- Автор: Гласове
- 21 Март 2023
- 18977
- 33
Автор: Андре Беркоф, радио “Сюд”. Следвайте "Гласове" в Телеграм.
"Като изследовател, винаги изпитвам любопитство, винаги сме като големи деца. Дават ни куп кутии с разбъркани пъзели и вместо да си кажем “о, никога няма да се справим”, сядаме много превъзбудени да търсим, да изследваме! Чухме неща, които не се връзваха с това, което знаем. Първият изненадващ елемент беше, че SARS-Cov2 е различен от всички коронавируси, които сме виждали преди това. Когато го анализирате, се питате какво е различното. Различното е това, че той има ключ за влизане в човешките клетки. Вижда се, че той чудесно се е вмъкнал на точното място между два елемента протеин. Забелязвате логика на човешки строеж и наистина ви е трудно да приемете разказа, който ви налагат. За това бяхме научно предупредени през март 2020 г., че всеки учен, който се противопостави или изрази съмнения относно разказа, че този вирус произхожда от панголин или прилеп, ще бъде обвинен в теория на конспирацията и “решително осъден” - използвам техните думи - “strongly condemn”, през март 2020-а в “Лансет”, последван от “Сайънс”. Александра Анрион-Код, автор на книгата "Les apprentis sorciers tout ce que l’on vous cache sur l’ARN messager” (Чираци магьосници, всичко, което крият от вас за РНК пратеника), беше гост в предаването на Андре Беркоф “Лице в лице” по радио “Сюд” на 9 март 2023 г.
- Предаването “Лице в лице” в четвъртък, 9 март, с Александра Анрион-Код, генетик и автор на книгата "Les apprentis sorciers tout ce que l’on vous cache sur l’ARN messager”, издателство “Албен Мишел”. Добър ден, Александра Анрион-Код!
- Добър ден!
- Александра Анрион-Код, вече сме ви посрещали с голямо удоволствие. А когато напуснете предаването, получавам телефонни обаждания: “Но как посрещаш Александра Анрион-Код?! Много добре знаеш, че тя е част от сектата на илюминатите, че е конспирационистка, че е това, че е онова…”. Аз казвам: “Чуйте! Тя е генетик, учен, направила е определени изследвания, написала е някои неща. Може да си “за”, може да си “против”, аз не съм компетентен да говоря за това, но как да не посрещнеш човек, който има дисидентски възгледи за това, което се случи?”. Изминаха три години от началото на т.нар. пандемия. Виждаме, че разказите се сринаха и при това доста очевидно. Може би не всички, но много от тях. И така, извън въпроса дали човек е ваксър или антиваксър, полемиката не е за това, Александра Анрион-Код, бих искал да знам най-вече, защо направихте изследвания върху РНК пратеника? Защото сте учен и усетихте, че нещо не е наред, или просто защото това е част от работата ви?
- Започнах да работя върху РНК. Работех върху детските респираторни залобявания. По онова време бях в болница “Трусо”, където ръководех малък екип и когато чух да се говори за РНК, за новите измерения на РНК…
- Кога беше това?
- Преди повече от петнадесет години.
- Значи чухте за РНК пратеника.
- Не за РНК пратеника, за него знам от самото начало, защото това е инструмент за работа в генетиката, а по-скоро за това, което беше открито за РНК. Трябва да знаете, че светът на РНК е експлодиращ свят, в който всеки ден се появяват нови членове на семейството, със знания, които не спират да ме удивляват всекидневно.
- Изобилстващ свят!
- Изобилстващ свят на взаимодействия, на разбиране къде се намира РНК в нашето генетично наследство и функциониране. Така че това е нещо фантастично. Това е биологията, фактът, че сме свързани с майката. Вземете едно растение, отрежете го, после го поставете до други растения и вижте в какво ще се превърне след няколко дни. Очевидно без корени то умира.
- Да се върнем към тази РНК.
- Нашият корен.
- Нашият корен, както казвате вие. Как реагирахте, когато в края на 2019-а - началото на 2020-а започна да се говори за тази пандемия, за това, че може да има милиони починали?
- Като изследовател, винаги изпитвам любопитство, винаги сме като големи деца. Дават ни куп кутии с разбъркани пъзели и вместо да си кажем “о, никога няма да се справим”, сядаме много превъзбудени да търсим, да изследваме! Чухме неща, които не се връзваха с това, което знаем.
- Какво видяхте?
- Първият изненадващ елемент беше, че SARS-Cov2 е различен от всички коронавируси, които сме виждали преди това. Когато го анализирате, се питате какво е различното. Различното е това, че той има ключ за влизане в човешките клетки.
- Другите нямат ли такъв ключ за влизане?
- Не и този род коронавируси. Вижда се, че той чудесно се е вмъкнал на точното място между два елемента протеин. Забелязвате логика на човешки строеж и наистина ви е трудно да приемете разказа, който ви налагат. За това бяхме научно предупредени през март 2020 г., че всеки учен, който се противопостави или изрази съмнения относно разказа, че този вирус произхожда от панголин или прилеп, ще бъде обвинен в теория на конспирацията и “решително осъден” - използвам техните думи - “strongly condemn”.
- През март 2020-а?
- През март 2020-а в “Лансет”, последван от “Сайънс”.
- Които казват точно това?
- Очевидно когато сте учен и чуете, че ще бъдете “решително осъден” от други учени, и когато видите това черно на бяло в “Лансет” и “Сайънс”, ще си помислите два пъти дали да имате неблагозвучен глас. Трябваше да минат няколко месеца преди “Дейли мейл” да публикува една чудесна статия, която посочваше, че 26 от 27-те автора на “Лансет” са имали конфликт на интереси, тъй като са били свързани с лабораторията в Ухан.
- Но кои са тези чираци магьосници?
- Зададох този въпрос на първия книжар, при когото поръчах книгата си. Казах: “Кои са според вас тези чираци магьосници, имайки предвид това, което преживяхме през последните три години?”. Той сам се сети, че това очевидно са фармацевтичните компании.
- Но дали са по-скоро чираци, или са по-скоро магьосници?
- Приканвам хората да прочетат книгата, за да си дадат сметка. Много харесвам това изречение в заключението, което принадлежи на ръководителката на отдела за ваксини на “Пфайзер”, тя го написа в сп. “Нейчър” през ноември 2022 г.: “Ние управлявахме самолета, докато все още го строяхме”.
- Значи това е казала. Доста фрапиращо!
- Говорих за това с приятели пилоти, без да им казвам какъв е контекстът. Те ми казаха: “Това не е възможно. Разбира се, тестват се самолети, чието изграждане не е завършило, но това винаги завършва зле”.
- Вие започнахте да изразявате определни съмнения, да говорите, като някои хора, които познаваме, те не са много, но са навсякъде - изказаха мнението си във Франция, в Америка, в Англия, навсякъде. Но как преживяхте това, че смятат, че сте изневерили на призванието си на генетик и че сте в някакъв делириум?
- Има две различни нива. Първото ниво, нивото на науката, изобщо не ме плаши. Трябва да знаете, че в нашата среда, когато си учен, прекарваш времето си в противопоставяне на себеподобните. До такава степен, че когато, например, напишеш статия, я изпращаш на конкурентите, които я “разбиват”.
- Това се прави системно?
- Да, защото е здравословно да имаш такава конфронтация. Защото противно на това, в което искат да повярваме от три години, никой не притежава истината! Нито аз, нито никой! Караха ни да повярваме, че има една истина, че това е ваксината, която ще ни спаси от всичко. Имаше изявления на нашия президент, имаше изявления на Байдън. “Не става дума за свобода или личен избор, каза той, а да защитите себе си, както и тези около вас”. Знаем, че в крайна сметка тази ваксина не позволи нито вие да се защитите, нито тези около вас. Какво да ви кажа? Когато сме в догма като тази, е много трудно да се говори за наука. Какво се случи? Никой не говореше за наука. Дебатите не се състояха. В предаванията сте чули, че този или онзи не е съгласен, но…
- Нямаше истински дебат.
- Целта не е да се нападаме, а да видим кое е общото, от което тръгваме заедно и лека-полека се появяват различията между нес.
Технологията на РНК пратеника никога не е давала и най-малката ваксина, и най-малкото успешно лекарство.
- Винаги?
- Винаги. Аз цитирам самия собственик на “Пфайзер”, който публикува това във “Вашингтон Пост” през март 2022 г.: “РНК технологията никога не е давала и най-малкия продукт до днес, нито ваксина, нито никакво друго лекарство. Аз бях изненадан, казва той, когато учените ми подсказаха, че това е начинът да продължа. Последвах инстинкта си, добавя той, който ми казваше това, което знаеше”. Когато познаваш г-н Бурла, очевидно инстинктът, който е могъл да последва, не е инстинкт за защита на човешкия вид, а инстинкт на бизнесмен. Не го виня - той е много добър бизнесмен.
Това е по отношение на научната конфронтация, от която не се плаша. В личен план е много по-болезнено, защото станах публична фигура. По принцип, когато си изследовател в INSERM (френският Национален институт по здравеопазване и медицински изследвания - бел. пр.), не очакваш да станеш публична личност, това не е нещо, което е в кръвта ти, поне не при мен. Не обичам да говоря, обичам малко прегърбена да работя, да си гледам работата с възможно най-малко взаимодействия. Така че това е първото ниво на страдание. Второто беше наистина лично с факта, че някои приятели, като покойният проф. Аксел Кан вече не можеше дори да ми говори. Това беше много болезнено за мен, защото смятам и дори му благодаря в тази книга за първите ми стъпки. Той ме обиди, охули, завлече ме в канавката, но въпреки това остава човекът, от когото научих много, така че винаги ще му бъда признателна. В човек има различни чувства и все пак страданието, породено от отказа на някои колеги да дискутират, е изумително.
- Преживяхте го на всички нива?
- На всички нива, на международно ниво. Винаги казвам, че съм много горда с онези, които са в същия неблагозвучен “лагер” като моя, които наистина имат смелостта да вървят срещу течението. Това означава да нямат самолюбие, до такава степен, че да бъдат хвърлени в калта, обиждани.
- Днес е март 2023 г., карантината беше точно преди три години, имам предвид първата карантина, локдаунът, за който говорихме много. Днес казват: “Да, вярно е, ваксината не изключва заразяването, предаването”. Може би имат право. Ние нямаме нито компетентността, нито знанията, за да отсъдим. Но все пак чуваме да казват, че ваксината предотвратява тежките случаи. При сегашното състояние на знанията какъв въпрос трябва да си зададем ние, пациентите?
- Много! Задаването на въпроси подмладява (смях). Преди малко споменахте, че има разкази, които се сриват, така че добре виждаме, че бяхме потопени в страх - всички поколения, взети заедно. Виждайки младите хора, които все още се разхождат по улицата с маски, припомням между другото, че са нужни 450 години, за да се разгради една маска - всички маски, които виждаме. Така че онези, които ми говорят за планетата и екология, да видят маската на върха на носа си. Казвам това между другото, но всъщност ни потопиха в този страх - бяха публикувани един милион статии, така че как може да избягате от страха? И страх от какво? Страхът да умрем.
- Това, което е неприемливо, Александра, е, че искат да ви попречат да говорите. Сблъсквал съм се с това в други сфери - в политическата сфера, във философската сфера, в журналистическата сфера и други: “Как можеш да посрещаш този човек?! Това не е възможно!”. Казвам им: “Давате ли си сметка какво говорите?! Това е човек, който не е убил, не е изнасилил, не е клал, става дума за идеи. Това е свободата на словото!”.
- Имам желание да отида по-далеч. Не съм чувала много мои колеги да имат такова постоянство като моето. Аз отправям предизвикателство, който иска може да го поеме по същия начин, без да ми приписва неща, които не съм казала, а това, което съм казала досега и да каже къде съм сгрешила. Може да съм сгрешила по някои точки и бих била щастлива да го призная. Но добре виждаме, че онези, които много сгрешиха, продължават надълго да приказват в телевизионните предавания. Това е още нещо, което не разбирам.
- Колкото повече грешат, толкова повече имат право да говорят.
- Абсолютно, като премия!
- Време е да включим слушателите. С нас е Мириам от Пертюиз. Добър ден, Мириам!
Мириам: - Добър ден! Бих искала да ви задам въпрос за вашите колеги генетици - дали извън камерите има колеги, които са съгласни с това, което казвате?
- Александра, имали ли сте такива признания?
Александра Анрион-Код: - Ще премълча имената, защото имаше колеги от INSERM (френският Национален институт по здравеопазване и медицински изследвания), от CNRS (френският Национален център за научни изследвания), които се свързаха с мен, за да ми кажат “не искам името ми да бъде цитирано, но напълно те подкрепям” и т.н. Това винаги ме окуражава и искам да кажа, че ги разбирам. В някакъв смисъл предпочитам да продължат да си мълчат, защото целта не е непременно да покажат на всички, че аз съм права, а най-вече да защитим хората, имайки предвид съществуващата агресивност.
- Да продължат да си вършат работата.
- Точно така. На следващо място, онези, с които работя най-много, но по скоро на международно ниво. Отправям предизвикателство - който иска да ми покаже такава голяма и широка мобилизация на научната и лекарска колегия в модерната медицинска история, каквато имаше през тези три години, подписана толкова масово - било за да бъдат изобличени ненаучните мерки, декларацията от Грейт Барингтън, било относно факта, че бяхме в безпрецедентна медицинска криза заради тази ваксина с РНК пратеник, че изведнъж се появяват нови заболявания, дори и да им е сложен етикетът “рак”, “менструални смущения”. Да, но как? Заради ваксината. Имам надеждата, че с тази книга ще се говори и дискутира всичко това.
Превод от френски: Галя Дачкова
Следвайте "Гласове" в Телеграм
