Минималната заплата вече няма да се вдига автоматично, социалното министерство готви нов модел по браншове

Нов модел за определяне на минималното възнаграждение, съобразен с европейската директива за адекватни минимални работни заплати, ще подготви социалното министерство. Това съобщи социалният министър Наталия Ефремова, която обяви приоритетите на ведомството й. 

"Работната заплата е измерител на труда. Не е добра идея механизмът да е автоматичен и държавата да определя минимална работна заплата, когато сме в действаща пазарна икономика. В момента законодателството предвижда да има минимална заплата. Най-добрият вариант е чрез засилване на колективното договаряне - вместо една минимална работна заплата в различните браншове да има различни договорени нива между работодатели и синдикати", коментира Ефремова.

По думите й автоматичният модел за определяне на минималната заплата не дава достатъчно добри резултати и не удовлетворява нито работодатели, нито синдикати. В този контекст държавата трябва да играе по-скоро ролята на медиатор, а не на едностранен определящ фактор. Тя посочи, че се обсъждат промени в Кодекса на труда и свързаното законодателство, като в процеса може да бъде включен и Националният статистически институт за по-прецизни изчисления. Целта е разработване на нов модел за определяне на минималното възнаграждение, съобразен с европейската директива за адекватни минимални работни заплати. "Търси се механизъм, който да отчита показатели като производителност и инфлация, както и да осигурява по-голяма роля на колективното договаряне по браншове. В същото време се запазва принципът минималната заплата да не може да бъде намалявана под вече достигнатото ниво", уточни още Ефремова.

В момента минималната заплата се определя по формула, заложена в Кодекса на труда преди 3 г. Според нея минималното възнагражднеие за следващата година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. С формулата обаче има много проблеми, които водят до големи изкривявания. От една страна, основна заплата се изчислява според брутна заплата с всички включени добавки. От друга, всяко увеличение на минималната заплата тегли нагоре средната, а тя на свой ред формира новото увеличение на минималната. Така се получава затворен кръг и правителството се набърква много сериозно във формирането на заплатите в реалния сектор. Автоматичното увеличаване на МРЗ в някои сектори с по-ниски доходи като цяло размива разликите между квалификациите и не оставя пространство за увеличение със същата стъпка и на останалите доходи.

Според бизнеса минималната заплата нараства изпреварващо през последните три години, надвишавайки значително обективни икономически показатели. Затова и настояват тя да се замрази. Те критикуват и това, че в нея не се включват комплекс от показатели като покупателна способност, производителност на труда и т.н.

Като най-спешна задача социалният министър очерта подготовката на бюджета за 2026 г. Ефремова увери, че всички социални плащания са гарантирани и ще продължат да се изплащат в предвидените по закон размери. Парламентът вече одобри увеличението на минималната пенсия с 7,8% от 1 юли, съгласно швейцарското правило, като в следващите седмици ще бъде подготвено и увеличението на социалната пенсия, така че всички пенсионери да получат актуализирани суми едновременно.

Акцент в работата ѝ ще бъде и устойчивостта на пенсионната система. За целта ще се търсят допълнителни приходи чрез по-строг контрол върху събираемостта и ограничаване на сивата икономика. Социалният министър посочи още, че предстои анализ на разходите в системата на държавното обществено осигуряване, включително възможност част от социалните плащания постепенно да бъдат изведени от осигурителната система и прехвърлени към социалното подпомагане.

Относно пазара на труда и повишаването на квалификацията на служителите министерството ще работи за по-ефективно насочване на средствата към обучения за професионална квалификация, дигитални умения и работа с нови технологии, включително изкуствен интелект. Подготвя се и нов етап на програмата "Избирам България", насочена към привличане на българи от чужбина обратно у нас, който ще бъде насочен и към българските общности зад граница.

В социалната сфера предстои и цялостен преглед на ефекта от законодателните промени, въведени през последните години. Ще бъдат анализирани Законът за социалните услуги, Законът за личната помощ и механизмите за оценка на нуждите на хората. Според министъра целта е повече средства да достигат до най-нуждаещите се, както и да бъде засилен контролът върху предоставянето на социални услуги.

Източник: segabg.com