Алексей Петров: Името на кризата е „нечестна игра“*

<p><strong>Ще ви арестуват ли след това? Историческият анализ показва, че всяко предложение за преборване с лихвите от ваша страна завършва така.</strong></p> <p>Всичко очаквам, вече имам тренинг. Освен това смятам, че при един следващ арест нямам какво да губя. Най-много ще загуби Бойко Борисов, както се случи и първия път. Колкото до лихвите, мога да кажа, че в момента високата лихва по депозита е заплаха за националната сигурност, защото пренасочва финансов ресурс от реалната икономика в банките. Парите от динамика отиват в статика, защото нивата на лихвите по депозита са горе-долу колкото са нивата на печалбата в бизнеса и са реална спирачка на икономиката.<br /><br /><strong>Какво очаквате от срещата с министър Дянков?</strong></p> <p>Заслужава адмирации решението на финансовия министър да направи тези срещи с граждански структури и неправителствени организации, каквато е нашата, и учудващо за мен, дори с опозиционни партии. Намирам това като знак, като светване на лампичката, като опит за връщане към гражданското общество в България, като смяна на стила на управление, който беше прилаган в продължение на повече от година и половина, а той очевидно е силов, автократичен. Това може би се дължи и на приетата стратегия за национална сигурност, защото в крайна сметка в основата на националната сигурност стои финансово-икономическата такава и в този смисъл трябва да се приветства подобен подход. В същото време предизвиква учудване призивът на премиера Борисов за репресия спрямо високите цени на фирмите, което някак си ми напомня за призива &bdquo;Повече дюнери, по-ефективно противодействие на тероризма&ldquo;. Окончателната оценка за предложението ние ще дадем на самата среща, но аз лично смятам, че предложеният пакт за стабилност с някои по-ясни постановки и корекции, особено по първата и по втората точка, наистина може да бъде едно добро начало, предпоставка за различно, ново, друго виждане на управляващите по отношение на кризата в България. Намирам за много ценна идеята увеличението на преките данъци да се одобрява с квалифицирано мнозинство от Народното събрание. Това би било добър знак за чуждестранните инвеститори. Това дава възможност също така и за активно участие на опозицията при определяне нивата на данъците и я вади от позицията, образно казано, на &bdquo;Кучето си лае...&ldquo;. От друга страна, на българския предприемач, който наистина има проблеми с прогнозируемостта в последната година и половина, му се дава самочувствие да мисли по-дългосрочно. <br /><br /><strong>Какво става с предприемачеството, има ли го, живо ли е?</strong></p> <p>Въпросът за предприемачеството се определя не само от мен като свръхсложен проблем в момента. Тази сложност не идва от това какво се случва с предприемачеството, а какво е отношението на предприемачеството към управляващите, което всъщност е смисълът на живия живот. А отношението на предприемачеството към управляващите се изразява в липса на доверие. Липсва ли доверие, живият живот трудно се живее. Ако на предприемачеството му липсва инициатива заради липса на доверие, това означава, че икономиката ще потъва, и то с бясна скорост. Предприемачеството някак си винаги е имало не съвсем уважително отношение към управляващите и се е справяло въпреки управляващите. Но сега, в условията, от една страна, на криза, и от друга &ndash; на репресивен подход към него, при това в такива размери, неадекватни дори за централизираната и плановата икономика, предприемачеството наистина е поставено не само пред задънена улица, а като че ли в абсолютна невъзможност да планира, да прогнозира, да си поставя каквито и да било начала, каквито и да било идеи, свързани с бизнес начинания. Всичко това се дължи на една проста причина &ndash; липсата на каквато и да е сигурност, че днес, ако решиш да планираш нещо, от което след три месеца ще произтече продукт, е твърде възможно това да не се случи поради грубата намеса на държавата в бизнес начинанията. <br /><br /><strong>Вече повече от три години говорим за криза, но досега никой не е назовал името на кризата. Какво е нейното име в България?<br /></strong><br />Криза в България има повече от 20 години. Ако трябва да се назове най-кратко, аз бих я нарекъл &bdquo;нечестна игра&ldquo;. Тази нечестна игра се практикува повече от 20 години. Сега, струва ми се, в това трудно време, тя има своите модификации. Нечестната игра не е новост за България, но като че ли в днешно време се прилага нов подход от страна на управлението. Стилът на управление е неадекватен за упражняване на пазарна икономика, особено в условията на криза. Силовият подход, от който като че ли има отказ с тези опити на Дянков за срещи с опозиция и граждански организации, всъщност нанася най-големите удари по икономиката на България. Нечестната игра се състои в липсата на каквато и да е състезателност в бизнес средата. Средата облагодетелства едни за сметка на други, а отсъства онова, което се декларира, наречено гражданско общество и пазарна икономика. Играта се води в среда, която създава всички условия да бъде нечестна и корупционна. <br /><br /><strong>Тази нечестна игра не е рожба на това правителство, не е нещо ново, нали?</strong></p> <p>Не. Стилът &bdquo;нечестна игра&ldquo; на управляващите датира още от началото на промяната от 90-те години. След това дойде периодът на криминализираната приватизация, отново в условията на среда с нечестна игра, след това дойде периодът на възхода, когато също властваше нечестната игра. Затова казвам, че това не е новост, но сега, в условията на криза, за която всички се оправдаваме, че е под въздействието на световната, отново нечестната игра не ни дава възможност да видим каквато и да е светлина в тунела.<br /><br /><strong>Премиерът поведе народните маси с призива си за репресия на цените. Споменахте с учудване този факт. Как ще го коментирате?</strong></p> <p>Бях си поставил за цел да не правя квалификации, но сега ще кажа, че това е див популизъм. Не познат, не обичаен, а див популизъм. Борисов казва на хората, че ще накажем лошите. Всъщност каква е философията на тази голяма лъжа? Казваме: &bdquo;Ние, държавата, даваме хляба, добрите неща, благата. Има обаче една друга част на обществото &ndash; предприемачите. Те са лоши хора, само консумират, правят си къщи, вдигат цените. А ние, държавата, раздаваме хляба, който ви е така необходим в момента&ldquo;. Голямата лъжа се състои в това. В условията на пазарна икономика само предприемачите правят и раздават хляба. Ако някой има мераци да раздава хляб, когато се намира начело на държавата, той заявява, че се връща в една друга епоха, която всички отдавна искаме да забравим. В това се състои голямата лъжа &ndash; че в днешно време държавата едва ли не прави и раздава хляба, тя раздава благата. Това е невярно. В условията на днешната приватизирана, вече частна икономика предприемачите са единствените, които създават и раздават продукти, включително със своите вноски в държавния бюджет, откъдето са и пенсиите на т.нар. солидарен принцип. Държавата няма какво да раздаде, ако предприемачите не го създадат. <br /><br /><strong>Има ли управленска шизофрения, има ли раздвояване на личността на управлението? От една страна, една част от екипа иска да възстанови диалога с граждански организации, с опозиция, да представи икономически мерки, които са адекватни на кризата, а от друга страна, имаме друга част от правителството, включително и премиера, които клонят към див популизъм. </strong></p> <p>Ако вътре в правителството има някаква конкуретност, конфликтност даже, няма нищо лошо, стига да е на принципна основа и да е свързана с постигане целите на екипа, ако такъв изобщо има. На мен ми се струва, че и това, което е предприел финансовият министър, свързано с обсъждането на този пакт, е екипно решение, защото не би си го позволил по друг начин. В същото време не разбирам какви аргументи натежават в полза на изявленията за репресия. Ако говорим за тежестта на двамата вицепремиери, няма как да има конфликтност и противоречие, ако разбирането за сигурността е, че в основата й стоят човекът и икономиката, стои интересът на българския гражданин. Ако стои разбирането на вицепремиера Цветанов, че в основата на сигурността стои принципът, че зад всеки храст има враг, тогава моделът е сбъркан тотално. Сигурността, разглеждана по модерен начин, а именно, че трябва да създава стойност, а не да обслужва стойност, може да се нареди и като приоритет при управлението. Но ако разбирането е от друга епоха, в която събирането на източници за бюджета ставаше с репресия, тогава наистина има тотално неразбиране. <br /><br /><strong>Все още ли сте лоялен гражданин?</strong></p> <p>Някои хора си задават много въпроси по отношение на моето поведение или действие и винаги съзират, че зад някои мои постъпки се крият задкулисни цели. Сега се разбира, че след една година ефективна репресия и проверка на държавната машина, независимо че досега бях и оставам нарочен за октопода на прехода, никъде не съм злоупотребил с позициите си &ndash; нито с държавата, нито с обществото. Няма такъв случай. Това, че някой по силов начин иска да ми определя аз какво да правя, наистина не може да промени това как ще се държа. Аз се държа само по един и същи начин &ndash; така, както съм възпитан с годините в различните неща, с които съм се занимавал. Има много ползи в това да си принципен и да спазваш някакви правила. Идва, например, един човек, с когото имам комуникация. С тази близост, която имах, ако не бях си позволил да кажа някои неща директно, нямаше ли да съм лоялният гражданин в най-големия комфорт в републиката? Сигурно да. Защо реших да кажа на Борисов на 3 септември 2009 година: &bdquo;Борисов, виж икономиката, ще има време да се правиш на полицай&ldquo;. Какво се случва днес? Много полиция, много акции и никаква икономика. Борисов казва: &bdquo;Ние дойдохме на власт, защото трябваше да накажем лошите, които ограбиха хората в прехода и които крадат&ldquo;. Аз не знам той да е посегнал на някого, който е грабил в прехода. Ако приоритетът е бил сигурността, ако приоритетът е бил противодействието срещу престъпността, защо там, където най-ефективно може да се прилага противодействие на контрабандата, резултатът е точно обратен? Контрабандата може да я има само и единствено с участието на МВР. Оттам ги няма 2&ndash;3 милиарда лева за 2010 година. 2&ndash;3 милиарда в условията на криза. Чух един посланик да казва, че това нямало връзка със социално-икономическата ситуация. Напротив, тези 2&ndash;3 милиарда имат невероятно пряка връзка със здравеопазване, с наука, с пенсии. Възниква въпросът, ако ние искаме обликът на сегашното управление да е свързан най-накрая с ликвидиране на организираната престъпност и корупцията, защо се случи тъкмо обратното &ndash; на най-чувствителното място, в контрабандата, не само да не противодействаме, а със сигурност да я обслужваме. Зад маската, зад пушилката на борбата с организираната престъпност всъщност се прикрива престъпността. Държавата е залята от битова, конвенционална, неорганизирана престъпност, а декларират, че се борят с организираната. Най-накрая, за последната година и половина аз лично не виждам резултат от тази борба. Ако има някакво измерение някъде, много моля някой да го посочи. Единственото измерение в момента за участието на МВР в обществения живот са високите нива на контрабандата. <br /><br /><strong>Политическа мъгла се стели над вас. Какво ще се види, като се вдигне мъглата?</strong></p> <p>Като се вдигне мъглата, ще стане ясно, че съществува добре функциониращ кандидатпрезидентски екип, който сега формираме и който съм убеден, че ще бъде наистина конкурентоспособен. Трябва да е ясно, че този екип принадлежи само и единствено на целта си. Той не принадлежи нито на Алексей Петров, нито на доц. Николай Георгиев, който е другият известен член, нито на трети. Той принадлежи единствено на целта, която е формулирана &ndash; единение и екипност. Екипът в момента се разширява и определя ролите на своите членове. Никой отвън не може да въздейства на това решение. Това е смисълът на екипното решение &ndash; то може да произтече само и единствено от екипа. А кой ще го подкрепя? Всеки, който реши, че този екип, сформиран от тези членове, може да постигне целта. Появиха се мнения, че няма да играем сериозно. Уверявам ви, ще играем дори много сериозно. Ще се състезаваме в условията на нечестна игра. Затова изпреварващо сме предвидили ходове за противодействие на нечестната игра в изборите, и то основно с акумулиране на сериозен ресурс срещу купуването на гласове. Работим с хора, които смятаме, че ще предложат различни прийоми, които много ефективно ще противодействат на купуването на гласове. Конкурентите съсредоточават огромен ресурс за купуване на гласове, а ние смятаме, че с многократно по-малък може да се противодейства. Ще се проявим като предприемачи &ndash; с малко инвестиция &ndash; големи резултати.<br /><br /><strong>Крайната цел е вашият екип да издигне кандидат-президент?</strong></p> <p>Точно така.</p> <p><strong>Ще се развива ли този екип на парламентарни или местни избори?</strong></p> <p>Смятам, че е добре за България да има предсрочни парламентарни избори. Някой ще каже: &bdquo;В това трудно време &ndash; още един разход&ldquo;. Не, предсрочните парламентарни избори няма да са разход за България, а ще бъдат добра инвестиция. Времето е добро сега, когато е трудно, наистина да се постави начало на спиране на близо 20-годишната студена гражданска война, в която основната роля на политиците, за да могат да упражняват професията си, беше да разделят хората на сини и червени, на турци и на българи, на Държавна сигурност и на &bdquo;недържавна сигурност&rdquo;, на леви и на десни, да ги разгрупира от обществото.<br /><br /><em>С Алексей Петров разговаря Петя Дикова</em><br /><br /><em><strong>* Интервюто е публикувано във в. "Република". </strong></em></p>