Защо Америка не работи

<p>Честният отговор на въпроса, който обаче малцина избиратели искат да чуят, е, че проблемите не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Около едно десетилетие отне да изкопаем дупката, в която попаднахме, и сега закономерно ще отнеме немалко време, за да излезем от нея.</p> <p>Както с колежката Камен Рейнхарт отбелязахме в книгата ни за 800-годишната история на финансовите кризи (с ироничното заглавие "Този път е различно" ), бавното и мъчително възстановяване на икономиката заедно с висока и продължителна безработица е норма при излизане от дълбока финансова криза.</p> <p>Защо е толкова трудно да се стимулира заетостта бързо след една финансова криза? Една от причините, разбира се, е, че се изисква време финансовата система да се възстанови и по този начин кредитите да потекат отново. Наливането на огромни средства на данъкоплатците във финансови гиганти не решава по-дълбокия проблем, свързан с намаляването на свръхзадлъжнялостта на населението.</p> <p>Преди кризата американците вземаха назаем и пазаруваха необуздано, като смятаха, че цените на жилищата им ще растат вечно и това ще заличава финансовите им грехове. Целият свят наливаше пари в САЩ, което създаваше илюзията, че животът е безплатен обяд.</p> <p>Дори сега мнозина смятат, че простото решение на проблемите е да се намалят данъците и да се стимулира частното потребление. По-ниското облагане наистина не е лошо като идея, тъй като това подкрепя дългосрочните инвестиции и растежа. Има обаче няколко ключови проблеми с проекта за по-ниски данъци.</p> <p>На първо място, публичният дълг на САЩ вече гони 119% от БВП на страната - най-високото ниво от Втората световна война насам. Някои твърдят, че сега не е моментът да се тревожим за бъдещи проблеми с размера на дълга, но по мое мнение на база реалистична оценка на рисковете, свързани с това в средносрочен план, не бива да ги пренебрегваме.</p> <p>Друг проблем с понижаването на данъците е, че този ход ще има съвсем минимален ефект върху търсенето в краткосрочен етап, тъй като частният сектор в момента ползва значителна част от свободните си средства за погасяване на задълженията си заради свръхзадлъжнялост.</p> <p>Последният, но не по значение проблем е свързан с темата за справедливостта. По различни оценки близо половината от американците вече не плащат какъвто и да било данък върху доходите и сега едно съкращение ще направи разпределението на доходите още по-несправедливо.</p> <p>Неравенството в разпределението на доходите е един от многото дисбаланси, натрупани в американската икономика в периода отпреди кризата. Ако този проблем се задълбочи, политическите последици може да са жестоки - протекционизъм и социални бунтове.</p> <p>Тези, които смятат, че правителството трябва да компенсира спада на частното потребление, изтъкват като възможности инфраструктурните проекти, които стимулират растежа - нещо, което би трябвало да е очевидно за всеки, запознат с влошената инфраструктура на страната.</p> <p>По подобен начин трансферите към щатските власти и общините, които имат ограничени възможности да набират заемни средства, би трябвало да ограничи масовите съкращения на учители, пожарникари и полицаи, аргументират се поддръжниците за по-силна държавна намеса. А и удължаване на периода на изплащане на обезщетения за безработица едва ли е по-добрият вариант в период на най-голямата от половин век насам криза.</p> <p>За жалост управлението на съвкупното търсене по кейнсианския модел също не е панацея.</p> <p>Нито пък правителството може да е винаги работодател от последна инстанция. И докато по-ниското облагане увеличава производителността в дългосрочен период, разширяването на намесата на държавата в икономиката едва ли е най-добрата рецепта за нейното съживяване.</p> <p>Със сигурност има много полезни неща, които едно правителство може да свърши в условията на пазарна икономика, но това едва ли е бясното харчене на публични средства. Като цяло политиката на Г-20 за постепенно овладяване на ръста на правителствените дългове изглежда разумен подход на фона на дългосрочните рискове, които заплашват финансовата система, ако сегашният темп на прираст продължи. Дори това да е с цената на продължителна безработица.</p> <p>И докато Америка е ограничена по отношение на фискалните стимули, които би могла да предложи, тя има какво да направи по отношение на паричната политика, както наскоро председателят на Федералния резерв (Фед) Бен Бернанке отбеляза. При стагнацията на кредитните пазари Фед може да изкупува повече държавни облигации и частен дълг. Като стъпка за съживяване на кредитирането Фед обмисля още и да увеличи временно целите си за инфлацията в средносрочен период.</p> <p>Като се вземе предвид процесът на масирано погасяване на дълга на частния и публичния сектор, което предстои да се задълбочи, две или три години по-висока инфлация ми се вижда най-приемлива измежду всички злини и я предпочитам много повече пред една дефлация.</p> <p>Американците ще трябва да бъдат търпеливи и да почакат много години, преди финансовият сектор да се оздрави и икономиката да се измъкне от дупката, в която попадна.</p> <p><em>* Авторът е преподавател по икономика&nbsp; в Харвардския университет, бивш главен икономист в Международния валутен фонд. Текстът е предоставен от Project Syndicate</em></p> <p>Анализът е публикуван на български във <a href="dnevnik.bg" title="dnevnik.bg">в. "Дневник".</a></p>