Решенията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДЕКВР) се взимат от 13 човека, но в същото време е видно, че многобройният състав не допринася за тяхното качество и тежест. Това от своя страна поставя и въпроса обосновани ли са разходите на държавата за възнаграждения на членовете на комисията. Това заяви днес премиерът Бойко Борисов, предаде правителствената информационна служба. Той посочи, че средното възнаграждение на членовете на комисията е около 4350 лева, като от бюджета на комисията за заплати, над 50% отиват за възнаграждения именно на тези 13 човека, посочи премиерът.
<p><strong>Каква е заплатата на членовете на комисията и на администрацията е само един от въпросите</strong>, които Борисов отправи към ръководството на регулатора в края на август. <strong>Борисов е особено остър по отношение на един от получените вече отговори - как се изпълняват административните катове на регулатора по отношение на едномесечното отчитане за абонатите на ЧЕЗ</strong>: „Буди недоумение фактът, че не се изпълняват решенията на държавния регулатор по отношение на връщането на едномесечното отчитане на електроенергията. Оказва се, че воденият вече няколко месеца спор между ДКЕВР и ЧЕЗ е в „патова ситуация”, след като ВАС е спрял предварителното изпълнение на решенията на комисията. Явно е, че съществува проблем, който е свързан или с прилагането на законовите правомощия на държавния регулатор, или с процеса на изграждане и поддържане на авторитета му.“</p>
<p><strong>Премиерът бе поискал от председателя на ДКЕВР обосновани данни за начина на формиране на действащите крайни тарифи на електрическата енергия</strong>. Ето как коментира отговора на Константин Шушулов: „ Недопустимо е обществото да не разбира ясно връзката между направените инвестиции и цената на услугата, каквато е ситуацията в момента. Всеки потребител трябва да знае за какво плаща, а решенията на ДКЕВР да отразяват нейната прозрачна, последователна и предвидима регулаторна политика.“</p>
<p>Борисов подчертава, че задължително е да се намери оптимален баланс между необходимите инвестиции на дружествата, сигурността в електроснабдяването и ползата за крайния потребител. Същият подход трябва да се приложи и при ценообразуването.</p>
<p> <br /> <br /> </p>