Зашеметена икономика

10 Sep 2020
10 сеп 20 | 19:56
153
0

Сега не е времето да се вдигат данъците, казват политиците. Икономиката е крехка, казват от своя страна икономистите. Възстановяването е несигурно, пък споделят политическите съветници. Преди няколко години всички те твърдяха, че ще се наложи да подредим нашата фискална къщичка. Разбира се, само допреди няколко години икономиката вървеше чудесно, а Вашингтон реши, че още не е дошъл моментът да се притесняваме за дефицита. Вместо това през последното десетилетие намалихме данъците, създадохме много социални програми (в това число за безплатни лекарства за възрастните) и похарчихме трилиони долари в две войни. Някак си, оставяйки настрана какво диктува икономическата логика, не остана време Вашингтон да ореже разходите или да увеличи данъците. Наричайки това икономика на утрешния ден.

Най-хубавото нещо, което може да се каже за компромисния план на президента Обама е, че той ще направи нещо добро за кратко време, но на висока дългосрочна цена. Единствените части от плана, които предполагаемо ще имат положителен ефект за стимулирането на икономиката са, удължаването на действието на застраховките за безработица, намаляването на осигурителната тежест за работещите и вероятно данъчното кредитиране на бизнеса (вероятно, защото те са временни и само по този начин биха освободили средства за бъдещи инвестиции). За да прокара тези мерки на стойност около 250 млрд. долара Обама се съгласи да удължи срока на действие на данъчните облекчения, въведени от Буш, което ще струва около 750 млрд. долара сега и много повече в бъдеще, ако действието им стане постоянно. Това прави първоначалния план за стимулиране от 2008 година да изглежда безкрайно неефективен. Първият акт на наскоро овластената републиканска партия беше да прибави един трилион долара към дефицита. Сега републиканците прегърнаха напълно кейнсианските доводи, които преди често отхвърляха. Джон Мейнард Кейнс твърди, че когато частният сектор е в затруднение, правителстовото трябва да се намеси. Той съветва това да става по един от двата начина: или чрез увеличаване на правителствените разходи, или чрез намаляване на данъците. Републиканците просто избраха втория начин. Та въпросът ми е кога ще погледнем сериозно на проблема с нашата фискална бъркотия? През 2020 или през 2030, когато ще се нуждаем от съкращаване на разходите и рязко повишаване на данъците в много по-големи размери? Ако не можем да понесем малко болка сега, кой ще се осмели да прични повече болка след време? Вярва ли някой, че Вашингтон един ден ще добие политическия кураж, който сега липсва напълно? И какво ще стане, ако докато се мотаем наоколо, търсейки начин да предотвратим безболезнено щетите, страните започнат да нервничат за дадените от тях пари назаем и за растежа на лихвите? Разбирам политиката на компромиса и политиката за преизбиране и че тази сделка е следствие от двете. Но тя няма да се отрази добре на дългосрочния растеж на американската икономика. Това, което Вашингтон всъщност се опитва да направи, е да надуе разходния балон, с надеждата да накара американците да харчат и да теглят кредити. Този план, според президентския съветник Лари Съмърс, ще позволи на икономиката да &bdquo;дръпне”. Това е любопитна теория. Ако американците продължат да харчат пари, използвайки кредитните си карти и купувайки къщи, това ще даде тласък на следващата технологична и икономическа революция. Китай има различна представа за това как да постигне дългосрочен и устойчив растеж. Китайците увеличиха двойно разходите за образование – което даде зашеметяващи резултати – и продължават да изграждат най-добрата инфраструктура в света. Агенция &bdquo;Ройтерс" съобщи наскоро, че Пекин планира да инвестира 1,5 трлн. долара през следващите пет години в седем ключови индустрии. Това са секторите на алтернативните енергийни източници, биотехнологиите, информационни технологии от ново поколение, производството на най-модерно индустриално оборудване, производството на нови материали, производство на автомобили с алтернативно гориво и производство на технологии, защитаващи околната среда. Както виждате, къщите и стоките на дребно не влизат в този списък. Основният проблем за икономиката на Съединените щати е, че днешното поколение консумира повече, а спестява и инвестира по-малко. Равнищата на разходите се движат между 60 и 65 процента от БВП от десетилетия. След което започва ръст в началото на 80-те, който достига до 70 процента от БВП през 2001, каквито са и днес. Повечето разходи обаче не са последвани от ръст на приходите, а единствено от нарастване на кредитите – което е в основата на катастрофата от 2008 година. И сега нашето решение на нашите проблеми е да стимулираме кредитирането и консумацията. Разбира се, ние нямаме парите, за да платим за новия си план за данъчното облагане, затова ще ги вземем назаем, главно от чуждестранни централни банки. Китай харчи парите си не само за да инвестира в дългосрочен растеж, но и да ни дава заеми и да можем да прокараме още едно голямо данъчно намаление. Някои хора в Пекин може би се подсмихват.  Превод: Георги Киряков