- 10 Sep 2020
- 187
- 49
През тези седмици се произнася някоя и друга трогателна неделна реч и се организира някое и друго честване, тъй като си припомняме едно епохално събитие – падането на тоталитарната власт в Източна Европа преди 20 години. Хората се поздравяват, че са надвили тоталитаризма. За съжаление, обаче, те го прибавиха и „към дело” и забраниха спомените. В държави като Русия – в буквалния смисъл, на други места – в главите на функционерите и политиците от Изтока и от Запада, както доказва изборът на българката Ирина Бокова за генерална директорка на ЮНЕСКО.
<p><strong>Защото не можем да приемем, че онези правителства, които се застъпиха за нейния избор, нищо не знаеха за нейната биография.</strong> Баща й, членът на Политбюро на ЦК на БКП Георги Боков, като главен редактор на „Работническо дело” (българската „Правда”) беше върховният пропагандатор на страната и един усърден доносник на диктатора Тодор Живков. След навлизането на Червената армия през 1944 г. той преследва в Родопите опозиционери и според свидетелството на Михаил Сатев, лежал като „политически” петнайсет години в затвора, е участвал и в екзекуциите на Народния съд.<br /><br /><em><strong>Едновремешната номенклатура отново е на власт<br /></strong></em><br /><strong>Неговата дъщеря преминава през всички ковачници на кадри, включително в Института за международни отношения в Москва, който под контрола на КГБ подготвя младите апаратчици на целия Източен блок</strong> за бъдещите им задачи като дипломати и агенти. След това тя прави бърза кариера в Министерството на външните работи в София, както и като постоянен представител в ООН в Ню Йорк – пост, до който се допускат само най-надеждните. Малко след 10 ноември 1989 г. тя е изпратена от своята партия, преименувала се междувременно на Българска социалистическа партия, като неизхабено лице в политиката, където се издига до поста външен министър.<br /><br /><strong>Човек би могъл да възрази, че действително това не е много добре, но децата не трябва да отговарят за греховете на своите родители</strong> и би трябвало да се признае на г-жа Бокова, че тя се е превърнала в една убедена демократка. Но това би означавало да се премълчи клановият характер на политическите отношения в България. Във всички обществени сфери продължава да е решаващ произходът, от какво семейство идваш. „Изданието „Кой кой е” в общи линии е препечатка на някогашните издания, само че с променени малки имена. Това важи за политиката (дългогодишният, едва преди няколко месеца сменен министър-председател Станишев е син на друг член на Политбюро), важи също и за съдебната система (главният прокурор от 1999 до 2006 г. Никола Филчев е син на офицер от Държавна сигурност, който е отговарял за контрола върху политическите затвори и лагерите). Това са само два от хилядите примери. В икономиката положението е същото – след 1989 г. тя е присвоена от бившата номенклатура. Затова в България царува корупцията, а мафията и държавата живеят в симбиоза, която напоследък плаши дори и ленивите бюрократи на ЕС.<br /><br /><em><strong>Откровен цинизъм<br /></strong></em><br /><strong>Показателно е също, че г-жа Бокова (както и нейната партия) никога не се е разграничавала от престъпленията на тоталитарното управление.</strong> Социалистическата партия – наследница не е поела нито отговорност, нито вина, още по-малко е поискала прошка от жертвите. В парламентарен дебат братът на г-жа Бокова – Филип Боков, преди време взима думата и си позволява шега с двойното значение на българската дума „вина” (вина, но и множественото число на „вино”): „Поемаме вината само с мезета”. Дали някъде по света човек може да си позволи такъв откровен цинизъм след диктатура? Филип Боков впоследствие работи като съветник на действащия президент Георги Първанов (секретен сътрудник на ДС с псевдоним „Гоце”), докато така се забърква в наркобизнеса и търговията с жени, че положението става неприемливо.<br /><br /><strong>Новата генерална директорка на ЮНЕСКО принадлежи към малка мощна прослойка, която съсипа България и която ще играе играта на демокрация</strong> само докато не бъдат застрашени нейните неправомерно придобити привилегии. Преживелият лагера в „Аушвиц” Ели Визел обясни, че изборът на Хосни би бил „срам” за международната общност. Вчера двама души, преживели лагерите в България, обясниха, че изборът на Бокова е срамен за всички нас. ЮНЕСКО може да избегна единия срам, но на каква цена!<br /><br />*<em>Германският писател Илия Троянов е роден през 1965 г. в София. През тази есен той публикува (заедно с Юли Це) памфлета „Нападение срещу свободата. Мания за сигурност, полицейска държава и постепенно премахване на гражданските права”</em></p>
<p> </p>
