Заплахата 2012

<p>Неочаквано оживление се появи, когато водещата зададе много простия въпрос, без да влага в него никакво коварство, а по-скоро движена от женското си любопитство: <strong>защо Владимир Владимирович след почти 13 изморителни години отново ще се кандидатира за президент на Руската федерация през 2012 г.?</strong></p> <p>Двама приближени на властта политолози много дълго, важно и похотливо разсъждаваха за закона, напълно игнорирайки поставения въпрос, все едно че в него е прозвучало нещо неприлично, недопустимо за доброто общество. Дмитрий Орешкин, напротив, отговори много конкретно и по същество. Като възпитан и интелигентен човек, той намери конкретна и юридически безупречна формулировка. За по-голяма яснота на по-нататъшното изложение ще си позволя да представя отговора му по-опростено:</p> <p><strong>Путин се страхува, че загубвайки властта, ще се окаже в затвора.</strong></p> <p>Този страх (присъщ не само на Путин) е истинската пружина на действащия днес в Русия политически механизъм. И всички разбират това. Никой не възрази на Орешкин примерно по този начин: &bdquo;Какво говорите? Путин иска да стане президент през 2012 г., за да продължи започнатото от него велико дело по историческите реформи, които са абсолютно необходими за възраждането на Русия&rdquo;.</p> <p>Дори прокаженият Павловски, който отдавна вече няма какво да губи, не дръзна да каже нещо подобно. Още повече че съвсем наскоро в своя кръг той каза нещо напълно противоположно: <strong>"Не забравяйте, че всички ние сме крадци, господа".</strong></p> <p>Не забравят. Заради това избирател №1 ще гласува за себе си. Сега пред него е пожизненият План "Путин" &ndash; на галерите няма да съмне и нощта ще продължи.</p> <p><strong>Сега малко за венценедоносения неизбираем.</strong> Вече ми се наложи да говоря за еволюцията на неговата субектност. В началото той беше съвсем никой и нямаше как да бъде наричан. Така поставиха момчето да подгрява креслото до първия сигнал за излизането и между другото да промени конституцията за друг човек.</p> <p>Но май 2010 г. не е май 2008 г. Властта на клептократите на Путин все още е здрава. Но митът Путин е жалък симулакрум на мощен идеологически стил, рухнал окончателно и безвъзвратно в общественото съзнание и още повече в съзнанието на мнозинството от "елита".</p> <p>"Живот с идиот" не може да продължава безкрайно, след като е осъзнат от ключовите субекти точно като такъв. Ето тук се оказа безценна "модернизационната" кукла, седяща на крайчеца на трона на Путин, ромоляща сладко "либералните си" бълнувания и предпазваща Путин от бунта на &bdquo;елита&rdquo;. Защо ви е да се бунтувате, господа, когато през 2012 г. всичко това от само себе си ще отпадне? Дайте да потърпим, остана съвсем мъничко.</p> <p><strong>В резултат на нашия кормчия са осигурени две години на относително спокойствие. Но при това и той, а заедно с него цялата властова конструкция попадат в нов парадоксален капан. </strong>За да се върне успешно на трона през 2012 г., ще му се наложи със собствените си ръце да издърпа стола изпод спасителната днес за него подложка.</p> <p>Телевизионните кадри от последното общо събрание на Руската академия на науките бяха изумителни. Първо, страната можа да се убеди с очите си, че разпадът на личността на "националния лидер" върви с бързи темпове. <strong>Трескавото бълнуване за подвизите му на "разузнавач" във високотехнологичните дрезденски отходни ями се редуваха с оскърбления към присъстващите и отсъстващите учени в стилистиката на клошар от Петербург, разкриващи дълбинните пластове на психиката му.</strong> Спомних си гениалния Олег Янковски в "Дракон" на Евгений Шварц. Точно с такова садистично съсредоточено изражение на лицето той мушкаше бутовете на градската интелигенция. А по лакейски радостно кискайки се, все едно че го гъделичкат, президентът на Руската академия на науките в този мизансцен беше напълно конгениален партньор на бляскавия Янковски от забележителния филм на Вячеслав Тихонов.</p> <p>Ето така примерно и ще протече "президентската кампания през 2012 г.". "Елитите" ще се съберат за разврат.<br /><br /><em>Грани.ру<br />Превод от руски Веселина Гюлева</em></p>