Въглищата се завръщат. Енергийната реалност срещу Зелената сделка

Автор: Център за конкурентна икономика и индустрия

Международната агенция по енергетика очаква през 2026 г. световната икономика да изгори повече въглища. Китай ще използва 5 от общо 8,94 млрд. тона. Но увеличение на потреблението ще има и в Европа и особено в държави като Германия и Полша. Основната причина за тази промяна на енергийния пазар логично е войната в Персийския залив. Въпреки че между САЩ и Иран уж почти постоянно се водят преговори, досега всички щастливи новини за постигане на споразумение се оказват по-скоро фалшиви.

Дори и войната там трайно да приключи до края на септември, остава неясно колко точно време ще е нужно на Европа да позапълни преди зимата своите хранилища на природен газ. Няма и голяма гаранция затова, че цената на газа ще спадне достатъчно, за да предотврати очаквания микс от ценови и енергиен шок.

Ситуацията в германската икономика остава сложна и то не с оглед просто на предстоящата зима, а в много по-дългосрочен план. Правителството на Германия и лично канцлерът Мерц отчаяно ще търсят решение поне на част от проблемите след катастрофалното поражение в една от провинциите и очертаващия се втори подобен резултат в друга. Вече упорито се говори, че може да му искат оставката даже в собствената му партия.

В същото време в съседна Франция предстоят президентски избори, които според прогнозите могат да бъдат спечелени от Льо Пен. Германската и френската крайни десници имат редица общи виждания по важни въпроси – от сексуалните малцинства, през мигрантите, до отношенията с Русия и разбира се – Зелената сделка.

Въпросните проблеми са доволно сложни. Но най-бързото, осезаемо решение може да се вземе именно по темата за енергията. Нещо повече, развързването именно на този възел може да има бърз и благоприятен ефект върху цялата европейска икономика. То е най-лесно за вземане, както от крайната десница, така и от все още управляващите либерални политици, ако искат да направят поне един отчаян опит за запазване на властта.

Премахването на субсидиите за възобновяемите енергийни източници, както и даването на свобода на въглищните централи да оперират в свободни пазарни условия, без да бъдат единствените ограничени от данъка на въглеродните квоти, веднага ще се отрази позитивно в джоба на всеки европеец, а може и да стимулира запазването на работните места, които зелената сделка заплашва.

Със сигурност Европа има нужда от огромни инвестиции в нови ядрени мощности, ако иска първо да запази сегашните остатъци от реална икономика, които все още кретат, на следващо място наистина да започне реална реиндустриализация и не на последно място макар и с огромно закъснение да се включи в надпреварата в сферата на изкуствения интелект, в която изостава вече с половин десетилетие дори от намиращата се под санкции Русия.

Но ядрената енергетика е решение за „утрешния ден“ – след 10 години. Преди това трябва да се вложат максимални усилия за запазване на въглищните ТЕЦ. Само по този начин може да бъде проектиран един наистина възможен и разумен енергиен преход, при който няма да се стигне до масово обедняване и икономически срив.

Разумните решения са възможни. Но са нужни политици с достатъчно смелост, за да ги вземат. Напоследък даже не се иска толкова смелост, колкото инстинкт за самосъхранение. Времето и възможностите за реформиране на Европа в този й вид все повече намаляват. Цялата човешка история показва, че липсата на навременни реформи неизбежно води до революции. В Брюксел, Берлин и Париж е крайно време да го осъзнаят. Позитивното е, че вече могат да разчитат на сериозна подкрепа в много други европейски държави, в които водеща е нормалността – Унгария, Словакия, а от тази пролет и България.

Източник: epicenter.bg