- 10 Sep 2020
- 690
- 50
Отивам там, където никога не ми се е ходило – в политиката
Крадецът вика: „Дръжте крадеца!”. Имам биография и теза. Смятам, че мога да я противопоставя сериозно на основния ми конкурент, това каза арестант №1 Алексей Петров пред Явор Дачков специално за новата книга на Кристина Патрашкова „Домашен арест”. И още: Аз съм авторът на думата "мутра". Тя се роди в разговор с колежката ви Ирен Делчева през 90-те години. Нямах предвид себе си. Казах думата по конкретен повод и не влагах в нея смисъла, който днес е обяснен в речниците.
<br /><br /><img src="../../gallery/gallery/6/big/3d05795b9510.jpg" border="0" width="202" height="313" /><br /><em>Новата книга на Кристина Патрашкова "Домашен арест"</em><br />
<p><strong>Кое беше първото нещо, което си помислихте, когато нахлуха в дома ви да ви арестуват?</strong></p>
<p>Сетих се за Жоро Индианеца, с когото през последните 5 години бяхме в една стая в Специализирания отряд за борба с тероризма. Жоро Индианеца беше убит в сагата „Белите брези”.</p>
<p><strong>А защо? </strong></p>
<p>Не знам.</p>
<p><strong>Очаквахте ли да ви задържат? И точно по този начин ли мислехте, че ще стане?</strong></p>
<p>Да.</p>
<p><strong>Какво си казахте, когато прекрачихте прага на килията?</strong></p>
<p>Че вероятно някой от тези вътре е „камерник”.</p>
<p><strong>Колко време прогнозирахте, че ще останете там?</strong></p>
<p>Десетина дни.</p>
<p><strong>Известно е, че имате желязна психика. Все пак кой беше най-тежкият момент? Изживяхте ли периоди на отчаяние? </strong></p>
<p>Получих възпаление през период, когато бяха почивни дни. Нямаше лекари, никого. Тогава ми беше тежко. <br /><br />Отчаяние не съм изпитвал никога.</p>
<p><strong>Казахте, че в ареста сте очертали схемата на октопода. Коя е главата или главите му?</strong></p>
<p>Със сигурност тези, които бяха с мен в килията, знаят. Главите са представители на служби, на финансови институции, както и на съдебната система.</p>
<p><strong>Правеха ли се опити да се договарят с вас, докато бяхте задържан? </strong></p>
<p>По-скоро да.</p>
<p><strong>В крайна сметка май е имало някакъв опит за насилие над вас? </strong></p>
<p>Опит не, но имаше намерение. По-точно, не се стигна до опит, защото ходовете бяха разгадани на етап намерение.</p>
<p><strong>От вас ли?</strong></p>
<p>Да.</p>
<p><strong>Вярвахте ли, че на 12 октомври ще ви пуснат под домашен арест? </strong></p>
<p>Вярвах. Беше крайно време, особено след като чух мотивите на съдията от Софийския градски съд.</p>
<p><strong>Как ви се стори светът след 9 месеца, които прекарахте „вътре”? Променихте ли се?</strong></p>
<p>Разбира се. Имах нужда от малка ресоциализация.</p>
<p><strong>Вие ли буните държавата от тогава до сега? Защо разкритията за имотите на Цветанов и Андрей Иванов съвпаднаха с излизането ви? Случайно ли пак по това време се активизира Юрген Рот?</strong></p>
<p>За първи път за имотите на Цветанов казах на една от мерките ми. Но никой не обърна внимание, независимо че информацията е публична. Сигурно наистина аз поставих този въпрос, защото си позволявам или разполагам с малко кураж. Юрген Рот дойде по поръчка. Казах му неща, които никога не съм казвал. Надявам се някой ден да ги оповести.</p>
<p><strong>Защо искате да се кандидатирате за президент? Не смятате ли, че властта и медиите са направили доста, за да ви демонизират?</strong></p>
<p>Точно заради това ще го направя, за да стане ясно, че крадецът вика: „Дръжте крадеца!”. Имам биография и теза. Смятам, че мога да я противопоставя сериозно на основния ми конкурент.</p>
<p><strong>Какво бихте искали да промените в държавата? Имате ли кауза? </strong></p>
<p>Безверието в бъдещето и вярата в институциите. Каузата ми е вярата в екипа. Крайно време е хората да спрат да се спасяват поединично.</p>
<p><strong>Кои са знаковите фигури на прословутия преход според вас? </strong></p>
<p>Иван Костов и Илия Павлов.</p>
<p><strong>Какво ще отговорите, ако някой ви каже, че 80 на сто от хората смятат, че сте мутра?</strong></p>
<p>Аз съм авторът на тази дума. Тя се роди в разговор с колежката ви Ирен Делчева през 90-те години. Нямах предвид себе си. Казах думата по конкретен повод и не влагах в нея смисъла, който днес е обяснен в речниците.</p>
<p><strong>Ще проговорите ли някога за всичко, което знаете? Тези ваши откровения се очакват от много хора.</strong></p>
<p>Вероятно никога няма да кажа всичко, което знам, защото няма да е полезно.</p>
<p><strong>Бойко Борисов ви наричаше „лоялен гражданин”. Вие как бихте го определили днес?</strong></p>
<p>Като човека, когото познавам повече от сестра му и жена му, взети заедно.</p>
<p><strong>Днес сещате ли се за детството? То важен период от живота ви ли е?</strong></p>
<p>В ареста често се връщах към детството. То е важно за всеки човек.</p>
<p><strong>Кой е най-натрапчивият ви детски спомен? </strong></p>
<p>Занималнята в училище. Защото бързо си научавах уроците, а не ме пускаха да си тръгна. <br /><br /><strong>Кое беше първото нещо, което казахте на майка си, когато излязохте от ареста?</strong></p>
<p>Тя ме изпревари и ми каза първа, че е вярвала, че не съм извършил тези неща, за които ме обвиниха.</p>
<p><strong>Чувствате ли вина пред близките си?</strong></p>
<p>Не знам.</p>
<p><strong>Разделили ли сте се с илюзиите си?</strong></p>
<p>В голям процент – да.</p>
<p><strong>Кои са най-големите ви врагове?</strong></p>
<p>Двуличниците.</p>
<p><strong>Каква е представата ви за щастие?</strong></p>
<p>Да има и други щастливи.</p>
<p><strong>Вие щастлив човек ли сте?</strong></p>
<p>Не.</p>
<p><strong>Като теглите чертата на досегашния си живот, какво остава под нея? </strong></p>
<p>Иска ми се да е чертата, която съм оставил.</p>
<p><strong>Бихте ли изживели живота си досега по друг начин?</strong></p>
<p>Ако трябва да започна отначало, с малки изключения бих повторил чертата.</p>
<p><strong>Каква е дефиницията ви за свобода?</strong></p>
<p>Опитвал съм се много пъти да я дефинирам в ареста, особено когато ми предлагаха да се споразумявам. <br />Смятам, че човек не може да е свободен, ако вътрешно в себе си е затворен. Решетките не са страшни, важна е вътрешната свобода.</p>
<p><strong>А сега накъде? </strong></p>
<p>Там, където никога не ми се е искало да ходя. В политиката, разбира се.</p>
<p><em><strong>Интервюто е публикувано във в. "Галерия".</strong></em></p>
