "Хамас". Така казваме. Видях го със собствените си очи. Не всички са от "Хамас".

Честно казано, раздавал съм помощи във всеки от пунктовете, във всеки от различните прозорци - сутрин, обед, вечер. Повечето служители работят на един разпределителен пункт, защото са зачислени там, но моята задача изискваше да обикалям всички. Аз доста старателно следя за неща, които могат да застрашат живота ми. Нито веднъж не съм виждал заплаха, враждебен акт или оръжие от някой от тези "членове" на "Хамас". Как се разбира, че са такива? Не идват с тениски с надписи "Хамас". Дали сред населението има членове на "Хамас"? Разбира се, но това не значи, че всички са от "Хамас". Този тип дисциплина, разбиране, зрялост и средства са нужни, за да можеш да работиш по такава операция. Но ги няма, там е Дивият Запад. Отнасяме се с тях като с животни без никакво достойнство.

- Казвате, че сте видели... За пети път искам да повторя, че съм срещал малцина с опит в подобни ситуации - хаос, чужда държава, стрелба, войници, безпорядък. Мисля, че имате богат опит да можете да изтълкувате видяното. Казвате, че нито веднъж не сте видели заплаха, не сте виждали палестинци с оръжие, не сте се чувствали застрашен. Сигурно има някаква заплаха там, но не сте я виждали. Но споменахте за стрелба. Кой по какво е стрелял и защо?

- Трябва да обясня как работи един разпределителен пункт и защо се стига до стрелба по хора. Имайте предвид, че за да стигнат до южните пунктове палестинците не използват автомобили. Те вървят пеша по установен маршрут от местата, където живеят - минават през установени военни коридори. Има само един път, по който да стигнат до пунктовете, и трябва да го извървят пеша. Не могат да стигнат напряко до пункта, трябва да отидат на запад, до бреговия коридор, по него да слязат до коридора Мораг и оттам до разпределителните пунктове. Вървят по 8-12 км само в едната посока, за да стигнат до разпределителен пункт.

Те се нареждат сутринта на кръстовището на коридора Мораг и крайбрежния път, и в един момент стават хиляди. Израелската армия ги държи там с танкове. Когато служители на "UG Solutions" се обадят на израелските войници, за да кажат, че пунктът е готов, те пускат тълпата и тя се превръща в огромна вълна от хора. Страшно дехуманизиращо е. Хората се втурват към пункта, защото гладуват. Когато наближат пункта, израелските войници стрелят край тях с картечници, минохвъргачки, танкови снаряди, артилерия. Снимал съм го на клип. В рамките на минути, 2 минути и 15 секунди, стотици палестинци вече са на пункта. Гледката е неописуема. Аз го гледах, бях там.

Рано сутрин, преди слънцето да се покаже над Средиземно море, хиляди палестинци се втурват към разпределителния пункт, а над главите им летят трасиращи куршуми, танкови снаряди, артилерийски снаряди. Правят го, за да държат палестинците на определения път. Моето предложение от самото начало беше: "Опитахме ли с табела? Да сложим табела на пътя, която да указва накъде да отиват, вместо да се стреля с танк "Меркава". Би било добро начало." Отговориха ми: "Не, излиза много скъпо." И това е много показателно.

Хората тичат към пункта под обстрел и е все още тъмно. Израелските войски в южната част на Газа са резервисти. Те не са от редовната армия, от активните елитни армейски части, а са резервисти. Те не тренират и като цяло не получават сериозно обучение. Рядко дори стрелят на обучение. Нямат и средства за нощно виждане. А стрелят в тъмното по хиляди хора.

Когато слънцето изгрее и освети трупове край пътя, израелската армия казва: "Не сме ние." Така ли? Как се е случило тогава? Точно вие сте го направили. "Това е дело на "Хамас"." Няма никакъв "Хамас" там. Целият район се контролира от военните, няма никакъв "Хамас". Ако от "Хамас" са проникнали, значи не си вършите работата. Няма "Хамас", няма хора с оръжия, а покрай пътя има трупове. Когато по новините покажат болница "Насър" и пациентите, хора казват: "Това е пропаганда на "Хамас"." Не, не е, всичко това се случва - безразборната стрелба по огромна тълпа при разпределителните пунктове.

Представете си Черен петък в "Уолмарт". Разчистили са целия магазин, изнесли са всичко, а по средата на магазина са наредили кашони с безплатни телевизори. Първите влезли ще си вземат. В 9 ч. вратата се отваря с трясък и всички се блъскат да влязат през малката врата. Вътре има двама охранители. При всеки от нашите пунктове има по 22-ма въоръжени охранители. Съотношението е 1 към 409. Един охранител за 409 души. Няма начин тази въоръжена охрана да контролира безопасно положението. Невъзможно е.

Стигнат ли хората до продуктите, се случва нещо, което наричам "осемте минути на хаос". За осем минути се отварят и изпразват 25 хиляди кашона с храна. Осем минути. Едно от най-хаотичните и дехуманизиращи неща, които съм виждал през живота си, а бях в Багхуз Фокани, когато силите на Ислямска държава се предадоха. Не съм виждал по-голяма дехуманизация в живота си.

Накрая, когато останат неколцина да ровят сред остатъците за малко боб и ориз, служителите на "UG Solutions" започват да разчистват тълпата с възприети от израелската армия методи със зашеметяващи гранати, използване на лютив спрей...

Миналата седмица видях клип с един от служителите, когото познавам. Знам, че е там и че е реален служител, не е фалшификация. Беше на един насип с едно от новите устройства, на размер като малък пожарогасител, които имат широк накрайник, който разпръсква мъгла от сълзотворен газ. Сега имат такива и ги използват като стандартна процедура. Така изтикват хората до вратите и когато ги затворят, охранителите от израелската армия започват да стрелят в техните крака и над главите им, както си правят.

На вчерашната пресконференция от Хуманитарната фондация за Газа заявиха: "Г-н Агилар казва, че се стреля по цивилни, но ние стреляме само в краката им и във въздуха." Точно това казвам и аз. Така е, но когато изстрелваш куршуми от автоматично оръжие по тълпа от хиляди души и не можеш да видиш всички, защото има насипи, прах, сектори, които са извън полезрението ти, неизбежно ще убиеш някого. "Нашите хора стрелят в краката им и над главите им, във въздуха." Добре, но стрелбата по невинни, невъоръжени цивилни на бойното поле, с цел да се контролира тълпа, пак ще кажа, е военно престъпление. Вършенето на тези неща е колосално нарушаване на международните стандарти, които като американци очакваме да се спазват.

- В Нюрнберг са обесени хора за такива неща - стрелба по затворници.

- Да, стрелба по затворници. И за да го докажа, ако се сражавах в Германия като американски офицер и отряд германски войници, които са стреляли по мен, свалят оръжието и се предадат, се превръщат в затворници. Трябва да ги храня, да им давам вода, да се грижа за тях. Трябва да осигуря безопасното им стигане до мястото им на плен. Не мога просто да ги застрелям, войната си има правила, които трябва да спазваме.

Нещо, което намирам за изключително притеснително за американския народ и моите колеги на терен, също американски граждани, е, че позицията на ХФГ е: Това не е наша война и не трябва да спазваме правилата. Напротив, правилата важат за всички, без изключение. Ние още повече нямаме право да стреляме по някого, защото сме там като туристи, както казах в началото. Не трябва да натискаме спусъка на оръжието, освен като защита срещу пряка заплаха за живота ни.

Ето и примера - за толкова дни на разпределителните пунктове нито веднъж не съм натискал спусъка на моя автомат. Не съм натискал спусъка и на пистолета си, дори не съм го вадил от кобура. Не съм използвал нито зашеметяващи гранати, нито сълзотворен газ. Не защото съм някакъв "мек" или срещу оръжията. Нито веднъж не съм усещал нужда да стрелям с оръжие или да използвам нещо друго срещу цивилен. Нито веднъж. А съм прекарал повече време по разпределителните пунктове от всеки друг служител на "UG Solutions". Нито веднъж не съм изпитвал нужда да го направя. А мисля, че поназнайвам нещо за това, кога трябва да се стреля. Доста съм го правил. Но там нито веднъж не съм усещал, че трябва да го направя. Би било незряла и опасна постъпка и престъпване на нашите американски ценности.

Не така действа Америка на световната сцена. Ние правим това, което е редно. Ние избираме по-трудното, но редно нещо, пред по-лесното нередно. Не правим нещо, защото израелската армия казва, че можем да го правим. Е, обаче в този случай го правим и предстои да получим шамар от международната общност. И ако не се изправим и не кажем нещо днес или утре, ако не направим нещо по въпроса, ще получим този шамар и той ще е неприятен. 

- Дано разкажете историята си по "Фокс нюз" и други американски медии възможно най-бързо. Дано ви интервюират. Не смятам, че ще го направят, но се надявам. Нека ви попитам за историята, която сте разказвали, тя е много тежка и ужасна, за момчето, с което сте били в контакт и което е било убито. Какво се случи?

- Това момче беше на възраст, близка до тази на сина ми. Имаше кафяви очи, каквито има сина ми. Когато го погледна, виждам сина си. Това момче не беше от Ислямска държава, не беше боец. Случи се на разпределителен пункт номер две, на 28 май - втория ни ден на раздаване на помощи.

 

Аз бях на този пункт. Това не е случка, разказана ми от някого. Не съм го видял отдалече и после да предполагам какво съм видял. Видях го, докоснах го, почувствах го. Видяха го и други.

Това момче се казваше Амир. Знам го, защото то се отдели от тълпата и тръгна към мен. Бяхме аз и друг охранител на "UG Solutions", когато то тръгна към нас. Помислихме си, че може да е ранено или че ще иска още храна, защото носеше само малък пакет ориз, половин пакет брашно и малко леща, които бе взело от земята. Нямаше много. Помислихме, че може би ще иска още храна или че е ранено. Махнахме му да дойде и то се приближи. Протегна дясната си ръка към нас. Когато дойде, бяхме двамата с моя колега. Момчето взе ръката му и я целуна. После дойде при мен и целуна и моята ръка. В арабската култура това е знак за голямо уважение. Не е нещо, на което се гледа лекомислено, а е знак за голямо уважение. Това ни стъписа.

Моят колега също е ветеран от армията. Бил е в Афганистан и Ирак, разбираше какво се случва и това го разчувства, мен също. Двамата гледахме едно измършавяло момче, което нямаше обувки, панталоните му бяха скъсани и бяха вързани с някакво въже. Беше мръсно, сигурно не се беше къпало с месеци, и не беше яло с дни.

Между другото, след като извървят 8-12 км да стигнат до пунктовете, ХФГ не осигурява вода на хората. Нито бутилка, защото е твърде скъпо. Раздаването на вода е толкова скъпо, че би иззело голяма част от бюджета за помощи. Това е факт. Попитах и така ми отговориха. Излиза много скъпо и не им даваме вода. А храната, която им даваме, иска вода, за да се сготви - ориз, леща, боб, брашно. Не знам как ядат тази храна.

Момчето си стоеше при нас, а аз сложих ръка на лявото му рамо. Усещах костите на рамото му, усещах колко е слаба ръката му. Можех да почувствам уязвимостта му, отчаянието. Погледнах го в очите и му казах: "Хората ги е грижа. Америка я е грижа. Няма да бъдете забравени. Хората по света ги е грижа." То не говореше английски, аз пък не говоря арабски, но от връзката, която направихме, дори само с поглед, за пръв път от много години то усети, че някой го е грижа. Смъкнах се на едно коляно, за да се изравнят погледите ни. То остави на земята нещата, които държеше, вдигна ръцете си, които бяха малки и крехки, виждаха се костите им през кожата, сложи ги на лицето ми и ме целуна. Погледна ме в очите и каза: "Благодаря." Каза го на английски.

В Газа гладуват хора. В Газа умират хора. Децата, които гладуват и умират, изглеждат като американчета. Това дете (показва снимка – бел.прев.) събира спагети от земята с голи ръце, защото не е останала никаква храна. Събира спагети и ги слага в раницата си.

Амир се върна към основната група и тръгна към изхода. Имаме строг протокол: хората идват по определен начин, вземат помощта и си тръгват по определен начин. Така, както идват, така си и тръгват. Влизат през коридора Мораг, вървят на юг, минават през пункта, излизат и тръгват на север към коридора Мораг. Целият им маршрут е в зона на активни бойни действия.
Пункт номер две е малко по-различен от останалите, защото се намира между два други пункта и затова има пост на израелската армия в единия му ъгъл. Има насип над пътя, по който си тръгват хората. Ако хората излизат през изхода и някой от източната страна на насипа стреля към тълпата, той не вижда какво има от другата страна, защото насипът пречи. Ако израелската армия стреля по тълпата, която си тръгва и се насочва към коридора Могаг, ако стреля в краката или над главите им, което правим и ние - стреляме в краката им или във въздуха, - куршуми започват да отскачат от земята. Има го в клип на Би Би Си. Отскачат от земята, разхвърча се пръст...

Бях там, под насипа. Това беше вторият ни ден на работа и когато чух стрелбата с автоматично оръжие, помислих, че ни нападат, че нещо се е случило. Качих се на южния насип и залегнах, за да огледам обстановката. Стрелбата продължи на откоси и палестинци падаха покосени.

Амир не се върна у дома. Извървява 12 км, за да вземе малко храна. Събира остатъци по земята, защото след осемминутния хаос не е останала храна. Докато стигне до пункта, след цялото ходене и без обувки, гладен и изморен, за него има само някакви остатъци. И когато си тръгва, е убит от израелската армия. Защо? Защото в нея липсва дисциплина, липсват стандарти, липсва основно човешко благоприличие.

Дали смятам, че умишлено са стреляли по него или по другите хора? Не. Но когато използваш автомати, танкови снаряди и минохвъргачки, за да контролираш тълпа, какво мислиш, че ще се случи? А САЩ стоят отстрани и гледат, както беше на пресконференцията на ХФГ вчера. "Стреля ли се, за да се контролира тълпата?" "Стреляме само във въздуха около хората и в техните крака, не директно в тях." Недопустимо поведение! Професионалистите не се държат така с цивилно население. Използват, примерно, табели.

Смятам, че друг чудесен метод би бил с един високоговорител, микрофон и преводач, защото никой там не говори арабски, а палестинците не говорят английски. Ако срещу себе си имаш тълпа от 8-9 хиляди души с които се опитваш да комуникираш... Попитах: "Какво ще кажете, преди да започнем да стреляме, да направим две неща - да осигурим високоговорител и преводач, и да поставим табели, които да указват накъде да се върви?" Хората не знаят накъде да вървят, защото не живеят там. Това е военна зона.

Мога да опиша разпределителните пунктове само като едни капани. Не че са се превърнали в такива, така са били проектирани. САЩ слагат примамка, хората отиват и по тях се стреля и на идване, и на връщане. Информацията, която идва от болница "Насър", която е на около 5 км от пункт номер две, за загинали хора, за други, които отиват там ранени... Лекари казват колко е извратено това. Лекари са свидетелствали, че след всяко раздаване на помощи на ХФГ на пунктове едно, две или три, от които има път към болница "Насър", следва масов приток на пациенти - всеки път има "инцидент с масови жертви", както го наричат.

- Чували ли сте друга държава да прави нещо подобно? Аз не съм, но не съм бил 25 години във военни зони.

- Не съм виждал.

- Не сте го виждали никъде?

- Не и в такъв мащаб. В някои държави, където съм бил, понякога има по някой недисциплиниран в групата, чието поведение трябва да коригираш. Но да се приема за нормално в такива мащаби? Също и служители на "UG Solutions" да го правят, защото го прави израелската армия - никога не съм виждал американец да се държи по този начин. Не съм виждал и армия да го прави, а съм виждал доста разпасани армии. Но никога не съм виждал толкова голямо неуважение към човешкото достойнство. Думата, която постоянно използвам да го опиша, защото се харчат долари на американските данъкоплатци, е "неамериканско".

- Вие излязохте и разказахте всичко това публично за пръв път преди два дни, доколкото знам. Веднага имаше реакция, както винаги. Поставиха под въпрос почтеността ви, казаха, че сте лъжец, пропагандатор и че момчето не е мъртво. Така казват. Можете ли да отговорите на това?

- Говорих директно с адвоката на пресконференцията на ХФГ, поисках да оттеглят нападките си и му предоставих фактите. Ето защо. Снимката, която ХФГ извади и която циркулира из интернет, на малко момче и служител, който е положил ръка на главата му, с цел да я съпоставят на снимката, която аз направих, на убитото момче... Ироничното е, че тяхната снимка на служителя, който е сложил ръка върху главата на момчето, също е направена от мен. Чрез мои материали се опитват да опровергаят други мои материали. Абсурдно е.

Снимката, която направих на Амир и себе си, на която се виждат и други, е от разпределителен пункт номер две на 29 май. Снимката е геолокирана, метаданните са проверени - истинска е. Тяхната снимка, с която казват "Ето снимка на друг служител с Амир, два дни след това", нещо, което е просто отвратително, е снимка, която аз направих. Мъжът, който е положил ръка на главата на момчето, е от пункт номер четири, а снимката е направена на 1 юни. Физически не е възможно дете да се придвижи между двата пункта. Пунктове едно, две и три се намират южно от коридора Мораг, пункт номер четири е далече в централната част, при коридора Нецарим. Никой не може да се придвижи между двата пункта. Освен ако не е прелетяло или не се е телепортирало, няма как да бъде същото момче. Освен това, сложете двете снимки една до друга. Не едната тук, другата там, а една до друга. Очевидно е, че са две различни момчета. Косата, зъбите, ушите им са различни. Прекарах ги през ИИ и той каза, че не са един и същ човек. А не са, защото Амир беше убит на 29 май.

- Защо една хуманитарна фондация, която не знаем как се финансира... Вие сте работили за нея и не знаете нищо. Сигурен съм, че се финансира от американските данъкоплатци.

- Факт е.

- Значи САЩ я финансират. Ръководи се от един християнски ционист, може би е проповедник, не е много ясно. Потърсих го в интернет, има разни бизнес начинания, които... Е, няма да го съдя. Но казва и че е проповедник. Защо Джони Мур, един християнски проповедник, се опитва да скрие факта, че е било убито дете?

- Ето какво е моето разбиране. Първо да кажа, в Газа има различни хуманитарни организации, които търсят роднините на Амир. Скоро ще се потвърди информацията, че е мъртъв. Пуснато е и запитване към болницата "Насър" дали Амир е постъпвал там. Истината ще излезе наяве, тя винаги побеждава. Цял живот гледам как истината винаги побеждава. Знам кое е истина, защото снимката от пункт четири и снимката от пункт две са правени от мен. Аз бях там и ги направих. А те казват: "Ето го Амир два ни по-късно на същия пункт." Първо, не е вярно, че е същият пункт, защото тяхната снимка е от пункт номер четири. Аз бях там и направих снимката. Не са едно и също момче. Защо го прикриват и лъжат?

Когато казват, че гоня някаква цел, политическа или друга, нямат никакви доказателства. Не съм се кандидатирал за избори, нямам бизнес, не пиша книги, нямам платформа или подкаст, дори регистрации в социални медии. Миналия месец закриха Myspace акаунта ми, така че дори него нямам. Нямам друга цел, освен да кажа истината. Те обаче са заложили много пари, десетки, стотици милиони долари. Дали им пука за един палестински живот, или хората да разберат за него, повече от това да изкарат стотици милиони долари? Американският народ може да отсъди.

На кого искате да вярвате? На ветеран, започнал от "Уест Пойнт", където девизът ни е "дълг, чест, родина" и курсантите не лъжат, мамят и крадат, и не търпят който го прави? Аз завърших "Уест Пойнт" и следвах девиза през цялата си военна кариера, и не печеля абсолютно нищо от всичко това. Аз бях там, сам направих снимките, видях всичко и всеки път като се сетя ми се насълзяват очите. Аз съм на 43 години, 25 години съм бил в армията и зелените барети. Мислите ли, че съм ходил на актьорски курсове? Сърцето ми се къса.

На кого ще повярвате? На евангелист ционист, който ще изкара милиарди, ако "всичко върви добре"? Или на ветеран от зелените барети, спечелил пурпурно сърце за страната си, бил е раняван в служба на страната си, печелил медали за храброст? На кого ще повярвате? На човек, който седи във Вашингтон и е ходил в Газа веднъж? Или на адвоката му, който никога не е стъпвал в Газа? Или на човека, който е бил там, който е направил снимките, който е докоснал момчето и е видял всичко с очите си? На кого ще повярвате? Това ви питам.

- Мисля, че повечето зрители бързо ще преценят. Ще се опитаме да интервюираме Джони Мур, надявам се да се съгласи. Последният ми въпрос е... Преди това, искам за трети път да ви благодаря за този разговор.

- И аз благодаря за отделеното време и платформа. Това е много важна история, но тя не е моя. Аз просто предавам историята на палестинците, на едни човешки същества, нека така да ги наречем. Човешки същества, към които се отнасят безчовечно. Така че аз ви благодаря за отделеното време.

- Какво трябва да стори правителството на Тръмп в отговор? Надявам се хората на отговорни позиции - ще направя всичко възможно да се случи - да видят вашите показания, да гледат това видео, да чуят какво казвате, все пак сте го преживели. Но как да отговорят?

- Бих искал да видят и анализа, който изпратих на продуцентите ви. Снощи направих сравнение на снимките и двете момчета, съпоставих ги с геолокациите и всичко останало. Споделянето му също ще помогне, защото е срамно от нещо такова да се прави политическа позиция. Но е и много показателно, защото явно според Джони Мур всички палестинци си приличат. Не изглежда добре, Джони.

- Не това казва религията ни, според която всеки косъм на главата и всяка душа са различни и създадени от Бога. Това е основно християнско разбиране на човечеството.

- Чудесна вметка.

- Християнски проповедник да прави нещо такова е шокиращо.

- Сега на въпроса какво да се направи. Чудесен въпрос, защото другата ми цел е да се направи нещо. Не обичам просто да хвърлям проблеми, обичам да давам и решения. Вече съм направил подробен анализ и съм го предоставил на "UG Solutions". Просто им го дадох. Хуманитарната фондация за Газа трябва да спре да съществува. Ето защо.

Съществуването на Хуманитарната фондация за Газа и създаването й като такава дава погрешно усещане, лъжа, че този механизъм работи и няма нужда от ООН. Това е лъжа. Независимо как ще наречем метода, независимо дали ще бъде ХФГ, ООН или Грета Тунберг ще раздава сандвичи с фъстъчено масло на средиземноморския бряг, какъвто и да е той, трябва да предоставя всеки ден на 2,21 млн. души по три хранения дневно и да предоставя вода, гориво... Сега ХФГ не предоставя вода, памперси, пелени, гориво, лекарства, хигиенни продукти - само суха храна и нищо друго.

Какъвто и да бъде "методът", трябва да бъде такъв, че да осигурява 500-550 камиона всеки ден и да поддържа 400-500 разпределителни пункта в цялата ивица Газа. Представете си в щата Флорида да кажат: "Ако искате храна, трябва да отидете в Кий Уест (най-южният град в щата Флорида – бел.прев.)." Абсурдно е. Така че един работещ метод трябва да поддържа 400-500 пункта в Газа и да поддържа 500-550 камиона всеки ден. Такива са направените изчисления. И трябва да бъде всеки ден. И да има експерти по хуманитарна помощ, лекари, които да правят медицински оценки, ветеринари да се грижат за животните, за да не се разпространи бяс. Все неща, за които хората не се сещат. Но понеже аз съм бил на такива места, знам, че ако няма грижа за животинската популация, може да се разпространи бяс.

Тези неща се правят от ООН. Такъв е моделът на ООН. При него 550-600 камиона ежедневно са отивали до 400 пункта, с лекари, ветеринари, санитари, учители, вода, гориво, достатъчно храна - такъв е бил механизмът. Когато се появиха оплаквания, че доставките на ООН отиват у "Хамас", израелското разузнаване, американската агенция USAID, американският Държавен департамент и други държави в последните дни казаха, че няма доказателства, че хуманитарната помощ попада в ръцете на "Хамас" в такива степени, които да повлияят на изхранването. Дали част от нея е отивала в "Хамас"? Разбира се, "Хамас" е сред населението. 

Кои са "Хамас"? Знам кои са политически, но кой членува там? Ако човек не носи тениска на "Хамас", трудно ще се разбере. От сегашния механизъм на доставки пак една част от тях отива в "Хамас". Предоставяме нищожна помощ и част от нея пак отива у "Хамас". С механизма на ООН можем да предоставяме огромна помощ, като потенциално пак част от нея ще отива у "Хамас".

Няма съмнение какво трябва да се направи. САЩ трябва да спрат финансирането на Хуманитарната фондация за Газа още днес и да поискат отчет къде са отишли парите. От ресурсите, които видях, че харчим, не знам къде са отишли 30 милиона долара, не и в Газа. Някой трябва да провери банковите сметки.

- Веднага. Но не Хуманитарната фондация за Газа е застреляла Амир. Така че въпросът е, защо САЩ...

- О, да, точно така!

- Описвате израелските войници като такива без никакво благоприличие, недисциплинирани, извършващи военни престъпления ежедневно. Защо САЩ финансират нещо такова?

- Ето какво ще кажа и ще го заявя ясно. Много пъти съм работил с израелската армия в своята военна кариера, не само в тази мисия. Също така заставам редом с Израел в осъждането на извършеното от "Хамас" насилие.

Когато влязох в Израел на 19 май, на следващата вечер имах свободно време. Бях наел кола и отидох от Беер Шева, където бях отседнал преди да започнем операциите, до кибуца Беери. Той е кибуцът до Портал 96, през който нахлува "Хамас". Това е порталът, който разрушават и през който нахлуват, след което избиват над 300 души в кибуца. После нападат и музикалния фестивал "Нова". Нарочно отидох на тези места, защото исках да усетя тежестта на израелската позиция. Исках да видя с очите си, но не през новините, исках да го почувствам. Изпитах ли гняв и отвращение? Да. Изпитах ли тъга, болка и желание за мъст? Да. Но има правила.

Ако загубим човечността си, като казваме, че ще сторим същото като "Хамас", вече сме загубили и "Хамас" е победил. Загубили сме пътя си. Умолявам израелския народ и израелската армия да не губим пътя си. Америка и Израел, нека не губим своя път. Да останем на утъпкания път, който познаваме добре - на достойнство и уважение към хората. Всички го искаме.
Отношенията ми с израелската армия... Не слагам цялата армия под един знаменател. Войските, разположени на юг, резервистите от армията, трябва да са по-добре обучени и снаряжени, и да имат по-добро ръководство за ситуацията, в която са поставени. Представете си, че САЩ са във война и всички американски рейнджъри, зелени барети и 82-ра въздушнодесантна дивизия не са налични. Обаче ни трябват войски и тогава призоваваме бойскаутите: "Грабвайте пушките, момчета!" Ние, които ги призоваваме, им правим лоша услуга.

Израел прави лоша услуга на израелската армия и се озовава в положение, което не може да разбере. Поведението, което видях, е класическо, виждал съм го през цялата си кариера. Въпрос на дисциплина и ръководство. Същото важи и за проблемите, които имам с ХФГ. Те не са с хората на терен, които се опитват да се справят както могат. Дали някои са вземали лоши решения и са вършили нередни неща? Да, винаги има лоши герои, но проблемът е в ръководството. То не предоставя достатъчно напътствия, ресурси и обучение. Същото е с израелските войници в Газа. Това е провал на висшестоящите, които са ги поставили в положение, което е незащитимо и не могат да се избегнат цивилните жертви.

8-9 хиляди души се втурват към теб. Ти си взводен командир и задачата ти е да пазиш базата и своя взвод, и го правиш. Но 8-9 хиляди души се втурват през твоята зона. Какво трябва да направиш? Нямаш много възможности, а висшестоящите ти не са ти казали как да контролираш положението, както не казват и на служителите на "UG Solutions" как да контролират положението. Това е проблем с ръководството, който се просмуква до най-ниско ниво.

Израелската армия трябва да бъде държана отговорна за това, без значение защо се е случило. Когато стреляш по цивилни с танкове, минохвъргачки и автомати, когато умишлено депортираш население, когато умишлено използваш режеща тел тип "Бръснач", която е забранена от Женевската конвенция за употреба при болници, пунктове за вода и помощи... Използваме точно режеща тел "Бръснач", "UG Solutions" го поискаха. Тогава аз казах: "Ей, чакайте малко, не е добра идея, това нарушава Женевската конвенция." Отговориха ми: "Няма разлика." Не, има разлика между бодлива тел, тел тип "Хармоника" и тел тип "Бръснач". Последната не може да се използва край цивилни обекти. "Израелската армия ни я даде и каза, че няма проблеми." Добре, пишем си още едно военно престъпление.

Трябва да се потърси отговорност на израелската армия. Всичко това трябва да се разследва. Израелската армия вече го намекна, макар че не знам дали се случва. Смятам, че тя трябва сериозно да се преструктурира по отношение на дисциплината, стандартите, ръководството. Не знам дали цялата армия е така, но по това, което видях на юг в цяла една дивизия от резервисти, ръководството трябва сериозно да обсъди какви промени да направи, защото армията излиза извън релси.

- Полковник, Бог да ви благослови, че правите това. Нищо не печелите и ще ви нападат за него. Мисля, че всеки, който ви чу, може да си даде сметка за вашата правдоподобност и почтеност. От моя гледна точка ви смятам за един от най-добрите ни източници. Бог да ви благослови. 

- Благодаря ви. Благодаря ви за отделеното време и за дейността ви.