Йошка ФИШЕР: Дали Европа е изправена пред смъртоносен избор?

<p>Това ще хвърли глобалната икономика&nbsp;в следващата финансова криза, която ще е с шоковия еквивалент на онази от есента на 2008. Това също така ще означава и пълен крах на еврозоната, което няма да остави невредим и общия пазар на Европа.</p> <p>За първи път в историята си дългосрочният европейски проект е в сериозна опасност. И поведението на ЕС и на някои от най-важните членове се характеризира с нерешителност и колебание, дължащи се на националния егоизъм и поразително отсъствие на лидерство.</p> <p>Държавите могат да банкрутират също като компаниите, но за разлика от тях, те не изчезват когато това се случи. Ето защо държавите не бива да бъдат наказвани и не бива техните собствени интереси да бъдат подценявани и пренебрегвани. Банкрутиралите държави имат нужда от помощ чрез преструктуриране и във финансовия сектор, и навсякъде другаде, затова <br />трябва да бъдат оставени да поемат по собствен път за излизане от кризата.</p> <p>Това е особено валидно за Гърция, чийто структурен проблем е много по-значим от финансовите й затруднения. Истината е, че ЕС и гръцкото правителство не успяват да локализират правилно гръцките структурни проблеми. Но те трябва да изградят (и финансират) подходяща стратегия за икономическо преструктуриране, която да даде надежда на гърците &ndash; и на плашливите финансови пазари &ndash; че има светлина в края на тунела.</p> <p>Всеки е наясно, че Гърция няма да успее да намери своя път за излизане от кризата без значително намаляване на дълга. Въпросът е дали преструктурирането на дълга на страната ще бъде методично и контролирано или хаотично и паническо.</p> <p>От друга страна, вътрешният дебат в Германия за това дали да плащат дълговете на Гърция е смешен. Отказът да се плаща не е работеща формула, понеже Германия и останалите страни, членки на еврозоната, са в същата лодка. Фалитът на Гърция заплашва да потопи и тях, което поражда сериозно безпокойство относно платежоспособността на най-важните за системата европейски банки и застрахователни компании.</p> <p>Какво чакат тогава правителствените ръководители на страните от еврозоната? Склонни ли са да кажат истината пред своите народи, без да се притесняват за политическото си бъдеще?<br />Европейската финансова криза е също така и политическа криза, понеже лидерите на ЕС не могат да вземат решение по необходимите мерки. Вместо това се губи време за обсъждане на второстепенни въпроси, свързани с вътршенополитически проблеми.</p> <p>По принцип е доста основателно да се спори, че банките трябва да вземат участие във финансовото решение на дълговата криза. И е малко безсмислено да се настоява, при положение че загубите на банка, която е &bdquo;твърде голяма, за да бъде оставена да фалира&rdquo;, могат да разпалят нова финансова криза. Всякакъв шанс за задействане на този план изисква стабилност на финансовата система, каквато имаше през 2009, но тази възможност беше напълно пропиляна.</p> <p>Проблемът е, че докато застрашаващата бъдещето на ЕС политическа криза продължава, финансовата криза също действа дестабилизиращо. Истинското решение на кризата се основава на убеждението, че еврото &ndash; и ЕС като цяло &ndash; не може да оцелее без по-нататъшна европейска политическа унификация.</p> <p>Ако европейците искат да запазят еврото, трябва да продължат политическото обединение незабавно. В противен случай, независимо дали ни харесва или не, еврото и европейската интеграция ще се провалят. Тогава Европа ще загуби почти всичко, което е инвестирала през последния половин век, и ще отвори път на надигащия се национализъм. А в светлината на новия световен ред това би било истинска трагедия за европейците.</p> <p>За жалост, когато отиващият си президент на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, представи своите възгледи, предлагайки създаването на структурата &bdquo;Европейски финансов министър&rdquo;, държавните и правителствени ръководители отхвърлиха категорично идеята. Почти никой от Европейската комисия (ЕК) не проумява дълбочината на кризата в ЕС.</p> <p>Разрешаването на кризата изисква повече Европа и повече интеграция, а не по-малко. И да: богатите икономики &ndash; и преди всичко Германия &ndash; ще се наложи да платят за излизането от нея.</p> <p>Германия и Франция, двата ключови играча в кризата, ще трябва да изработят съвместна стратегия, защото само те, работейки заедно, могат да намерят решението. Проблемът е, че френският референдум за Европейската конституция, проведен през 2005, отхвърли по-нататъшна политическа интеграция, а сега по-нататъшната икономическа интеграция може да се провали заради Германия.</p> <p>Следователно това, което е нужно, е отворен двустранен френско-германски диалог за пълно преустройство на монетарното обединение. Промяна на договорите е невъзможна, поради това е необходимо да бъдат намерени подходящите начини за реализацията на преустройството, което от своя страна прави френско-германското партньорство още по-важно.</p> <p>Въпреки политическата криза и парализа на ЕС, европейците не трябва да забравят колко е важно да бъде продължено и утвърдено неговото съществуване. Просто трябва да се обърнем назад и да погледнем първата половина на XX век, за да разберем защо.</p> <p><em>*Йошка Фишер е изтъкнат член на германската Зелена партия вече повече от двадесет години. Бил е външен министър и вице-канцлер на Германия от 1998 до 2005 година.</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>