- Автор: bgonair.bg
- 22 Май 2026
- 738
- 9
Не е сигурно, че обявените от правителството мерки ще са достатъчни за свеждане на бюджетния дефицит в рамките на 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), тъй като дефицитът за миналата година не съответства на официалните данни, има и прехвърлен дефицит към тази година. Това мнение изрази Васил Велев, председател на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Според него обявените от правителството мерки са напълно наложителни, тъй като средствата, които се отделят за заплати в бюджетната сфера и за издръжката ѝ като цяло, са в невиждани размери като абсолютна стойност и като процент от БВП.
Финансовото министерство обяви съкращения в бюджетния сектор с 10% от 1 септември тази година и отпадане на автоматичните механизми за индексиране на заплатите в бюджетни сектори със средната или минималната заплата в страната. Планира се също от 1 август да бъдат вдигнати минималните осигурителни прагове и таванът на осигурителния доход.
„Миналата година авансово се взе данък „печалба“ от някои сектори, авансово се прибра дивидентът от държавните предприятия и това допълнително затруднява задачата пред новото правителство. Тя и без това не е лесна след четири години на разюздана бюджетна политика и огромни дефицити, финансирани с най-бързо растящия дълг в Европейския съюз за миналата година“, изтъкна Велев.
Той смята, че е възможно да се наложат по-болезнени мерки от предлаганите за свиване на бюджетния дефицит до възприетия в Евросъюза праг от 3%. Предприемачът очаква такива мерки да са свързани с изваждане на Covid добавката от пенсиите, което би довело до по-малкото им или нулево увеличение.
„45% от пенсионерите в България получават минимална пенсия. Такава, на първо място, изобщо не трябва да съществува. Пенсиите следва да съответстват на осигурителния принос. Когато хора, които са укривали осигуровки и са с ниска квалификация, получават същата пенсия като тези, които добросъвестно са ги плащали и са със средна или висока квалификация, това е несправедливо и е гориво за сивия сектор“, коментира Васил Велев.
Той подчерта, че преразходи, които се дължат на злоупотреби, има и в социалната система и даде пример със съществуващото в България универсално ТЕЛК решение, което отключва около 30 привилегии, които не дават нужния резултат, въпреки че е остатъчна работоспособност, рехабилитация и интеграция на хората на пазара на труда.
„Пробойни има и в здравеопазването“, посочи Велев. По думите му България е сред страните с най-голям брой болнични легла на глава от населението в ЕС. Той отбеляза, че докато пациентите намаляват, леглата в болниците се увеличават. „Не се полагат усилия хората да не се разболяват, а тъкмо обратното, има стремеж болничните легла да се населват, за да се вземат пари от Здравната каса“, обобщи положението Велев.
Той направи и друго сравнение – делът от бюджета на Здравната каса, който отива за профилактика, е три пъти по-нисък от средното ниво в ЕС, а дяловете за болнично лечение и лекарства са в пъти по-големи от средното за Евросъюза.“ Съветът му е да се въведат европейски стандарти за скрининг, защото в България той започва от по-късна възраст, обхватът на прегледите е по-малък и те често са формални, а за хората, които не се грижат за здравето си, не са предвидени санкции.
„Моделът е направен така, че икономическите агенти печелят, когато хората са болни, а не когато не се разболяват. Това решително трябва да се промени“, настоява експертът.
Как да се редуцират специалности за сметка на търсените от бизнеса? Как могат да се оптимизират бюджетните разходи? Каква да е промяната за системата за въглеродни мита на ЕС CBAM?
