ЕК обмисля драстично повишение на цигарите

ЕК обмисля драстично повишение на цигарите

Европейската комисия (ЕК) обмисля увеличение на минималния акциз за цигарите със 139%, а на налога за нарязания тютюн за пушене с 258%, съобщи Политико като се позовава на документ на ЕК. Това би довело до поскъпване на кутия цигари в България с 5 лв. и цените на повечето марки ще достигнат 11 лв. Освен това ЕК планира да въведе минимални акцизи за електронните цигари и нагреваемите тютюневи изделия.

ЕК е разработила три различни сценария, но предпочита варианта с най-голямо увеличение на акцизите, което би донесло допълнителни приходи в страните от ЕС от 15,1 млрд. евро. Според този сценарий, минималният акциз за цигарите ще нарасне от сегашните 90 евро за 1000 къса на 215 евро, а акцизът за нарязания тютюн - от 60 евро за килограм на 215 евро. Минималният акциз върху пурите ще бъде увеличен с 1092% - от 12 евро на 143 евро за килограм. Електронните цигари с повече от 15 милиграма никотин на милилитър ще се облагат поне с 0,36 евро на милилитър течност, а тези под този праг - с 0,12 евро.

Акцизите за тютюневите изделия в България вече са над минималните нива за ЕС, за да не се наложи рязко увеличение на цените след промяна на директивата. Минималният акциз за цигарите в България сага е 210 лв. за 1000 къса, което прави малко над 107 евро за 1000 къса. При въвеждане на минимална ставка от 215 евро на 1000 къса, това означава минималният акциз в България да се удвои. А акцизът за всяка кутия цигари ще трябва да нарасне с 4,20 лв. Но тъй като върху акциза се плаща и ДДС, само увеличението на налозите в една кутия цигари ще бъде 5 лв. и крайната цена ще надмине 11 лв. Но още не е ясно какъв срок ще бъде даден на страните от ЕС за достигане на новите минимални нива на акцизите.

Европейската комисия е подложена на натиск от държави членки да включи нови продукти като вейповете при преразглеждането на Директивата за облагане на тютюневите изделия с акциз, като комисарят по въпросите на климата, нулевите нетни емисии и чистия растеж Вопке Хукстра заяви неотдавна, че се надява това да стане факт до лятото. В България вече има акциз за нагреваемите тютюневи изделия и за електронните цигари.

16 държави изпратиха миналата година писмо до ЕК, в което заявяват, че различните национални акцизни ставки изкривяват вътрешния пазар на ЕС. Много държави призовават актуализацията на директивата, която датира от 2011 г., да обхване и новите продукти, които според тях са популярни сред младите хора. Италия, Гърция и Румъния обаче настояват за повече предпазливост при промените.

 

 

Коментари

  • Али Луя

    14 Юни 2025 14:30ч.

    Тоест ЕК лобира за Philip Morris и British American Tobacco, които държат нагреваемите циагри.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кор Кароли

    14 Юни 2025 18:01ч.

    ЕК лобира за увеличение на собствения си бюджет. Около 30% от институционалния бюджет на ЕС се формира пряко от митнически такси (до 16% от собствения бюджет, средно 13-14% през годините) и т.нар. "хармонизирана ДДС основа" (ок. 15 - 16% от собствения бюджет след изравняването на коефициента за всички страни членки в настоящия бюджетен период - 2021-2027). Това са суми, превеждани директно в бюджета на ЕС от страните членки, отделно от годишните вноски, които всяка страна членка прави на база прогнозен БВП (тук нашето мило правителство допълнително си го наби четвъртит с изкуствено напомпания БВП в последните години, но това е друга тема - какви посредствени хора минават за икономисти и финансови специалисти в родината ни, не е истина). ЕК разглежда приходите по тези две пера - мита и ДДС като собствени приходи на ЕС, тъй като са преки и независими от изкуствено изчисляван показател като БВП, на чиято основа се изчисляват и индивидуалните вноски на всяка страна-членка. Към преките приходи, които получава от мита и ДДС, ЕК има амбиция да добави и акцизите, вероятно в същото съотношение, както се разпределят приходите от митата. За митата разпределението е 75% за ЕС и 25% за страните членки, с които те следва да покрият разходите си за администриране (начисляване, събиране, контрол). Приходите от ДДС са основни за бюджетите на страните-членки и ЕК много внимава с претенциите си по това перо, защото шансът да предизвика не просто национално недоволство, но и да бъде тотално наритана и отрязана от националните правителства на водещите държави е много голям (така или иначе годишните вноски, които правят страните-членки в бюджета на ЕС идват и от ДДС-то, което съумяват да съберат, но вноските са непряк приход за ЕС). Коефициент на "хармонизираната ДДС основа", който ЕК получава директно от страните-членки и независимо от годишните им вноски, е в размер на 0,30% от националните приходи от ДДС на всяка държава-членка. Коефициентът изглежда символичен, но се начсислява върху широка основа - приходите от ДДС формират средно между 25 и 40% от собствения приход на националните бюджети, а получената сума отговаря за 15-16% от общите приходи на ЕК. За да разберете значението на този коефициент от 0,30%, в предишния бюджетен период (2014–2020 г.) някои държави като Германия, Холандия и Швеция имаха договорено изключение - хармонизираната ДДС основа за тях беше 0,15% от приходите им от ДДС (за останалите, вкл. България беше същата, каквато е сега за всички - 0,30% от ДДС приходите). Пак повтарям, това са приходи, които се начисляват и формират отделно от индивидуалните вноски на страните-членки (0,6% - 0,8% от БВП за настоящия бюджетен период и до 1,4% от БВП с горна граница от 2% за обслужване на дълга по Фонда за възстановяване NextGenerationEU - нали не сте го забравили?). Проходите от мита и съответния коефициент от ДДС са гарантирани за ЕК, без значение дали прогнозния БВП на страните членки расте или намалява чрез счетоводни трикове или по обективни причини. И сега малко финансова еквилибристика. Дори да не се приеме предложението на ЕК за превръщане на акцизите в собствен приход по подобие на приходите от мита (75% за ЕК/ 25 за националните правителства), акцизите се начисляват преди начисляването на ДДС - първо се начислява митото (ако се касае за внос), после акциза и накрая ДДС. Иначе казано, повишаването на акциза директно повишава и прихода от ДДС, съответно преките приходи на ЕК по хармонизираната ДДС основа. При това без ЕК да изглежда алчна с претенциите си за увеличаване на коефициента, който получава директно от националните ДДС приходи. А сега добавете към това, че вървят преговори за новия бюджетен период (процедурата е умишлено изтеглена напред, за да може да се постигне съгласие по-лесно - преди сумите да започнат да се дължат реално, и са договаряни от правителства, които няма да изпълняват приетите решения, защото мандатът им или на органите, които са ги избрали, ще са изтекли - умно, нали?). А сега добавете и амбицията на ЕК да разпределя приходите по свое усмотрение (за пример се сочи модела на скандалния ПВУ, който позволи страни като Унгария, Полша и отчасти Словакия да бъдат поставени в кошарата, а спрямо останалите - идеологическите цели на ЕК като "зеления преход", либерализацията на националните енергийните пазари и финансирането на Украйна да бъдат наложени в националната политика). Ако някой не разбира "зеленият преход" беше възможност да се попият прясно напечатаните долари отвъд океана и представляваше крупен грабеж на средния европеец и националните икономики в полза на големите наднационални инвестиционни фондове като Bleck rock, Vangard и Black stone заедно с техните местни метастази. Та, когато ви говорят за акциз, мислете за бюджет. Когато ви говорят за бюджет, поинтересувайте се как и в чия полза се харчи. В случая не е нито вашата като данъкоплатци, нито на България като страна-членка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 14 Юни 2025 14:30ч. Тоест ЕК лобира за Philip Morris и British American Tobacco, които държат нагреваемите циагри.

    14 Юни 2025 14:46ч.

    Кой не скача е червен!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи