НЦИОМ: Условията за бизнес се влошават

10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:44
143
0

Регистрира се спад на положителните нагласи по отношение на възможностите за правене на бизнес у нас. Това сочат резултатите от проучване на НЦИОМ за оценките на бизнесклимата в страната и състоянието на собствения бизнес в условия на икономическа криза, представено днес. То е проведено по метода на пряката анкета сред участниците в Международния технически панаир – Пловдив в периода 28 септември – 2 октомври тази година. За една година са настъпили негативни промени в състоянието на значителен дял от фирмите, 44% от компаниите заявяват, че преди една-две години са били в „много добро състояние”, но едва 4% смятат, че и в момента състоянието им е такова.

Близо една трета (31%) от фирмите в момента преценяват състоянието си като &bdquo;лошо”, а само 5% признават, че то е било такова и преди 1-2 години. В сравнение с 2008 г. шест пъти по-малко респонденти са на мнение, че условията за бизнес у нас се подобряват (37% през 2008 г., 6% през 2009 г.). В същото време почти три пъти са се увеличили онези, според които условията за бизнес в страната се влошават (24% през 2008 г., 68% през 2009 г.). Най-песимистични преценки демонстрират заетите в селското стопанство, представителите на големи фирми с персонал над 250 служители и на фирмите, определили състоянието си като &bdquo;лошо”. Според 38% от анкетираните най-сериозният проблем пред бизнеса в момента е липсата на достатъчно пазари, където да реализират продукцията си (независимо дали става въпрос за стоки или услуги). Други значими проблеми са нелоялната конкуренция (според 30%) и липсата на капитал (според 15%).  Кризата се проявява най-вече чрез намаляване на оборотите на фирмите (според 68% от анкетираните) и увеличаване на междуфирмената задлъжнялост.  54% от фирмите се оплакват от голямо забавяне на дължими плащания към тях, а 16% признават, че те самите забавят паричните трансфери към други фирми. На този етап стратегията на бизнеса за справяне с последствията от кризата се изразява най-често в замразяване на размера на трудовите възнаграждения (стратегия на 38% от фирмите) и отказ от планирани по-рано инвестиции (35%). До съкращаване на персонал прибягват 24% от фирмите, 19 % намаляват работното време на част от служителите или пускат в принудителен отпуск, 9% ограничават и дори да прекратяват част от дейността на фирмата . Мнозинството от участвалите в изследването (58%) не се ангажират да прогнозират продължителността на кризата у нас. 18% смятат, че кризата ще продължи между половин и една година. 11% са песимистично настроени и очакват неблагоприятният период да продължи между една и две години, като това мнение е характерно най-вече за представителите на дребния бизнес и за фирмите оценяващи състоянието си като &bdquo;много лошо”. Едва 5% от респондентите очакват, че кризата ще приключи в рамките на половин година. В тази група попадат големите фирми с персонал от над 250 души и част от фирмите с чуждестранно участие. 6% не считат, че техният отрасъл е в криза и това най-често са фирмите с преобладаващо чуждестранно участие, както и тези от сферата на услугите. Анкетираните одобряват повечето от предложенията на правителството, синдикатите и бизнеса за подобряване на икономическата ситуация в страната. Най-голямо одобрение (от 87%) среща идеята за съкращаване на срока за възстановяване на ДДС. Ограничаването на възможността на банките едностранно да променят условията по предоставените от тях кредити се подкрепя от 82% от респондентите. Осъществяването на връзка между информационните системи на НАП и агенция &bdquo;Митници” се одобрява от 79%. Почти три четвърти от участвалите в изследването (77%) са положително настроени към намерението на управляващите за намаляване на осигуровките с 5% до 2013 г. Три четвърти от анкетираните подкрепят предприетата ревизия на всички сделки, сключени през последната година от кабинета на тройната коалиция. С 66% одобрение се ползва идеята за намаляване на разходите и сроковете за започване на бизнес. Една пета са противниците на тази мярка, вероятно защото възприемат тези изисквания като своеобразна защита срещу нови конкуренти на пазара. Предложението на някои икономисти за въвеждане на еврото като паралелно на лева разплащателно средство се одобрява от половината от всички анкетирани, а 27% не могат да преценят дали надделяват ползите или недостатъците в подобна ситуация. Въвеждането на ДДС за всички стопански субекти, независимо от техния оборот, се одобрява от близо половината от респондентите. Тази промяна в данъчната политика се приема най-добре от фирми с над 50% чуждестранно участие. Анкетираните категорично отхвърлят две мерки - увеличаването на възрастта за пенсиониране (81% неодобрение) и изравняването на възрастта за пенсиониране на мъжете и на жените (63% неодобрение). Запитани в свободна форма какво биха предложили за по-бързо преодоляване на кризата, 84% от участниците не могат да формулират конкретни мерки.