Защо Европа вече е без значение?

<p>Американско-европейското партньорство, което изигра централна роля в процеса на водене и спечелване на Студената война, неизбежно ще играе значително по-малка роля в идните години. С някои изключения ние вече сме там: ако НАТО не съществуваше днес, щеше ли да има нужда да бъде създадена? Ако трябва да сме напълно честни, колкото и да ни е неприятно, отговорът е не.</p> <p>В близките десетилетия влиянието на Европа извън нейните граници ще бъде крайно ограничено и не тя, а други региони ще определят дневния ред на света. </p> <p>Безспорно има една причина за нарастващата маргинализация на НАТО и тя се корени в поведението на нейните европейски членове. Проблемът не е в числеността на европейските сили (около 2 млн.), не в общите разходи за отбрана на Европа (300 млрд. долара годишно), а в това как са организирани войските и как се харчат парите. В самата НАТО цялото е далеч по-малко от сумата на неговите части. Важните решения все още се взимат на национално равнище. Повечето от разговорите за общата отбранителна политика си остават просто разговори. Има ниско ниво на специализация и координация. Липсват логистични и разузнавателни разчети, нужни за подготовка на военните сили за отдалечени мисии. Усилията на Алианса в Либия – лошо замислена интервенция, отказ на много страни от участие в реални бойни действия, очевидни трудности в поддържането на интензитета на операциите – всеки ден ни напомнят какво не е способна да изпълни най-мощната военна организация в света. </p> <p>Без страха от Студената война и заплахата от Съветския съюз от далечното минало няма политическо желание в нито една страна за отделяне на публичен ресурс за въоръжаване. (Великобритания и Франция, всяка от които харчи повече от 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, са две от изключенията.) Дори и да има изключения в желанието за военни интервенции като в Афганистан, където е разгърната над 35-хилядна европейска армия, съществуват известни ограничения. Някои страни, като Германия например, са си наложили исторически ограничения в участията във военни действия, а при други европейски нации съществува културно заложена нетърпимост към даването на жертви.</p> <p>Но ще бъде погрешно, да не кажа глупаво, да се обвиняват европейците за техния личен избор. Съществуват отдавнашни исторически наслагвания, свързани с участието на военни сили, за да има подобно нарастващо нежелание за намеса в световните дела.</p> <p>По ирония на съдбата най-значимите европейски успехи са и най-основателната причина за разхлабването на връзките на трансатлантическите отношения в бъдеще. Настоящата финансова криза в страните от Еврозоната не трябва да помрачава историческите постижения, свързани с изграждането на обединена Европа през последния половин век. Континентът е единен, свободен и стабилен. Европа, основната арена на геополитическите битки на XX век, ще играе подобна роля и през новия век – и това наистина е за добро.</p> <p>Различията с Азия могат да се изострят. Азия продължава да става все по-притегателен център за световната икономика и историческият въпрос е дали тази динамика може да бъде управлявана по мирен начин. Основните сили в Европа – Германия, Франция и Великобритания – постигнаха помирение, а регионалните споразумения се разширяват и задълбочават. </p> <p>В Азия обаче Китай, Япония, Индия, Виетнам, двете Кореи, Индонезия&nbsp; и други се гледат доста предпазливо една друга. Регионалните договори и споразумения, особено в сфери като политиката и сигурността, са доста хлабави. Политическата и икономическата конкуренция е неизбежна, всеки момент може да избухне военен конфликт. Европейците в най-добрия случай могат да изиграят скромна роля за въздействие върху тези процеси.</p> <p>Ако Азия, с нейния динамизъм и властови възможности, до известна степен прилича на Европа отпреди 100 години, Близкият изток повече напомня на Европа отпреди няколко века: мишмаш от нестабилни монархии, вътрешни турбуленции, неразрешени конфликти и националности разделени по вечно оспорвани граници. Възможностите на Европа да влияе на процесите на развитие на този регион ще бъдат силно ограничени. </p> <p>Политическите и демократичните промени в Европа, както и в Съединените щати, също така потвърждават, че трансатлантическият алианс ще загуби своето значение. В Европа европейският проект отнема много внимание и грижи за някои, но за други, особено в страните от Южна Европа, които са изправени пред проблема с огромните си фискални дефицити, вътрешните икономически проблеми вземат превес. Без съмнение, предизвикателствата пред сигурността на Европа са по-скоро географски, политически и психологически, а в някаква степен и демографски, отколкото икономически. Нарастващите финансови проблеми и необходимостта от намаляване на дефицитите със сигурност ще ограничат възможностите на европейците да действат с военни сили извън своя континент.</p> <p>Нещо повече, близките трансатлантически връзки бяха изковани във време, когато американската политическа и икономическа мощ в основната си част беше в ръцете на елита от североизток, голяма част от който произхождаше от Европа и коийто беше заинтересован от такова развитие на нещата. Днешните Съединени щати – повлияни от растежа на Юга и на Запада, заедно с нарастването на процента американци с корени от Африка, Латинска Америка и Азия – със сигурност са доста по-различни. В резултат на това американските и европейските интереси ще се разминават все повече.</p> <p>В края на краищата, природата на международните отношения също ще претърпи коренни промени. Алиансите, независимо дали е НАТО по време на Студената война или Американско-южнокорейското сътрудничество днес, правят най-доброто според зададените правила, които са тромави и предсказуеми и където враговете и приятелите лесно могат да бъдат разпознати, потенциалните конфликти са очевидни, а непредвидените обстоятелства могат да бъдат предварително калкулирани. </p> <p>Почти нищо от това не е валидно за настоящия исторически момент. Заплахите са много и от различни посоки. Взаимоотношенията се изграждат според ситуацията и все повече зависят от моментни и непредвидими обстоятелства. Страните могат да бъдат приятели и врагове или и двете, в зависимост от това кой ден от седмицата е – просто погледнете отношенията между Съединените щати и Пакистан. Алиансите изискват цената и отговорностите да бъдат поделяни. На тях им е трудно да предприемат действия, когато има различия в светогледа и ангажиментите се поемат по лична преценка. И както показаха конфликтите в Ирак, Афганистан и сега в Либия, точно в такъв свят живеем.</p> <p>За Съединените щати изводите са прости. Първо, няма никакво съмнение, че европейците не успяха да свършат онова, което Вашингтон поиска от тях да свършат. Те са променени. Ние сме променени. Светът се е променил. </p> <p>Второ, НАТО като цяло ще отговаря за много по-малко неща. Вместо това, Съединените щати ще трябва да поддържат или изграждат двустранни отношения само с онези страни в Европа, които имат желание и са способни да действат по целия свят, включително с военни средства.</p> <p>Трето, по-вероятно е да изграждаме по-практични съюзи с партньори в региони, от които идват най-големите потенциални заплахи. В Азия това може да бъде една Австралия например, една Индия, Южна Корея, Япония или Виетнам, особено ако отношенията между Китай и Съединените щати се влошат. В широкия Близък изток, такъв съюзник може да ни бъде Индия, но също така и Турция, Израел, Саудитска Арабия и други.</p> <p>Нито един от тези изводи не призовава за закриването на НАТО. Алиансът все още включва членове, които участват с полицейски части в мисии&nbsp;в Европа и могат да допринесат за стабилността в Близкия изток. Но не по-малко вярно е, че ерата, в която Европа и трансатлантическите връзки доминираха във външната политика на Съединените щати е приключила. Отговорът на американците не трябва да е да плашат европейците с това, а да го приемат и да се приспособят към него.</p> <p><em>*Ричард Хаас е председател на Съвета по външни отношения и директор на дирекция по политика и планиране към Държавния департамент на САЩ от 2001 до 2003.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>