- 10 Sep 2020
- 197
- 21
- Как избираш картините, някой помага ли ти? - Аз ги курирам, за това не ти трябва научна дейност. Отварям каталозите и ги избирам, като моите колеги ми помагат при самото изпълнение. Деница Атанасова – директор на Музейната галерия за модерно изкуство в София – в интервю в списание BAZAAR (пролет 2010)„О, свещена простота!” – възкликнал, казват, Ян Хус, когато старица от тълпата, събрала се за екзекуцията му, решила да постъкне огъня на кладата. Без да съм на клада (поне не на реална такава), и аз така възклицавам по повод Музейната галерия за модерно изкуство още от първите й появи в публичното пространство.
Сигурно е положителен фактът, че обичните дами на видните бизнесмени откриват вече не бутици, а галерии – това говори за нов етап в развитието на съответния елит.
<p>Добре е той да бъде посветен и просветлен в изкуството, макар и чрез сбъркано още в заглавието си пространство . Все от някъде трябва да се започне, нали?</p>
<p>В случая се започна, похвално, с образованието. От в. „Дневник” (6 декември 2009) научаваме: „Артистичен директор на галерията ще е Деница Атанасова, позната като бивша водеща на телевизионното предаване „Цветно” и представяна от медиите като приятелката на Красимир Гергов. В интервю за списание „Ева” тя разказва, че за да може да управлява галерията, е специализирала три месеца и половина в Ню Йорк. Сега й предстои и курс по кураторство.” После, въоръжена с тези знания, арт директорката споделя в BAZAAR (пролет 2010): „С откриването на галерията издадох книжка с чисто практически съведи как да колекционираш графично изкуство”...</p>
<p>Музейната галерия се откри в средата на декември 2009. Първоначално етикетите там гордо съобщаваха, че произведенията са от колекцията на МоМА. Нормално е човек да се притесни - как така галерия в София ще разпродава колекцията на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк!? „Не вярвам, че в това има нещо криминално. Смятам, че тук има непрофесионализъм и липса на разбиране за какво става дума” – каза Яра Бубнова (изкуствовед, критик и международно известен куратор) в предаването „Музей в ефира” по БНР (програма „Христо Ботев”, 21 декември 2009). Всъщност това, което Музейната галерия фактически предлага, са тиражни отпечатъци от творби на известни художници – от порядъка например на 1050-и от 1500, което бележи тяхната отдалеченост от оригинала като качество и съответно като цена. Ще цитирам отново Яра Бубнова: „Много съм доволна, че в София най-накрая се появи такъв играч на вторичния пазар на изкуството, който ще представя на българските любители и ценители утвърдено изкуство, за което са написани книги и учебници, и което те могат да си позволят да купят и да занесат вкъщи”. Между другото, казват, че цените тук са двойно или тройно по-високи от тези, за които могат да се купят същите отпечатъци в Париж например. Но това не е мой проблем. Вероятно не е проблем и за тези, които ги купуват в София. Така или иначе, колекцията на МоМА изчезна поне от повечето етикети в Музейната галерия.</p>
<p>А тя самата се появи на гости в... Министерството на културата. В сайта на МК четем: „”Любовта и майсторите на ХХ век – Шагал, Дали, Пикасо, Матис” е акцентът на откриващата се на 28 януари т.г. паралелна изложба в Галерия „Средец” на Министерството на културата и „Музейна галерия за модерно изкуство” на ул. „Оборище” № 10. Официалното откриване е в Галерия „Средец” на бул. „Ал. Стамболийски” 17 на 28 януари от 18.00 ч. Куратор на изложбата е Деница Атанасова, директор на Музейна галерия за модерно изкуство, а критик – Слава Иванова, и.д. директор на Национална художествена галерия – София”. Следващото съобщение гласи: „Министърът на културата Вежди Рашидов откри късно снощи изложбата „Любовта и майсторите на ХХ век – Шагал, Дали, Пикасо, Матис” в галерия „Средец” на Министерство на културата”.</p>
<p>Това, че министърът на културата удостоява с такова внимание една частна комерсиална галерия, бележи, надявам се, само личността на министъра, а не културата на страната ни като цяло. По-неприятното за мен (от професионална гледна точка) е замесването на Националната художествена галерия в случая: на нейния (макар и и.д.) директор Слава Иванова – изкуствовед по (академично, петгодишно) образование, работила над 20 години в тази област – е отредена неясната поддържаща роля на „критик” при откриването. Тук с ръка на сърцето оневинявам Музейната галерия, защото тримесечните курсове няма как да навлязат в тънкостите на професии като критик или куратор. Виновни са, очевидно, двете най-важни институции в областта на визуалните изкуства в страната – МК и НХГ, поддали се, да кажем, на невинното незнание...</p>
<p>Което продължи да образова публиката си – с изложбата сериграфии „Мерилин Монро” от Анди Уорхол. Медиите широко огласиха факта, че на откриването до тези емблематични произведения на поп-арта са позирали родни поп-фолк звезди. „Творбите „10-те Мерилин Монро” откриха лично Преслава, Камелия, Глория, Лилана, Десислава, Анелия, Емилия, Аксиния, Ивана и Соня Немска” – отбелязва „Дневник” на 23 март 2010. Разбира се, връзката по линия на „поп”-а е очевидна. Проблемът е, че в случая тя елиминира „арт”-а. Защото заличава критичното, иронично и пародийно отношение на поп-арта към поп-културата. И връща това изкуство там, откъдето се е оттласнало – тоест в рекламата. Така осмислящият жест на художника се обезсмисля от Музейната галерия, съвсем неволно, естествено. Просто елитната й публика трябва някак да преглътне изкуството. А тя в обичайния си стил направо го поглъща – заедно с поп-фолка.</p>
<p>Е, какво толкова – това е частна галерия със своя политика, която не би трябвало да ме засяга. Точно така, не тя, а друго ме тревожи. При гостуването си в зала „Средец” Деница Атанасова „в знак на благодарност за гостоприемството подарява четири от картините... на Министерството на културата. Министърът на културата Вежди Рашидов обеща те да са част от картините, които ще бъдат изложени в Музея за съвременно изкуство, който се очаква да бъде готов през 2011 и сподели, че стартът му ще бъде тъкмо с това първо дарение” (според сайта на МК). Ето как с един замах министърът на културата положи началото на колекцията на бъдещия музей за съвременно изкуство. Без да се съобразява с каквито и да било експерти и специалисти по съвременно изкуство и съвременни музеи. По план музеят трябва да се открие след година, а все още няма, доколкото знам, екип, който да работи върху неговата концепция, цели, задачи и стратегия. Но защо ли се тревожа – има достатъчно време хората да се намерят и да изкарат тримесечни курсове по изкуствознание, кураторство и музейно дело. После набързо ще се справят и с концепцията, и със стратегията, и с откриването на музея – защо не в компанията на китка отбрани поп-фолк звезди...</p>
<p>Тук вече нямам дори утехата на Ян Хус. Защото простотата на един министър на културата няма как да е свещена. Но пък е заразителна: на 13 април 2010 Бойко Борисов подари на бъдещия Лувър в София оригинална графика на Пикасо. „Премиерът отказа да уточни дали тя е купена от български или чуждестранен колекционер, нито посочи стойността й” – писа news.bg същия ден. Можем да започнем да тънем в догадки.</p>
