Завод за целулоза в Свищов пред фалит: 300 работници чакат до 5500 лв. заплати

Завод за целулоза в Свищов пред фалит: 300 работници чакат до 5500 лв. заплати

Следвайте "Гласове" в PatreonТелеграм и Инстаграм 

Близо 300 бивши и настоящи работници от завода за производство на целулоза в Свищов излязоха на протест заради неизплатени заплати. По думите им възнаграждения не са получавали от септември миналата година.

Дължимите суми към служителите на „Свилоцел“ са между 3500 и над 5500 лева. Сред протестиращите има хора с над 40-годишен стаж в предприятието, които заявяват, че не помнят по-тежък период.

„Никога не е било толкова тежко. От септември месец натам изведнъж започнаха спирания на завода, забавяне на заплатите“, казват работници.

Според протестиращите ръководството неколкократно е поемало ангажимент задълженията да бъдат изплатени. „Последното беше от господин Дачев, че и до края на 2025 г. ще бъдат изплатени всички задължения, но както се видя – поредната лъжа“, заявяват те.

Около 200 души вече са напуснали работа в „Свилоза“, възползвайки се от възможността по Кодекса на труда за прекратяване на договора при неизплатени заплати, за да получават обезщетение за безработица.

По информация на работниците заводът не работи от девет месеца. Като причини се посочват липсата на суровина и ниските цени на готовата продукция.

Пред БНР собственикът на компанията Красимир Дачев е заявил по телефона, че прави всичко възможно още този месец работниците и служителите да получат дължимите си възнаграждения. По думите му продава лично имущество, за да осигури необходимите средства.

Част от протестиращите изразиха възмущение, като заявиха, че „парите за заплатите са в частния музей с ретро автомобили на г-н Дачев“, намиращ се в бившата столова на входа на завода.

Източник: businessnovinite.bg

 

Коментари

  • Бай ви Дачев....

    13 Фев 2026 19:09ч.

    ...соц-носталгик ли'е?!.. 😀😅 Къде го миналото време - пак си директор, ама за заплати грижа има държавата.... Да даваш бържи парите на 'орта, ей!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ТОЧКАТА

    13 Фев 2026 20:53ч.

    Имало едно време...,,Свилоза,, като голям промишлен комбинат и академия,,Д.А.Ценов,, като интелектуален център от национално значение!!!Те основно оформяха облика на един добре развит град!!!Сега пак те го убиват..Другите заводи ги убиха в ранният преход...към клуба на богатите!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    13 Фев 2026 21:35ч.

    Колко завода фалираха и колко хора останаха без работа, къде да вървят? Защо няма отговор от приватизаторите отпреди 20-25 години?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Командира

    14 Фев 2026 5:52ч.

    Костов питайте и нали знаете -кой не скача е червен,ама не е кретен

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ОЧЗ

    14 Фев 2026 7:28ч.

    Красимир Дачев може да е всякакъв, но поне запази предприятието. Много други заводи, някои от тях с далеч по-голям мащаб и продуктова номенклатура, бяха превърнати в скрап, а сградите им - обезлюдени и изкорубени бяха разпродавани за складове, залагани като обезпечение за кредитни линии и облигационни заеми, с които се купуваха предмети на лукса, или оставени да се рушат. Проблемът на производството в България (и Европа), особено на стоки с глобална цена и търсене, както на суровините, така и на готовата продукция, може да се раздели на две - глобализация (която някога означаваше изнасяне на производствата на богатите страни към страни с евтина работна ръка и инвестиране на свръхпечалбите от операцията във финансово-спекулативната надстройка, а днес може да се опише като китайски стоков монопол и глобален вътрешен и външен дълг, маскирани с номинален икономически ръст) и политиката на ЕС и ЕК в частност, която загрижена за финансово-спекулативната надстройка (и риска от кризата с дълга), допусна и продължава да допуска китайските и най-общо евтините източноазиатски стоки в Европа, често пъти при по-добри тарифни условия, отколкото получава собственото производство (свръхобложено през високите цени на енергията, в които има голям процент "зелен компонент" под формата на акцизи и въглеродни квоти, строгите екологични норми, които увеличават разходите, високата цена на транспорта /през акцизите върху горивата/, високото данъчно облагане /при ниска рентабилност/, високо облагане на труда /при високи номинални заплати, но с ниска покупателна способност/ и т.н.). Няма магия, която може да позволи на производство, поставено по административен път в по-лоши условия от конкуренцията (която освен всичко друго се радва на щедри държавни субсидии под формата на контролиран /занижен/ валутен курс, субсидирана през бюджета цена на петрола и енергията, високо ниво на междуотраслова свързаност и ниска номинална цена на труда под формата на заплати и данъци върху труда) да оцелее за дълго. Резултатът от подобна неравна битка винаги е свиване и декапитализация на предприятието. Дачев, ако съдя по PR-акциите и изказванията му в специализираните издания, поне от 5 г. се опитва да намери алтернативни пазари и приходоизточници за предприятието извън основната дейност, вкл. като използва Зелената сделка и мерките по ПВУ (които са убиец на индустрията), за да изгради нова топлоцентрала, работеща с отпадъците от предприятието (мисля, че инвестицията беше за ок. 70 млн. евро, разбира се, с кредит), но когато едно предприятие започва да развива алтернативни дейности, за да изкара екстра пари, за да спести пари или просто, за да завърти едни пари в оборот (в случая от субсидия и кредит), то производствения му модел е отишъл на кино. Състоянието на "Свилоза" е състояние на повечето предприятия в България и Европа, които произвеждат завършен продукт (макар и нискотехнологичен) и които, поставени в условия на невъзможна конкуренция, рано или късно хлопват врати. През последните няколко години много от по-малките предприятия се свиха до нивото на занаятчийски производства или затвориха, някои от тях, поставени в условията да се конкурират с евтините китайски копия на собствените си продукти. И ако доскоро се правехме, че не забелязваме, защото голямата индустрия (автмобилостроене, производство на индустриално оборудване) не беше засегнато, а производството на потребителски стоки беше в КНР и Източна Азия, но пласмента беше в ръцете на наши играчи (мили и скъпи на сърцето ни транснационалки) и печалбите се вливаха в собствената ни финансова система (още по-скъпите на сърцето ни глобални банки и инвестиционни фондове), след 2020 г. КНР създаде собствени вериги за пласмент (лицето им са Temu и Shein, но под тях има невидима мрежа от складове и контейнерни терминали в Европа и САЩ, през които се излива пълноводна река от стоки - от облекла и мебели до електроника и автомобили) и издърпа чергата изпод краката на транснационалките, които си мислеха, че след като с помощта на евтиния кредит и регулациите са изяли конкуренцията в Европа, ще точат монополна рента вовеки. Евтините китайски стоки (все по-технологични) държат цените в Европа ниски и потушават напрежението от реалното понижение на заплатите, което пък е следствие от свиването на реалния сектор и загубата на добре платените работни места в индустрията. Без китайското карго бихме имали зверска инфлация и спад във всички сектори, особено в търговията и услугите, но също и във финансово-спекулативния сектор, който отдавна се е откъснал от всякаква реална основа. С китайското карго убиваме индустрията си, работните си места и бъдещето си, но пазим социалния мир и така си купуваме време. Дачев може да е всякакъв, но ако съдя по коментарите ви, явно е голям глупак. Досега можеше да е разпродал активите на предприятието, да го е удавил в дълг и с парите да изсере поредната стъклено-бетонна сграда в центъра на София и всички да му ръкопляскат, какъв голям инвеститор е.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи