- 10 Sep 2020
- 202
- 0
Тези дни в световните инфомационни мрежи като топ новина се оказа и вестта за поредния осиновителски жест на поп иконата Мадона в Африка. Малавийският съд отказа да узакони осиновяването и така малката Чифундо "Мърси" Джеймс засега не отпътува с кандидат-осиновителката. Острите дискусии по моралното задкулисие на „казуса” Мадона – Чуфундо обаче пропуснаха нещо важно.
<p> Състраданието като шоу към Черния континент има солидни традиции сред поп елита. Когато през 1985 г. в Етиопия фанатичният марксист Менгисту с яростната подкрепа от Москва и разбира се, от София, унищожаваше народа си, хор поп звезди изпяха хита „We are the World, we are the Children”. Хубава, актуална, хуманно ангажирана и чудесно аранжирана песен. Само едно не се разбра от нея – коя идеология все пак е причината милиони хора да умират от глад и да бъдат избивани в планомерен геноцид?</p>
<p><br /> Ако добронамерено пропуснем РR излъчванията, майчинският порив на Мадона отново трябваше да ощастливи дете от Малави. Преди две години „жрицата на поп културата” си тръгна оттам с едно осиновено момче. То се казва Дейвид и носи много разпространеното там фамилно име Банда.</p>
<p> За малката, бедна и изостанала дори по африканските стандарти страна мнозина не са и чували. Малави обаче стана известна за пръв път през 1995 г. Тогава държавицата край езерото Нясаленд заслужи международна похвала заради решението на новите власти да съдят според закона и в публичен процес по обвинения за терор и политически убийства бившия малавийски диктатор. Достигналият 100-годишна възраст д-р Хастингс Камузу Банда близо три десетилетия е абсолютен владетел на Малави. Неговият режим не е най-кръвопролитният в Африка. Тук ненадминати остават чудовища с вечно място в паноптикума на световния политически ужас като людоедите Бокаса и Иди Амин Дада и клинични садисти като Менгисту и Нгуема. Банда обаче налага най-авторитарното управление, което условно може да се определи като странна смесица между Оруел, викториански пуританизъм и местните форми на култа вуду. Иначе точният в своите сравнения върху международен журналистически жаргон е създал само две смътни, но много изразителни метафори за режима на Банда. Първата нарича Малави “африканската Албания” (разбира се, Албания отпреди 1990 г.). Втората метафора тласка въображението на политически любознателните към вече наистина трудно въобразимата “африканска Бирма-Мианмар”. Освен повтарящото се “албанско” значение за пълна международна изолация и бедност това сравнение комбинира по нещо от марксизма, фашизма и азиатския деспотизъм – плюс разни орнаменти от т.нар. “национални традиции”. Банда например предупреждава зловещо потенциалните си политически опоненти, че с късове от техните тела ще храни крокодилите в езерото Няса според древен кръвожаден ритуал.</p>
<p> Който очаква да бъде описан някой дресиран в Кремъл чернокож сатрап под червено знаме, ще се изненадат. Не, тук става дума за нещо, което изглежда като улраконсервативен пробритански режим – кошмарна и чудовищна гротеска на консервативната метрополия. Факт, който налага песимистични изводи за съдбата на каквато и да е „вносна” политическа идея в Черния континент. <br />Самият Банда е единственият малавиец с лондонска лекарска диплома и изобщо единственият човек с университетско образование, когато страната става независима през 1964 г. Той определя себе си като “черен шотландец” (показателно е, че и Иди Амин Дада е поклонник на „шотландските” образци, а филмът за него носи заглавието „Последният крал на Шотландия”).<br />Това е само една от многобройните титли на д-р Хастинг Камузу Банда. Освен рутинните „Баща на народа”, „Слънце на родината” и „Висш Месия” особено впечатлява „Заклинател на Дъжда”.<br />Какви идеи са се въртели в главата му? Към края на 50-те години Банда прекарва доста време в компанията на някои от идеолозите на “обединена социалистическа Африка” – агенти и клиенти на съветската експанзия като бъдещите диктатори на Гана – Кваме Нкрума, и на Танзания – Джулиус Ниерере. Техните утопични идеи обаче освен единствено постижимата чрез насилие идея за еднопартийна диктатура не го увличат особено. По-късно той ги определя (впрочем съвсем вярно) като “идиотизъм”. <br />Облечен винаги според възможно най-консервативните стандарти на класическата строга английска елегантност, Банда освен президент, премиер и шеф на назначавания от него парламент едновременно е и Главен пастор на Шотландската презвитерианска църква. Висшата си длъжност на Христов служител президентът на Малави съчетава и с функцията Върховен шаман на местния вуду култ. Черният петел и ритуалната шаманска метличка за пропъждане на мухи стават емблема на партията на Банда. Както може без колебания да се предполага – това е единствената легална и постоянно управляваща партия в Малави. Шаманските атрибути се установявят и върху официалния герб на страната. С метличката против мухи президентът не се разделя в нито един момент по време на редките си задгранични визити, въпреки че създава неудобства за дипломатическия протокол на домакините. Постоянните проповеди за “шотландска пестеливост” във всичко не спират Банда да си построи 13 луксозни резиденции с общ обслужващ персонал над 1000 души. Като Главен цензор и собственик на единствената печатница в Малави, всяка година е забранявал средно по 1080 книги. За сравнение – приблизително толкова книги е забранила цензурата на Светата инквизиция за трите си века съществуване. Специални закони и декрети забраняват миниполите и женските деколтета, мъжките дългокоси фризури и „несериозната музика”. Преследват се „безнравствените развлечения”, както и всякакви публично изразявани емоции освен всенародната радост от появата на президента.</p>
<p> В емисиите на единственото радио в столицата Лилонгве е абсолютно забранено да се споменават всякакви други имена освен името Банда. Спецификата на телевизията обаче не позволява да се приложи подобно табу. Дори в тотално контролирана телевизия е невъзможно от екрана да надзърта непрекъснато само лицето на един-единствен човек, пък бил той самият президент на Малави и Заклинател на дъжда. Поради това до началото на 1995 г. Малави е единствената държава в света без собствена телевизия, без ретранслатори за чужди телевизионни програми и без нито един телевизионен приемник. Оказва се, че дори старият виц за първите думи, с които говорителят на албанската телевизия се обръща към единствения си зрител – „Добър вечер, уважаеми Енвер Ходжа!” – в Малави на Банда би звучал като алегория за много по-високи информационни стандарти. Банда обаче държи да компенсира този шокиращ в края на ХХ в. комуникационен вакуум. И измисля почти равностойна по своя исторически авторитет културна алтернатива. Заклинателят на дъжда заявява на своите поданици (90% от които имат месечен доход около 4 долара), че само ако старателно научат старогръцки и латински, те могат да се превърнат в истински просветени хора. Тази амбициозна образователна кампания трябва да обхване всяко кътче на страната. Въпреки че само 300 мили от малавийските пътища са целогодишно проходими, в селата започват да се изграждат училищни навеси. Под тях поканените чужди педагози, хонорувани прилично от държавния бюджет, започват да обучават на класически езици и антична литература гладните и босоноги поданици на пуританския диктатор...<br />В такава страна са живели родителите на малкия Банда, когото приласка благодетелната Мадона. Там ще очаква осиновителката си и Чуфундо.</p>
<p> Иначе, да се протестира срещу „бедността в Африка” пред светските репортери и камери е лесно и ефектно. Особено когато с полуголо африканче на ръце протестира ексцентрична звезда и милиардерка, която маха от кортежа си към тълпи бедни хора. Никак не е „политически коректно” обаче да се каже, че те са бедни по волята на маниакалните и корумпирани диктатори, които ги управляват вече половин век. Никой „световен критичен интелектуалец” (като поклоника на Пол Пот) Н.Чомски например няма да извиси критичен глас срещу вилнеещия расистки терор над белите малцинства в днешна ЮАР и в Зимбабве. И както се разбра – над малцинствата, които са изхранвали лениви и неспособни за какъвто и да е труд мнозинства, яхнати от алчните, некадърни и корумпирани „елити” на „прогресивните освободители”?<br />През 60-те/80-те години световната левица, Кремъл и сателитите му тръбяха по всички пропагандни канали: „Африка е деколонизирана, Африка избра некапиталитически път, свободна, млада и мъдра Африка сочи бъдещето на света!”. От Запад пък високопоставени и цинични използвачи директно или дискретно също покровителстваха най-дивите сатрапи на Черния континент. Правеха го заради тънки политически конюнктури и дебели корупционни изгоди; великолепните филми „Професионалистът”, „Хотел Руанда” и „Последният крал на Шотландия” безпощаднo илюстрират низостта на двойните стандарти при този вид „политически морал”. Затова Африка се превърна в експериментално поле на идеологически безумия, геноциди и страдания. От тях печелиха такива като Големия Банда. Днес бедстващият континент тук-там става сцена на поп шоута, които хрумват на суетни „superstars”. Покрай тях с не по-малка суета се извисяват с „визии” и „мисии” всевъзможни „спасители” на Африка с невъзможни прахоснически планове, фабрикувани в корумпираните бюрократични лабиринти на ООН и други организации. От всичко вкупом печели PR-ът на Мадона. По щастлива случайност преди две години спечели и малкият беден малавиец Дейвид Банда. Изглежда, ще спечели и малката малавийка Чифундо. Не и тяхната забравена бедна Малави сред забравената и бедна Африка. <br /> <br /></p>
