- 10 Sep 2020
- 155
- 1
Упадъкът на едно общество почти винаги е съпроводен от опита на западащите да прехвърлят върху другиго отговорностите и вината за упадъка си. Това е естествено. „Защитата на нашето „его” умира четвърт час след смъртта ни”. Ние, хората, не понасяме своя неуспех, психологията ни яростно го отрича. Задължително трябва друг да е виновен за нашия упадък – хора, обстоятелства, международни фактори. Признаването на грешките, неуспехите, некомпетентността е рядко личностно достояние и почти никога не е колективно. Усилието, което е разбираема рефлексия, да прехвърлим на други отговорността за своя проблем, ражда и онзи симптом, който успешно е наречен „конспирациология”: според конспиративната теория някои със сигурност заговорничат срещу нас, полагат усилия и се стремят към историческото ни унищожаване, воюват с нас подмолно и лукаво. Само така оправдаваме своя срив, разпадането на държавата, царящата импотентност и властта на некадърните, международното ни компрометиране.
<p>Би било полезно едно статистическо проучване да установи какъв е процентът гърци, които днес са убедени, че за икономическото разоряване на държавата ни, разпадането и срива на образователната ни система, тъжната ни безсловесност, хаоса в публичната администрация, жалката неспособност и себичност на политиците ни, беззаконието и неудържимото насилие в големите ни градове – за всичко това са виновни други: американците и НАТО, евреите (неизвестно защо), Ватиканът (защото „мрази” православните), някои чужди „тайни служби” (Мосад, ЦРУ), чуждестранните алчни мафиоти. Теоретиците на конспирацията не могат (нямат интелектуалната способност) да видят очевидното и простото, упорстват във фантазиите си за сложното и недоказуемото. Видимото и простото е, че всяка организирана общност иска да прокара в условията на международна конкуренция своите интереси. И естествено, използва за това слабите и неспособни играчи, вероятно и се стреми, ако й се удаде възможност, да изостри слабостите им, да ги изяви изцяло. Но условията на конкуренцията са общи за всички на международното поле и ще бъдат едни и същи винаги – „докато природата на човека е това, което е”. Следователно интересите на правителства, икономически фактори, тайни служби и който и да било друг е естествено да използват упадъка на едно организирано в държава общество, но е трудно, може би невъзможно, сами да предизвикат този упадък.</p>
<p>Освен привържениците на конспиративните теории упадъкът ражда и едно друго недоносче – хора, готови да продадат помощ на всеки силен чужденец, желаещ да използва кризата в страната им. Осигуряването на такава помощ става чрез открита и вулгарна размяна (по-рядко пари, по-често външна подкрепа за получаване на престижни местни „постове”, които упражняват власт или осигуряват привилегировано развитие в обществото). Предоставянето на помощ става и без размяна: от комплексирани личности, които се ласкаят да считат предателството за „космополитност”, признак на „модерност”, показно освобождаване от комплекса на провинциализма, който носят в душата си. Комбинирането на двете (евтината корист и комплекса за провинциална малоценност) ражда корифеи в родиноотрицанието, кариеристи на уж „обновената” левица. Под претекст за вярност на международния марксизъм те продават без колебание услуги на международно властващите днес амбиции на „Новия световен ред” (сиреч, новия пазарен ред). Със зилотски фанатизъм пропагандират модела на „мултикултурното” общество, отричат всеки критерий за културна съвместимост за предоставяне на гръцко гражданство на онези, които незаконно са влезли в страната ни. Проповядват със страст, че националната държава е отживелица. Със зъби и нокти се борят да наложат клеветите (или игнорирането) на културата на гърците в гръцкото училище, в политическото слово, в телевизионното манипулиране на народа – така че да превърнат родиноотрицанието в основна авторитарна идеология. Как се случва така, че при всяко правителство тези хора участват в и контролират Министерството на образованието и най-невралгичните образователни институции, най-критичните постове на телевизионното „осведомяване”, преимуществено представят гръцката „интелигенция” в пресата? Те дават основания на „теоретиците на конспирацията” да виждат „външния фактор”, проникнал до най-невероятните ъгълчета на властта в Гърция...</p>
<p>Със сигурност „теоретиците на конспирацията” фантазират и преувеличават, като желаят вината за нашия упадък да е на чужденците. Но и поводите, които им дават могъщите родиноотрицатели, не са нито малко, нито незначителни: защитават правото на скопияните да се „самоопределят”, макар и чрез манипулация на историята, за да насърчат агресивния иредентизъм. В гръцко-турските отношения най-големият проблем е „нашият национализъм, мракобесието и всичко онова, което ни пречи да разберем нашето време”. Затова нека гласуваме безусловно и без оглед на своите интереси влизането на „Македония” в НАТО, на Турция в ЕС. Да престанем да изучаваме древния си език в училище – това е излишно. Да престанем да преподаваме онези събития от историята, които създават враждебност и антипатия към съседите, да забравим за военните герои и да издигнем на тяхно място героите на „социалните завоевания”. Нито икони, нито молитви, никакъв допир на метафизичното предание на гърците до децата – „разграждането” на предразсъдъците е предпоставка, за да действа свободата на личния избор, свободата на пазара. Накрая упадъкът се оказва добре дошъл и за чуждите интереси, и за дуета на родиноотстъпниците и конспирационистите. <br /><br /><em><strong>Превод от гръцки Златина Иванова<br /></strong></em></p>
