- 10 Sep 2020
- 181
- 6
Днес всички коментират иранската мощ. Мит Ромни, водещият кандидат на републиканците за президент на САЩ, описа Иран като „най-голямата заплаха, пред която светът ще се изправи в следващото десетилетие”. И той, и останалите са поразени от скорошната декларация на Иран относно ядрения капацитет на страната и от напредналата й ракетна програма. Нют Гингрич сравни провокацията на Иран с възхода на хитлеристка Германия. Повечето умерени коментатори също потвърдиха нарастващото влияние и мощ на Иран в Близкия изток.
<p>Истината обаче е, че Иран е слаба страна и ще става все по-слаба. Санкциите ще докарат икономиката на страната до срив. Политическата система е крехка и раздробена. В чужбина нейният най-близък съюзник – Сирия – чийто режим е загубил напълно подкрепа, вече катастрофира. Монархиите в Персийския залив се съюзиха срещу Иран и подобриха отношенията си с Вашингтон. Миналата седмица Саудитска Арабия сключи най-големия си договор за покупка на американско оръжие. В същото време Европа е близо до постигане на споразумение за налагане на засилени санкции срещу Техеран.</p>
<p>Най-простият индикатор за силата на Иран е валутата на страната. Когато Барак Обама стана президент, за един долар можеха да бъдат купени 9700 ирански риала. Оттогава досега доларът е поскъпнал с 60% спрямо риала, което означава, че сега един долар струва 15 600 риала. Иранският президент Махмуд Ахмадинеджат наскоро каза пред иранския парламент, че санкциите, наложени срещу страната, са „най-пространните... санкции, налагани някога” и че „това е най-тежката атака срещу икономиката в националната история... всеки ден нашите банкови и търговски операции и нашите споразумения са проследявани и блокирани”. Цените на основните храни са се покачили с 40% през последните няколко месеца, отбеляза „Ройтерс” тази седмица.</p>
<p>Реакцията на иранската страна на възможните санкции, които засягат износа й на петрол, демонстрира нейното отчаяние. Наскоро иранският вицепрезидент – политическа фигура без никаква власт – и един от неговите адмирали заплашиха да блокират Ормузкия пролив, използвайки персийския израз, че това би било лесно като „изпиването на чаша вода”. Но висш командир от Революционната гвардия – ключов силов инструмент в Иран – бързо даде заден ход, обяснявайки че Техеран няма намерение да блокира пролива. Би било лудост това да бъде направено, понеже Иран ще пострада повече от всяка друга страна. Блокирането на пролива ще доведе до пълно спиране на иранския експорт и импорт. Все пак 60% от икономиката на Иран се генерира от износ на петрол и блокирането ще парализира управлението на страната.</p>
<p>Тези публични разногласия са част от бъркотията в иранската политическа система. Едва преди две години Ахмадинеджад влезе в съюз с върховния лидер на страната аятолах Али Хаменей. Днес те вече са противници. Реформисткият блок, в който участват кандидатът за президент Хусейн Мусауи и бившият президент Мохамад Хатами, също са противници на Ахмадинеджад. Духовниците са разделени и губят влияние. Над всички тях седи Революционната гвардия, която превръща иранската теокрация в квазивоенна диктатура. Нито един от тези факти не предвещава политическа стабилност и мощ.</p>
<p>В същото време иранската ядрена програма бележи съществен напредък. Това е неизбежно, все пак ядрената технология е вече на 70 години. Иран има доста сериозна научна общност и тя разглежда ядрената програма като емблема на националната сигурност и се приема за национална гордост. Наличието на суров ядрен материал обаче кара ли ни да мислим за Северна Корея като за силна държава и държава във възход?</p>
<p>Администрацията на Обама постави под огромен натиск Иран на няколко фронта, който се оказа далеч по-голям от този, налаган от администрацията на Буш за целия му мандат. Това е така отчасти заради готовността за оказване на натиск, когато е възможно, от страна и на други страни. Съединените щати няма да купуват петрол от Иран. Европейските страни, Япония и Южна Корея ще купуват, но ако и те се присъединят към новите санкции, Иран ще бъде изправен пред икономическа катастрофа.</p>
<p>Администрацията на Обама, както става ясно, е стигнала до извода, че режимът в Иран не е готов или е неспособен да постигне стратегическо помирение със Запада. Режимът е твърде разединен и Хаменей, върховният лидер, е твърде безкомпромисен по идеологическите въпроси. Затова засега Вашингтон предпочита да оказва натиск върху Иран с надеждата, че ще принуди режима да започне сериозни преговори по някои проблемни теми.</p>
<p>Подобна стратегия е разбираема. Но също така има риск натискът да се обърне срещу него, което би имало взривоопасни последици. Цените на петрола ще нараснат точно в период на глобален икономически спад, именно заради посочените политически рискове. Без внимателно обмислена стратегия тези рискове ще нараснат. Слабите страни, чиито режими са поставени под натиск, могат понякога да причинят много повече проблеми от силните.</p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>
