- 10 Sep 2020
- 66
- 12
Темата за емитиране на нов дълг е сложна като технология и затова вероятно буди въпроси и може да има неразбиране от някои от участниците в дебата. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов в предаването „Неделя 150” на БНР относно предложението да бъде сключено споразумение с банки за средносрочна емисия на 8 млрд. евро дълг. Винаги, когато има дефицит, ще се наложи да бъдат поемани дългове, обясни още финансовият министър.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48117_KMs4ZnZa8GNxgcrMJWWjSKsTYKJNE0.jpg" style="height:353px; width:530px" /></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><span style="font-family:helvetica neue,helvetica,arial,sans-serif; font-size:14px">Министърът заяви, че е имал готовност даучаства в дискусия за предложението и ако е бил потърсен по рано, част от въпросите в дебата вече са щели да имат своите отговори. В дългосрочния матуритет на книжата няма нищо сложно и притеснително, отчете Горанов, който е на мнение, че се афишират неверни твърдения в опит да се извлекат политически дивиденти:</span><br />
</p>
<p><span style="font-size:14px"><em>И по време на дебата за КТБ доста хора говореха доста неистини и крайният резултат беше това, което се случи – на новото правителство му се наложи, още в първите дни на своя мандат, да търси финансиране, за да може да гарантира изплащането на гарантираните влогове на хората. 10-те процента максимална лихва и 30-те г. максимален матуритет не са нещо необичайно за подобен тип емисия. Те се слагат като горна граница много далеч от това, което ще се постигне реално. В дългосрочния матуритет няма нищо страшно и притеснително, защото именно късите емисии, които се правеха в последните години, допуснаха да се случи едно огромно струпване на падежи в няколко години между 2015 г. и 2017 г. Около 6 млрд евро. дълг България вече е поела и тя трябва да си го плати.</em></span></p>
<p><span style="font-size:14px">Сериозна дискусия за публичните финанси трябва да се структурира върху това дали трябва да има дефицит, смята министърът.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><em>Винаги, когато има дефицит, ще се наложи да бъдат поемани дългове. Такива, примерно, бяха поети през 2012 г., когато бях заместник-министър на Дянков. Падежът на петгодишната емисия оттогава </em><em>e 2017 г. Виждате как в един кратък период от време определени действия и диспропорции се събират накуп и те трябва да бъдат посрещнати. </em></span></p>
<p><span style="font-size:14px">Горанов подчерта, че винаги, докато има дефицит, ще се наложи да водим разговори за дълга. </span></p>
<p><span style="font-size:14px"><em>Затова предлагам разговорите да се съсредоточат върху това трябва ли бюджетът да бъде с дефицит и да харчим повече, отколкото изкарваме. Дългът е следствие, той не е причина за каквото и да било в нашата икономика, и спекулациите, че, видите ли, финансовият министър или правителството, взимайки дълг, си осигурява комфорт да харчи, са меко казано „неточни“. Разходите в българския бюджет се гласуват от Народното събрание и не могат да бъдат надхвърлени нито с лев, независимо дали поемате дълг, или не сте поели. </em><em>За съжаление обаче разходите са повече от приходите и за да може да се платят, трябва да се вземат пари назаем.</em> <em>Нормално е да се стресират част от колегите заради огромната сума, но в момента, в който качихме информация, че имаме 6 милиарда падежи, би трябвало да се отчете, че е много важно още предварително правителството да има стратегия в средносрочен период как тези огромни обеми от плащания ще бъдат подсигурени, така че да не се допусне неплатежоспособност на държавата. Обратно - представете си, че след година-две по някаква причина се стигне до политическа нестабилност и няма действащ парламент, как тогава правителството ще може да извърши плащанията си по външния дълг? Или тезата на БСП е, че отново трябва да вървим към мораториум по плащанията на дълга и пълна изолация от международните пазари, </em>коментира в предаването финансовият министър.</span></p>
<p><span style="font-size:14px">Горанов добави, че<em> ако българската държава не иска да трупа нов дълг, тя трябва много бързо да премахне дефицита от бюджета си, т.е. да харчи само колкото събира от населението и от бизнеса. Дори да имаме балансирани бюджети в следващите няколко години, пак трябва да платим 6 милиарда евро, които сме поели преди това. Липсата на ратификация ще доведе до невъзможност на държавата да си обслужва дълговете, което вече наистина е „гръцки сценарий“.</em></span><br />
</p>
<p><span style="font-size:14px">Министърът коментира и с какво ситуацията е различна отпреди година, когато ГЕРБ опонира на Орешарскии намерението му да увеличи дълга с 1 милиард:</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><em>Коментарите, които правехме тогава, бяха че не трябва да се разширява толкова дефицитът. Спомнете си, че 2012 г. приключи с 0,45 на 100 от БВП и само година по-късно вече бяхме до границите на свръхдефицита. Ако извадите стенограмите от дебата, ще чуете коментар от моя страна и от страна на г-жа Менда Стоянова: „Не допускайте разрастване на дефицита, защото неминуемо след това се отива към дълг“. Те правиха по-лесното – отиваха директно към дълг, без да направят какъвто и да е опит за консолидация. Приемам, че ДПС и БСП могат да се опитат, чисто пропагандно, да използват същите аргументи и да са против поемането на дълг, само че поемането на дълг в момента не е самоцел. То не е заради желание на правителството да разширява дефицита.</em> Ние и<em>скаме всяка година дефицитът да намалява, и то с колкото може по-бързо</em>. <em>От началото на годината предприехме изключително сериозни мерки по отношение подобряване на събираемостта и неслучайно за пръв път от 2009 г. месец януари е на излишък, макар и малък</em>. <em>Ако продължаваме с тези усилия, аз се надявам, че първо: ще ставам все по-непопулярен, защото определени бизнесмени губят благосъстоянието си, защото държавата си взима своето, и второ – все по-успешен за тези, които искат да има по-малък дефицит</em></span></p>
<p><span style="font-size:14px">Най-големият риск пред правителството, според Горанов, е бил да не успее навреме да върне парите на хората, ограбени от КТБ. Той е „умерен оптимист“, че бюджетът за 2015 г. върви както е планиран, и няма да има нужда от дебат върху него в хода на изпълнението му.</span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
