- Автор: Гласове
- 30 Авг 2026
- 389
- 0
Туристическият бранш отчита до 25% спад на приходите: По-малко чужденци, повече промоции и по-слаби приходи.
Труден сезон, лек спад на туристите и значително по-ниски приходи отчита Българската хотелска и ресторантьорска асоциация. Според заместник-председателя на БХРА Атанас Димитров броят на туристите е намалял с около 5–7%, но приходите са се свили с между 15 и 25%. Причината е, че заради отпадането на част от полетите и проблемите с чартърните програми на чуждестранните туристи браншът е бил принуден да предлага повече промоции и намаления.
Димитров обясни в предаването „Денят започва в неделя“ по БНТ, че от сектора още в началото на годината са очаквали по-слаб сезон.
По думите му една от основните причини е отпадането на част от полетите към България, както и проблемите с чартърите на германските туристи.
„Ние бяхме наясно какво ще се случи още в началото на годината, когато паднаха полетите към България, имаше проблем и с чартърите на немските туристи. Очаквахме, тъй като крилата формират една така важна част от приходите на туристопотока, очаквахме спад“, каза Димитров.
По думите му спадът в броя на туристите не е драматичен и към момента броят на нощувките е приблизително близък до този от миналата година.
„Лек спад, може би 5–6–7%. Проблемът не е в това. Проблемът е, че падат приходите като пари“, подчерта заместник-председателят на БХРА.
Той обясни, че след като част от въздушните връзки са отпаднали, туристическият сектор е трябвало да промени стратегията си и да привлича нови туристи чрез отстъпки и специални оферти.
„Наложи се да се направят промоционални пакети, наложи се да се направи нова стратегия, да се привлекат нови туристи. Те стават с намаление и с промоции, което от тази гледна точка паричният поток намалява с около 15–25%“, заяви Димитров.
Има намаление и при туристите от съседните държави, както и от Близкия изток заради войната в региона.
В същото време туристическият сектор все повече разчита на българските туристи, но според Димитров техните навици също са се променили.
„Петък, събота и неделя да се пътува все повече и повече. Българите също станахме уикенд туристи, очевидно, може би заради цените, не знам“, каза той.
Заместник-председателят на БХРА отхвърли твърденията, че почивката в Гърция или Италия непременно излиза по-евтино от тази в България.
Според него подобни сравнения трябва да се правят между курорти от сходен тип, а не между български национални курорти и малки населени места в други държави.
„Бих казал, че са чувствително по-високи. Трябва да имаме едно релевантно сравняване. Курорт с курорт, населено място с населено място. Не може така произволно с някакви селца да сравняваме курорти като нашите национални курорти“, заяви Димитров.
Той даде за пример Закинтос, Корфу и Санторини и посочи, че при сравнение с подобни дестинации цените в България са чувствително по-ниски.
„Ако сравним цените със Закинтос, с Корфу, със Санторини, ще видим, че тук е чувствително по-евтино“, каза той.
Според Димитров преминаването от лев към евро също е оказало влияние върху цените и потребителските нагласи.
Той направи паралел с други европейски държави, които са въвели единната европейска валута.
„Ние виждаме какво се случваше и в другите държави, които приеха еврото в първите години, в първите 2–3 години, докато стабилизират нещата. И там, и в Хърватска имаше така един драматичен скок. И в Гърция се случи, и в Италия се случваха тези неща. Ние не сме някакво изключение. По-скоро се очертава като едно правило“, заяви той.
Димитров отново постави и въпроса за ДДС в туристическия сектор.
Според него в много европейски държави има диференцирана ставка за туризма, ресторантите и хотелите, докато в България тя е 20%.
Той посочи, че ставката варира от около 5% във Франция до 12–13% в Гърция, което според него пряко се отразява на крайните цени за потребителите.
Недостигът на работници остава проблем
Друг сериозен проблем пред туристическия бизнес продължава да бъде недостигът на работна ръка.
По думите на Димитров през последните няколко години секторът все по-често компенсира липсата на местни служители чрез наемане на работници от трети страни.
„Компенсираме в последните една-две-три години, може би, с внос на кадри от трети страни“, каза той.
Димитров обаче посочи, че има сериозно забавяне при издаването на визи.
Според него имиграционните служби и Агенцията по заетостта вече обработват документите в нормални срокове, но визите продължават да се издават бавно.
„Имайте предвид, че компаниите пускат заявките си за внос на кадри три-четири-пет месеца по-рано от сезона, а те идват със закъснение още един-два месеца“, обясни той.
Браншът вижда шанс в „Евровизия“
Според Атанас Димитров домакинството на „Евровизия“ може да се използва не само като културно събитие, но и като възможност за удължаване на туристическия сезон и за решаване на някои от дългогодишните проблеми на сектора.
„Ние трябва да използваме „Евровизия“, за да си решим кардинално някои проблеми, натрупвани в продължение на години, и същевременно да запознаем, така да направим, че да оставим една трайна следа в нашите потенциални клиенти, които идват тук в продължение на години, за да могат те да се върнат“, заяви той.
Според него България трябва по-добре да представя пред чужденците своята история, идентичност и култура.
Димитров смята, че покрай „Евровизия“ могат да бъдат възстановени и някои транспортни връзки, включително възможността за бързо пътуване по море между Бургас и Варна.
„Може да се възстановят връзките, които бяха, по морския път да се пътува набързо Бургас – Варна“, каза той.
По думите му колегите му от туристическия сектор уверяват, че не се очакват ценови шокове от мащаба, за който се говори в някои медии.
Той настоя туристите, които идват за „Евровизия“, да бъдат насочвани чрез реклама и към други части на страната.
Сред местата, които посочи, са Велико Търново и Велики Преслав.
„Имаме история, имаме богата държава и страна от тази гледна точка, така че трябва да използваме „Евровизия“, за да стимулира българската икономика и българския туризъм“, заяви Димитров.
Според него резултатите от подобна стратегия няма да бъдат видими веднага.
„Резултатите ще ги разберем не през 2027 г., а през 2028, 2029 и напред“, каза заместник-председателят на БХРА.
Източник: БНТ
