За 10 години хазната похарчи "непредвидени" 10 млрд. лв.

<p>За периода 2000 - 2009 г. допълнително одобрените бюджетни кредити са 8 млрд. лв. През всяка от тези години правителството е харчило допълнителни средства &ndash; най-много през 2007 г. &ndash; над 1,4 млрд. лв., а най-малко &ndash; през 2009 г. &ndash; близо 400 млн. лв.</p> <p>Ревизията на бюджет 2010 предвиди допълнителни разходи в размер на 1,15 млрд. лв. Гласуваните допълнителни средства за 2010 г. са предназначени за изчистване на задължения към бизнеса, премиране на тютюнопроизводителите, субсидия за НК "Железопътна инфраструктура", финансиране на изграждането на автомагистрала "Люлин" и социално подпомагане.</p> <p>Ако прибавим и тези средства, непредвидените харчове от 2000 г. насам наближават 10 млрд. лeвa. Така се казва, че за разглеждания период 1 от всеки 20 лева разноски на държавата е бил допълнителен разход &ndash; тоест непредвиден. В общия случай допълнителните разходи се правят набързо и непрозрачно, като липсва какъвто и да е анализ за ефекта от разходването на тези средства.</p> <p>През 2009 г. са направени най-малко допълнителни харчове - и като абсолютна сума, и спрямо консолидираните държавни разходи. Факторите за това са различни &ndash; ново правителство, поява на бюджетен дефицит и др. Много разплащания на правителството бяха забавени в края на 2009 г. и се появиха като допълнителни разходи през 2010 г. Така или иначе, въпреки тежкото състояние на бюджета в последните две години, правителството продължава да "отпуска кесията" под натиска на различни групи от обществото.</p> <p>Анализът на периода 2000&ndash;2010 г. разкрива, че правителствата правят най-много допълнителни разходи в годините, предхождащи парламентарни избори, което обаче никога не води до благоприятен резултат на самия вот за управляващите. Спорен е въпросът до каква степен този бум на допълнителните разходи преди избори се дължи на желанието да се стимулират гласоподаватели и до каква степен може да се говори за разходи "като за последно" в края на управлението. И в двата случая допълнителното харчене е в ущърб на обществото - данъкоплатците плащат, а ефект няма.</p> <p><strong>ЗА КАКВО СЕ ХАРЧАТ ДОПЪЛНИТЕЛНО СРЕДСТВА?</strong><br /><br />За разглеждания период най-много допълнителни бюджетни кредити са получили:</p> <p>&bull; Общините &ndash; 1,4 млрд. лв. Не разполагаме с подробна информация, но от наличните данни до 2007 г. е видно, че най-много пари са насочени към най-големите общини &ndash; София (122 млн. лв.) и Пловдив (77 млн. лв.).</p> <p>&bull; НОИ &ndash; 731 млн. лв. Голяма част от тези средства (428 млн. лв.) са за пенсии (основно за еднократни добавки за месец декември), заделени от излишъка през 2008 г.</p> <p>&bull; Министерство на финансите &ndash; 518 млн. лв. Половината от тези средства (240 млн. лв.) са от излишъка през 2007 г. и са предназначени за Фонд "Републиканска пътна инфраструктура". С тях са разплатени вече извършени ремонтни дейности.</p> <p>&bull; Министерство на отбраната &ndash; 512 млн. лв. МО традиционно получава допълнителни кредити, най-много през 2007 г. &ndash; около 120 млн. лв., предимно от излишъка, основно за разплащания, обвързани с хеликоптерите "Кугър" и самолетите "МИГ" 29, както и за доставка на ново въоръжение и оборудване на армията.</p> <p>&bull; Министерство на икономиката &ndash; 492 млн. лв. Министерството редовно получава допълнителни кредити, които се финансират от преизпълнение на собствените му заложени приходи.</p> <p>&bull; Министерство на регионалното развитие и благоустройството &ndash; 433 млн. лв. Най-много пари министерството получава през 2004 г. (167 млн. лв.) основно за ремонт и изграждане на инфраструктурни обекти, в т.ч. автомагистрали.</p> <p>&bull; Министерство на здравеопазването - 427 млн. лв. МЗ получава най-много средства (125 млн. лв.) през 2004 г., основно за уреждане на просрочени задължения на болниците за доставени лекарства, медицински консумативи и енергия.</p> <p>&bull; Министерство на образованието, младежта и науката &ndash; 414 млн. лв. Министерството получава сравнително постоянно допълнителни кредити, в т.ч. над 43 млн. лв. през 2009 г. за ремонт и оборудване на студентски общежития и столове, както и за подобряване на образователната инфраструктура на държавните висши училища.</p> <p>Тези примери ясно илюстрират характера на допълнителните харчове - просто финансират текущите разходи на държавата в различни сфери. Прави впечатление пълната непрозрачност при одобрението на допълнителни разходи за общините, както и какъвто и да е последващ контрол.</p> <p><strong>ИПИ препоръчва</strong></p> <p>През последните години се наблюдава по-голяма прозрачност на допълнителните разходи &ndash; главно поради промяната в Закона за устройство на държавния бюджет през 2006 г., което не позволява харченето на огромни средства, без да са гласувани в пленарна зала. Голямата част от масивните допълнителни харчове през 2007 и 2008 г. бяха гласувани в Народното събрание, както и допълнителните разходи за 2010 г. (гласувани с ревизията на Бюджет 2010). Дебатите в пленарна зала направиха допълнителните харчове донякъде по-прозрачни, но това не е достатъчно. Трябва да се работи по посока на установяването на ясни правила - за допустимия размер на допълнителните харчове и за одобрението на парламента, за обосновката на тези разходи и за постигнатите резултати, както и въобще за отчетността на направените допълнителни разходи. Ето и други препоръки:</p> <p>Всеки допълнителен разход да се гласува от Народното събрание &ndash; там е мястото, където се одобряват разходите на държавата. Независимо от размера или източника (резерв, преизпълнение на приходи или др.) допълнителните разходи също следва да бъдат гласувани от народните представители. Това се отнася и за всеки конкретен случай, когато се налага да се ползва резервът за неотложни и непредвидени разходи, които не са конкретно разписани в закона (тоест заложените буфери).</p> <p>&bull; Задължително е всяко харчене на допълнителни средства да бъде аргументирано и придружено с икономическа оценка на разходите и ползите. Особено важно е тези анализи да бъдат на разположение на народните представители и обществото преди и по време на обсъждането им.</p> <p>&bull; Министерство на финансите да изготвя и публикува отчет на всички допълнителни харчове през годината - как са били похарчени средствата и какви са постигнатите резултати.</p> <p>&bull; Одобряването на бюджет с прекомерен дефицит (над 3% от БВП) трябва да бъде подкрепено поне от две трети от народните представители.</p> <p>&bull; В случай на преизпълнение на приходите парите да се прехвърлят във фискалния резерв. Наличието на повече средства не бива да служи като оправдание за повече текущи разходи - както се случваше през последните 10 години. Този допълнителен ресурс трябва да се използва за погасяване на публичен дълг и за структурни реформи &ndash; пенсионна, здравна и т.н.</p> <p>Всичко това е от особена важност сега, когато фискалната политика на страната е изправена пред сериозно изпитание &ndash; две поредни години на прекомерен дефицит и предстояща 2011 г. с бюджетно салдо на ръба. Строгата фискална политика е необходима повече от всякога за гарантиране на сигурността, връщане на доверието и по-бързото възстановяване на икономиката.</p> <p>Всеки допълнителен разход през 2011 г. може да доведе до прекомерен дефицит и да препъне както възстановяването на България, така и членството й в еврозоната. За да влезем в групата на фискално "разумните" страни, следващата година трябва да бъде първата, в която няма да се правят допълнителни разходи, негласувани в бюджета.</p> <p>България трябва да се поучи от отиващата си 2010 г., през която фискално отговорните страни в Европа тръгнаха нагоре и оставиха кризата зад себе си, а останалите забуксуваха на място или дори задълбочиха проблемите си. България разпусна бюджетната дисциплина и бе наказана - прекомерен дефицит, липса на доверие и на инвестиции, спад на заетостта, високи лихви и несигурност за бизнеса. Следващата година може да бъде годината на възстановяването, но това ще бъде предопределено до голяма степен от бюджета. Разумната бюджетна политика &ndash; без прекомерен дефицит, е единственият път към бързо възстановяване.</p>