За дългосрочен растеж икономиката се нуждае от здрав разум, а не от магиите на Федералния резерв

<p>За да бъдем честни, трябва да признаем, че икономическата политика извади света от предишната Голяма депресия. Учейки се от уроците на 30-те години на миналия век, политиците, вземащи важните решения в Съединените щати и чужбина, връщайки се две години назад, направиха всичко, за да подсилят финансовата система, да предложат кредитиране и да поощрят търсенето, когато всички бяха в затруднение. Но спешните мерки, които бяха взети, за да спрат колапса на системата, са едно, а политиките, които да дадат тласък за реален растеж, са съвсем друго.</p> <p>Откакто започна кризата, правителството действа в класически кейнсиански стил. Прокара три данъчни съкращения (едно по времето на Джордж Буш и две сега, при Барак Обама), приведе в действие автоматични стабилизатори като застраховките за безработица, отпусна пари на щатските правителства, за да съхранят работните места, и започна да отделя бюджетни средства за инфраструктурни и други проекти. Отгоре на всичко, Федералният резерв започна да печата пари, за да ги направи достъпни за потребителите и бизнеса и да ги сложи в ръцете им, за да ги похарчат.</p> <p>Но бизнесът и потребителите на харчат. И не защото стимулите не работят. Федералното правителство изглежда е похарчило парите сравнително добре, удържайки злоупотребите и корупцията на ниски равнища. Проблемът е, че този начин на харчене би трябвало да бъде мост, поощряващ частния сектор да започне да харчи. Според теорията правителството създава търсене, докато частният сектор излезе на печалба. Но корпоративна Америка е залята от печалби, затова и не харчи.</p> <p>Защо потребителите и бизнесът не харчат, въпреки че всеки е пострадал по някакъв начин от кризата, започнала през 2008 година? Потребителите плащат кредитите си, спестяват, надяват се да запазят работата си и разчитат, че имотите им ще спрат да се обезценяват. Бизнесът, излязъл съвсем наскоро от комата, е твърде консервативен в атмосферата на несигурност. С все още слабото търсене в Съединените щати, защо да наемат работници и да изграждат нови производствени мощности? И ако правят инвестиции, те ще предпочетат да ги направят в нововъзникващите пазари, където потребителските разходи нарастват с двуцифрени числа и където печалбите са почти 50 процента според S&amp;P 500 (борсовия индекс &bdquo;Стандарт енд Пуърс&rdquo; 500 &ndash; б.пр.) при всички положения.</p> <p>За съжаление усилията на правителството да разреши кризата са като да се опитваш да лекуваш алкохолизъм с повече алкохол. Вашингтон подтиква потребителите да спрат да спестяват и да започнат да харчат, като в същото време правителството емитира още дълг и кара Фед да понижи лихвите &ndash; всички тези мерки са създадени за увеличаване на дълга. С други думи, ние се опитваме да преодолеем кризата, причинена от прекомерния дълг, като поощряваме натрупването на още дълг. Това ли е наистина начинът да създадем растеж?</p> <p>Според известния инвестиционен мениджър и гуру Джереми Грантъм отговорът е не. В последния брой на своето тримесечно издание той отбеляза, че за последната генерация американското правителство създаде такива условия, които накараха всеки да продължава да трупа лични дългове. Но въпреки това, разбира се, далеч от рязък колапс, нивото на икономическия ръст в действителност бавно намаляваше през целия период. Оказа се, че целият този правителствено субсидиран дълг е изключително деструктивен. Той създаде ценови балон при акциите, дълговите книжа, основните борсово търгуеми стоки и много други. Една шокираща таблица в това издание&nbsp;показва периода, в който Фед създава, определения като&nbsp;&bdquo;първи в историята имотен балон&rdquo;, което означава първия път, когато цените на имотите в Съединените щати са нараснали драматично &ndash; и сега просто са се сринали драматично.</p> <p>Растежът, поддържан с дълг, &bdquo;не е, придържайки се към здравия разум, част от икономическите реалности&rdquo;, пише Греъм. &bdquo;В реалния свят растежът зависи от реални фактори: качеството на и времето, отделено за образование, трудовите навици, профила на населението, качеството и количеството на производствените мощности и оборудване, организацията на бизнеса, състоянието на общественото лидерство (особено във Фед и в ръководството на държавата) и в качеството (но не и в количеството) на съществуващите регулации и степента им на действие&rdquo;.</p> <p>Това ме накара да се замисля за необходимостта от здрав разум в икономиката. Можем да спорим колкото си искаме върху монетарните или фискалните политики, но е ясно, че дългосрочният растеж зависи от горепосочените изключително важни фактори.</p> <p>Иронията е, че единственият политик, който изглежда разбра това, беше Барак Обама. На дванайсетата седмица от началото на своя президентски мандат той изнесе основополагаща реч в Джорджтаунския университет за дългосрочното възстановяване на американската икономика, твърде отдалечена от идеите за увеличаване на дълга и стимулиране на потреблението и насочена към продуктивни инвестиции и иновации. Досега Обама е изнесъл 25 различни версии на тази реч, в които настойчиво предлагаше политики и допълваше първоначалните си предложения за създаването на дългосрочен растеж. Обществото би трябвало да има повече доверие в този подход, отколкото в алхимическите опити на Фед да превърне хартиените пари в злато &ndash; и съм убеден, че ако обществото избере здравия разум, ще бъде право.</p> <p><em>Превод от английски: Георги Киряков</em></p>