- Автор: politnavigator.net
- 08 Яну 2022
- 3677
- 30
Екатерина Ентина
- С какво според Вас е свързана появата на Балканите на специални представители на Великобритания? По-рано, ако не ме лъже паметта, Лондон действаше в общия оркестър на САЩ, ЕС и НАТО, а сега започва собствена игра? А и човекът за това, Стюарт Питч, не е случайно избран – известен натовски генерал, командващ авиацията на НАТО в Косово веднага след кървавата 1999 година.
- Това е свързано с напълно очевидни обстоятелства: още преди излизането от ЕС Лондон се активизира в региона. За него присъствието на Балканите е част от историческото присъствие в Европа, възможност да влияе както на структурата на безопасността, така и на структурата на международните отношения в рамките на европейския континент, поради което няма нищо извънредно в неговото завръщане. И това, че именно сега е назначен специален представител на Великобритания, говори за формирането на собствена британска концепция за присъствие на Балканите или, най-малкото, за нейната актуализация. Естествено, тази концепция се формира в рамките на евроатлантическата линия и на първо място – на тандема Лондон-Вашингтон.
Аз вече няколко години говоря, че Великобритания има свои самостоятелни задачи, сериозно различаващи се от задачите на Европейския съюз в региона: за нея Югоизточна Европа е възможност да оказва дестабилизиращо влияние на вътрешните процеси в ЕС. Това, което беше повече или по-малко очевидно и по времето, когато тя беше в ЕС, сега е търсено включително и във връзка с изострянето на всички етнотериториални и междунационални противоречия, които останаха на Балканите като наследство от гражданските войни от периода на разпадане на последната Югославия.
- С какво британската политика се различава от политиката на ЕС и какъв негатив може да доведе тя в общоевропейската политика?
- Тя не се различава от политиката на САЩ принципно в нищо. Това е опит за заздравяване и влияние на международните отношения чрез балансиране на крупните национализми в региона, на първо място на албанския, затова тук не бих разделяла сериозно политиката на Лондон от политиката на Вашингтон. Но ако Вашингтон възприема Балканите изключително геополитически, като разменна карта в голямата игра, то за британците регионът е разделен на по-малки зони. Включва на първо място работа по албанското направление, разработено в продължение на векове – то традиционно винаги се е опирало на британците. На второ място, възможност по-сериозно да се включат във вътрешно-европейските игри в рамките на изострящия се въпрос в Босна и Херцеговина.
Балканите са интересни на всички най-вече и, за съжаление, това е видно, като разменна монета в по-големи игри, в по-големи противоречия, като зона, в която обективно се сблъскват интересите на всички велики държави. При това за нито една от големите сили, за нито един от големите международни играчи – може би само с изключение на ЕС, за когото Балканите са зона за собствената неотменима безопасност и в прекия, и в преносния смисъл – за никого Балканите не са зона от ключов национален интерес, в която загубите струват скъпо.
- Можем ли да кажем също, че това е част от играта срещу Русия? Въпреки че, изхождайки от това, че от устата на балканските политици-съюзници на Запада постоянно се чува: „Русия и Сърбия дестабилизират региона“, „Сърбия е плацдарм на влиянието на Русия“...
- Това е напълно нормален и естествен политически дискурс в условията на конфронтация между Русия и Запада като цяло. Връщайки се към предходната мисъл, Балканите се една от зоните на противостояние, конфронтация, по-ожесточена, по-малко ожесточена по линията Русия - Западния свят като цяло, в която никой не понася съществени загуби. Това е зона, в която на всички международни играчи, с изключение на ЕС, са им развързани ръцете и тя представлява определен интерес за всички, но този интерес не е ключов и критичен.
- Интересно е Вашето мнение като експерт защо отборът на Байдън и демократите залага на ястребова стратегия на Балканите? Явно е, че именно с тяхната поява ситуацията на полуострова се изостри?
- Смятам, че не бива да търсим директна връзка в тези неща. През цялото време ние погрешно се опитваме да свържем международните процеси около Балканите и американската позиция като коренно меняща се в зависимост от администрацията. Разлики между републиканците и демократите действително има. Но те не трябва да бъдат абсолютизирани. В региона има достатъчно собствени саморазгарящи се и обострящи се проблеми. Това е цяло кълбо от нерешени етно-териториални противоречия, сериозни социално-икономически проблеми, мощна демотивация на населението, отсъствие на разбиране на перспективите за развитие. Ако погледнем по-задълбочено, днес в региона се наблюдава продължаващ процес на сглобяване и развитие на национални държави и идеологии, който многократно се повтаря в историята на Балканите.
Не трябва да забравяме и това, че местните елити – политически, интелектуални – винаги са възприемали международните противоречия за Балканите като своя външна рамка, опаковка на вътрешните им проблеми. Те безусловно оказват някакво влияние, но до определен предел, обострянето на Балканите не трябва да се свързва само с активността на великите държави, нито пък кратките периоди на стабилност – с тяхното помиряване.
Аз не бих свързала това директно с Байдън. Макар и безусловно идването на Демократическата партия, както и на самия Байдън, отличаващ се с ярката си антисръбска позиция през 90-те години, да играят своя роля. Но в какъв план? Идването на отбора на Байдън извиква у сърбите справедливи опасения. А също така демократическата администрация не може да не извиква субективни надежди у албанците, които исторически са се опирали именно на демократическите администрации на САЩ.
Също така е трудно да се отрече, че сръбско-американските отношения, даже и икономическите, укрепват, а работата на правителствените сили в Белград е насочена към сближаване с Вашингтон.
- И все пак, аз бих поспорил с Вас, при Тръмп се поставяше акцент върху икономическата интеграция на региона, беше подписано Вашингтонското споразумение, което при Байдън не работи, както отбеляза и неговият бивш представител на Балканите Ричард Гренел.
- Вашингтонското споразумение е един от няколкото сюжета, които съществуват между Белград и Вашингтон. И Вашингтонските споразумения бяха обречени да претърпят формален крах с идването на новата администрация, даже и само по силата на това, че те бяха сключени от Тръмп в рамките на финалния етап от предизборната му кампания и представляваха като цяло ярко и по съдържание на споразуменията невиждано и неочаквано външнополитическо постижение.
Това беше последният акорд от предизборната кампания и администрацията на Байдън беше просто длъжна да се опита да го отхвърли. От гледна точка на логиката на развитие на вътрешноамериканските процеси, на борбата вътре в американския естаблишмънт. Но не си струва да мислим, че в действителност приемствеността в действията на американците на Балканите е нарушена по същество. Това е видно и като цяло от отношенията между Вашингтон и Европейския съюз.
Вашингтон измени реториката, но не и общата логика, насочена към твърдо подчинение на императивите на външата политика на САЩ и техните интереси както в двустранния формат, така и в рамките на НАТО. Прословутите 2% отчисления в касата на НАТО бяха и си остават свързани не толкова с финансовата страна, колкото с принципното недоволство на Вашингтон от това, че европейските партньори по НАТО си позволяваха в продължение на две десетилетия да заемат контраамериканска позиция. Спомнете си Ирак, Афганистан и други.
- Връщайки се към британското присъствие в региона: лидерът на Радикалната партия Воислав Шешел заяви, че по негови данни британските служби имат общо с относително неотдавнашното обостряне в Северно Косово. За това намекна и президентът на Сърбия Александър Вучич...
- Мисля, че това не е изключено напълно.
- Доколко е вероятен вариантът с използване на ислямския фактор от външните играчи? Въпреки че и с невъоръжено око се вижда, че различните страни в региона се отнасят по различен начин към него. Ако в същото това Косово официалните власти се стараят да следват европейския дневен ред – преследват и затварят местните ислямисти, изказват се срещу насилието над жени в семействата, то в Босна и Херцеговина босненският лидер Бакир Изетбегович си служи с промяна на армейските правила, за да се разреши на военнослужещите да носят брада и хиджаб.
- Тук аз бих разделила ислямския фактор и формирането на национални държави на основата на национално самосъзнание. Каква е основната разлика в това отношение между Косово и Босна и Херцеговина? И защо Косово върви, както Вие отбелязахте, в руслото на европейския план, а Босна и Херцеговина в руслото на етно-религиозния?
За Косово формирането на държавността, и за албанците формирането на държавността като национална, в каквито и да било граници – Косово, Велика Албания, и т.н. – не е обвързано с религиозния фактор. Не само защото албанците принадлежат към различни религиозни групи и в голяма степен са свързани не конфесионално, а кланово. Но и защото те имат цял набор от национални признаци, по които се отличават от другите етноси и народи в региона. Те са и отделна езикова група, и отделна история, и култура. Такива сюжети албанците имат много, както и много инструменти за формиране на собствена национална държава не на религиозна основа. За тях факторът, че значителна част от албанското население и преобладаващата част от албанската част на Косово е по вероизповедание мюсюлманска, не е съществен.
В същото време, ако вземем босненците, за тях националното самосъзнание и държавническата самоидентификация фактически се случват само по линия на религията. Ние прекрасно помним, че в голямата си част босненците са потурчени сърби, техният език по нищо не се отличава от сръбския, има някои изкуствени натрупвания, но нищо повече. Те нямат никаква история на отделна държавност, в какъвто и да било вид. И поради това, от момента на подписване на Дейтънското споразумение, Босна и Херцеговина се развива строго на принципа на разделение по национален признак. Това, което прави Изетбегович, в по-малка степен е свързано с ислямизация, и в много по-голяма степен е свързано с окончателното рамкиране на босненците като отделен етнос, отделна нация, която има право и на държавност и така нататък. Тоест, това е един от елементите на играта във вътрешните процеси на Босна и Херцеговина по създаване на босненска държава, така бих се изразила аз.
Източник: politnavigator.net
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
