Адам Михник: Путинизмът е заплаха за демокрацията

<p><strong>- Г-н Михник, много пъти сте били в България след падането на комунизма. Как ви се струва сега тя?</strong></p> <p>- Не съм дотолкова надълбоко запознат с днешната българска политика, за да мога компетентно да се изказвам по този въпрос. Гледайки от перспективата на Варшава, мисля, че България има същите проблеми като всички бивши комунистически държави. Следователно проблемите на България са слабата демократична конюнктура, корупцията, прекаленият дял на популизма в политическите спорове, липсата на регулация на дейността на специалните служби. Подобни процеси, макар и в различен мащаб, се срещат в другите посткомунистически страни.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Трудно ли ви е да обяснявате на младото поколение как така някой може да бъде преследван десетилетия наред и вкарван многократно в затвора само защото има различно мислене от властимащите?</strong></p> <p>- Днес е много трудно да се разкаже на младите хора какво беше особеното да живееш в комунистическата система. Това бе съчетание на наивна вяра с реалното усещане на доминацията на Съветския съюз и страха от инструментите на диктатурата. В тази система хората живеехав атмосферата на подозрителност и унижение. Онези, които се противопоставяха на властта, често бяха репресирани брутално. И днес такива неща стават в света на диктатурите - в Куба, Северна Корея, Узбекистан, Туркменистан. Опасявам се обаче, че това трудно може да бъде обяснено. Вкусът на затворническия комат е като вкуса на английския пудинг - трябва да се опита.</p> <p><strong>- Как е възможно да не мразите комунистите след всичко, което са ви направили?</strong></p> <p>- Отхвърлих омразата към комунистите, защото смятам, че тази омраза би била по-вредна за мен, отколкото за тях. Тя отравя разума и побеждава в конфликта със здравия разум. Отхвърлянето на омразата е необходима стъпка към нормален живот в демократична държава.<br /><br /><strong>- Полша ли е &ldquo;майката&rdquo; на посткомунистическата демокрация в Източна Европа? Защо според вас България изостана от всички бивши съветски сателити?<br /></strong></p> <p>- Не обичам формулировката, че Полша е майката на посткомунистическата демокрация в Централна и Източна Европа. Има някаква полска мегаломания, ако това мнение изразява поляк. Затова пък е безспорно, че полският опит имаше съществено влияние върху всичко, което ставаше в целия комунистически блок. Не мога да кажа дали България се влачи на опашката след всички останали. Затова ще се огранича да кажа, че у съседите тревата винаги е по-зелена.</p> <p><strong>- Трябва ли Горбачов да е благодарен на &ldquo;Солидарност&rdquo; за възкачването си на власт в СССР и за заслугите си след това?</strong></p> <p>- Това е въпрос към самия Горбачов. Смятам, че всички трябва да сме благодарни на Горбачов, че ни отвори портите към свободата.</p> <p><strong>- Лех Валенса е икона, а приятелят ви Желю Желев не е. Борците за свобода в Полша още са доста уважавани, а българските са точно толкова забравени, все едно окончателно сме обърнали страницата. Това добре ли е, или е зле за България?</strong></p> <p>- Не е точно така, както ви се струва. Лех Валенса е икона за едни и предател за други. Аз винаги го защитавам от несправедливите обвинения, но за мнозина в Полша той е агент на комунистическите служби. Такива обвинения открито формулира Ярослав Качински. В Полша също не всички борци за свобода са на почит. Но на мен като човек, прекарал много години в демократична опозиция, ми е неудобно да се изказвам на тази тема.</p> <p><strong>- Имало ли е случаи, в които да се почувствате дисидент в Полша през последните 20 години?</strong></p> <p>- Разбира се, многократно съм се чувствал като някой, който смята за необходимо да върви срещу общественото мнение.</p> <p><strong>- След тазгодишните президентски избори в Полша сравнихте Ярослав Качински с Владимир Путин заради популизма и авторитаризма му. Има ли още имена от други държави, които бихте добавил към тези две?</strong></p> <p>- Феноменът на путинизма, т.е. на популисткия авторитаризъм, който цели да превърне демократичните институции във фасада на държавата, се проявява във всички посткомунистически страни и е сериозна заплаха за демокрацията.</p> <p><strong>- Допада ли ви днешна Европа - доминирана от големите играчи Германия и Франция и безтегловна на международната сцена заради дълбоките разногласия сред страните членки на ЕС?</strong></p> <p>- Слушайки песимистичните оценки за ЕС, трябва да кажа, че съм много ентусиазиран за него. Дълбоко съм убеден, че това е най-добрата идея на европейците през последните векове. Разбира се, много неща в Европа трябва да бъдат ремонтирани, много неща не ми харесват, но въпреки това европейският проект съществува от много, много години, а Полша има само полза от принадлежността си към ЕС. Какво ще е бъдещето му, зависи от самите нас, европейците, осъзнаващи идентичността си.</p> <p><strong>- Какво мислите за крайно дясната политическа вълна в Стара Европа? Тя набра вече инерция и в Унгария, и в България...</strong></p> <p>- Много се страхувам от крайната популистка десница. Може би това е най-голямата заплаха за ЕС.</p> <p><strong>- Заплаха ли е Русия на Путин за бившите съветски сателити? Как се чувства Полша в ролята на &ldquo;транзитна&rdquo; държава по пътя на руския бизнес с Германия?</strong><br /><br />- Русия днес е на кръстопът и търси как да отговори на новите предизвикателства. Оттук се появи идеята за модернизация. Същевременно в Русия са силни имперските тенденции - да се гледа на съседите като на собствена сфера на влияние, с което трудно можем да се примирим. Руско-германско споразумение за сметка на други държави по примера на Рапало* би било опасно и се надявам да не се стигне до него.<br /><br /><em>*Рапалският договор от 16 април 1922 г. възстановява дипломатическите и търговските отношения между Германия и Русия след Първата световна война въз основа на взаимен отказ от репарации. Създава благоприятни условия за съветско-германско военно сътрудничество, насочено срещу Полша - бел. ред.</em></p> <em>Адам Михник (64 г.) е един от най-известните дисиденти в някогашна комунистическа Полша. Изгонен е от Варшавския университет за участие в Мартенските събития от 1968 г., съвпаднали с Пражката пролет. Осъден е на 3 години затвор. През 70-те години издава нелегални вестници, а от 1980 г. е съветник в профсъюза &ldquo;Солидарност&rdquo;. Лежи без присъда в затвора през 1981-1984 г. за опит за сваляне на социализма. Пак е тикнат зад решетките през 1985-а. След промените през 1989 г. е главен редактор на в. &ldquo;Газета виборча". Михник е в София за започващата днес конференция на Форума за нова политика на последния съветски лидер (1985-1991 г.) Михаил Горбачов.</em> <p><em>С Адам МИХНИК разговаря Деян Йотов</em></p> <p><em>Интервюто е публикувано във <a href="../../www.trud.bg" title="/www.trud.bg">в. "Труд".</a><br /></em></p>