- 10 Sep 2020
- 142
- 17
За простолюдието Бойко Борисов е „новият спасител”, „мъж та дрънка”, „човекът от народа”. За интелектуалците той е „противен”, „простак и бабаит”, „трагедия за България”. Но сред българите има още една група, която се радва на Бойко не за друго, а защото е смешен. Тази група е съставена от хора, които или са загубили всякаква надежда за България, или никога не ги е било грижа за нея. И така тази група гласува за Бойко, за да му гледа сеира. Пускайки бюлетината, тя си купи билети за цирка, така да се каже. И циркът обещава да бъде добър! Всяка една проява на премиера е дълбоко комична – като се започне с мъжкарската поза (главата винаги е наклонена на една страна), мине се през изказа му (приповдигнато-драматичен, като на пресилващ се начинаещ актьор) и се стигне до бисерите, които могат да се мерят с тези на самия Дж. У. Буш.
<strong>В Америка се продават книжки и календари с бисерите на Буш. Не би било зле и ние, които си платихме за цирка, да получим поне някаква програмка за спектакъла.</strong> Нещо като:
<p><strong>Най-ярките моменти от представлението</strong><strong><br /><br />"Забранявам боя. Който иска да се бие - при мене в Министерския съвет."</strong> Бойко Борисов коментира пред журналисти появилите се в интернет съобщения за саморазправа в ДАНС, цитиран от вестник "Дневник".<strong><br /><br />"Моите министри всичките са с очилца, мениджъри. Аз не виждам кой е с твърдата ръка."</strong> Коментарът на премиера Бойко Борисов по повод намеците на Първанов за интелектуалната слабост на кабинета, цитиран от вестник "Сега"<br /><br /><strong>"Бон жуар"</strong> Бойко Борисов поздравява френския президент Никола Саркози според вестник "Фигаро". Френкият език според Бойко Борисов.<strong><br /><br />"Ами, като не сте крадци, защо приехте закон за амнистия на откраднатото от вас, бе? Той дори не може да излезе и да се защити вече с този закон. Все едно сега с теб да сме алкохолици и да приемаме закон, че за алкохолиците политици и водещи това не важи."</strong> Борисов в предаването "Тази сутрин", bТV.<strong><br /><br />"В плановете за почивни дни следващата година разпети петък ще бъде почивен ден. По простата причина, че тогава всички българи и религията казват, че не се работи."</strong> Бойко Борисов за сайта Koritarov online.<strong><br /><br />„Питате ме кой е Стенли, а кой е Чики или Пики? (...) Стоян Сарийски беше гадже на дъщеря ми. Една вечер се прибрах, видях я, че плаче и го набих”</strong> Премиерът Борисов на пресконференция след среща с Управителния съвет на Националното сдружение на общините.<strong><br /><br />“На 8-9 декември имаме среща с премиера на Баден-Вюртенберг...”</strong> Бойко Борисов в сайта на Неговия Министерски съвет.<br /><br />Според мен циркът си струва билетите. Тъй или иначе корабът потъва, нека поне се позабавляваме! Сеир да има, пък държавата кучета я яли. Той Бойко ще я оправи.<br /><br />За съжаление, малко хора усещат колко опасно е комичното излъчване на политическия лидер. Ако се вгледаме в историята, ще забележим, че едни от най-успешните политици са обградените с аура от хумор: Линкълн, Мусолини, Чърчил, Берлускони. Умелите политици излъчват хумор, дори да не го притежават. Те трябва да показват усет към смешното, без да казват нищо забавно. Политическите гафове са една от най-добрите популистки стратегии, защото имат двояко въздействие – първо гафът се цитира, после се обсъжда и оправдава.<br /><br />По мъжкарското си и лековато поведение премиерът ни доста се доближава и до друга световноизвестна фигура, обявена за медиен популист. Неговата мъжественост се налага повече чрез женски образи и подробности от личния живот. Пищен развод, частни вили пълни с пълнолетни или не момичета, многократни съдебни дела и искане на имунитет, смехотворни и бомбени изказвания – Силвио Берлускони направо е обсебил италианските медии и общественото мнение, не само защото притежава голям дял от тях.<br /><br />Независимо дали е криткуван, руган или подкрепян, той винаги е начело. А неодобрение към коментарите му е отправяно неведнъж и то не само на местна почва. Сред най-цитиранте му изказвания са похвалата към американския президент Барак Обама и съпругата му за техния слънчев тен, комплиментът към италианските жени, че войниците никога няма да са достатъчно, за да ги опазят от изнасилване, „шеговитото” сравнение на немски депутат с охранител в концентрационен лагер и закачката, че по време на Мао китайците са си пекли децата, за да торят земята с тях. Проблемът не е точно в това дали Берлускони се излага пред света, срами народа си или просто изглежда като клоун. Същинският проблем е, че с поведението си той винаги е на гребена на вълната и обема цялото обществено и медийно пространство. Неговото чувство за хумор създава достатъчно драма, че да поддържа медийната му империя. Той е „истински италианец”: плейбой, който спи с проститутки, прави купища гафове, плаче, пее с приятели на улицата и често е извън закона. И точно това е опасното - от този водовъртеж от събития и реакции хората нямат време и желание да обърнат внимание на нищо друго. А ако не беше поредната „изцепка” на лидера, за какво ли щяха да пишат вестниците? Така се завърта омагьосаният кръг на медийния популист. Можем да открием десетки статии, очерци и предавания против него, но одобрението му сред италианците си остава 70% - едно от най-високите в Европа.<br /><br />По същия път изглежда върви и Бойко Борисов. Все още няма данни дали и колко български медии притежава, но той вече видно властва над тяхното съдържание. Дали с хвалбите, че е набил гаджето на дъщеря си или с арогантните коментари по адрес на определени политически фигури, той често е на първа страница, да не говорим, че откакто стана премиер, доста издания рязко промениха отношението си към него. Дали по повод суровите закани, че ще прати партии и бивши лидери в миша дупка или поредната смешка с някой журналист, навсякъде се пише и говори за Бойко. Нападките или смешките, които слушаме ежедневно може да ни забавляват или ядосват, но фактът че се превръщат в постоянна новина, би трябвало по-скоро да ни плаши. Междувременно, статии като тази успешно се вписват в изграждането на образа му на медиен популист. Водещи банкери, с ирония или не, заявяват, че щом премиерът ги помоли за нещо, каквото и да е, не могат да му устоят, партийни лидери искат неговата помощ, за да спасят партиите си... Неслучайно се шегуваме, че Бойко е лек за всяка ситуация. Той вече е под кожата ни. Може да не показва рогца над главите на световни лидери и да не пренебрегва протоколни изисквания (все още), но това поведение е точно толкова опасно, колкото и смешно.<br /><br />Можем да се върнем назад във времето и да се сетим за едни други също толкова харизматични и подкрепяни лидери, които историята вече е заклеймила. Те не просто са били одобрявани от народа си, а направо боготворени. Жестовете, мимиките и начина им на говорене сега ни се струват смешни, но последиците от политиката им не са. Италианският филм „Vincere”, пълен с архивни кадри на Мусолини е новото откритие на последния фестивал в Кан. Появиха се мнения за прилката между него и Берлускони. И действително, Берлускони може да развява байрака на демокрацията, но всъщност точно като Мусолини, заявява: „Само аз мога да оправя Италия”. Веднага идва наум паралелът с Бойко Борисов и Тодор Живков. Всъщност какво ли може да се очаква от народ, привикнал с този образ на стопанин от десетилетия, това е просто поредното доказателство за участта ни на безропотна и безпаметна нация, която се хвърля на всеки подметнат кокал. Докъде ли ще ни доведе този цирк?</p>
