- 10 Sep 2020
- 56
- 0
Сърбия е на колене – държавната хазна е празна, а хората са принудени да затягат коланите все повече и повече. И в тази страна надеждите за по-добър живот се оказаха напразни. Социалната мизерия расте ли, расте... "Те не предприемат нищо, за да улеснят по някакъв начин икономиката и да раздвижат призводството", ругае Дежан Пантич. 44-годишният инженер живее в Белград в скромно жилище. Като съпритежател на малка фирма, основана от неговия баща, Пантич принадлежи към средното съсловие, което в Сърбия означава, че поне не трябва да икономисва от храната. Той е женен, има шестгодишна дъщеря и е страшно недоволен от държавата, в която живее.
<p><strong>Цените растат, доходите падат</strong></p>
<p><strong>"</strong><strong>Вместо в сегашните времена на криза да се оказва подкрепа на малките и средноголемите фирми,</strong> <strong>държавата вдига всички възможни данъци и такси, за да пълни празните си каси"</strong>, ядосва се Пантич. Така например <strong>неотдавна таксата за фирмена табелка е била увеличена от 285 на 855 евро.</strong> Изобщо един дяволски кръг от дългове, казва Пантич: "С парите, които печелим, можем да купуваме все-малко", оплаква се инженерът. И той не е единственият - навсякъде се чува това описание на ситуацията. <strong>Цените и безработицата растат, а доходите и стандартът на живот падат надолу. Последицата е драстичен спад на потреблението. </strong>Но не защото жителите на Сърбия са особено пестеливи, а просто защото на повечето не им остават никакви пари.</p>
<p><strong>В Белград икономическата криза е вездесъща. Навсякъде се виждат изоставени магазини и полупразни търговски центрове.</strong> Вярно, че големите магазини излагат реклами на скъпи маркови дрехи, вътре обаче е празно, купувачи няма. Десетки помпозни строежи и запланувани молове стоят недовършени. Предприемачите нямат пари, както няма и купувачи за новите съборетини. <strong>Въпреки това цените не падат - нито на пазара за недвижимо имущество, нито пък в търговията на дребно.</strong> С други думи: цари абсолютна стагнация.</p>
<p><strong>Краят не се вижда...</strong></p>
<p>Нищо чудно тогава, че щом правителството отвори отвреме навреме дума за мерки за икономии, хората възприемат тези приказки като лош виц. Две десетилетия след икономическото ембарго, рекордната инфлация и въздушните нападения на НАТО хората в Сърбия трябва да затягат коланите все повече и повече. Демократичният обрат бе свързван с надеждата за по-добър живот. Социалната мизерия обаче расте, а краят й не се вижда.</p>
<p><em>Материалът е публикуван в сайта на „Дойче веле”.</em></p>
