ВИЕ ХАРЕСВАТЕ ЛИ ГРАППЕЛИ?

10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:43
153
0

Гледам по телевизора един ужасно скучен дебат. Първи дебат за тези избори. Провежда се не в Министерския съвет, където Бойко хукна да търси премиера Сергей Дмитриевич Станишев (интересно – баща му се казваше Димитър, а този се пише Дмитриевич. А, сетих се откъде идва в съзнанието ми аналогията, от разказа на Славейков “Пази Боже сляпо да прогледа” – Ристу стана на Христо, а Христо – на Христофор Белокровский. Помните това, нали?), а в казионната БНТ, винаги отворена за такива дебати. Особено когато въпросът от този референдум няма да бъде кого харесвате повече – Бойко или Сергей, или пък кого избирате – ГЕРБ или БСП, а ще е нещо, което няма нищо общо с дебата – като въпроса, по който зрителите в залата гласуваха. Срам ме е да го повторя. Всъщност със същата логика на гласуване можеше да бъде предложен и въпросът: “Вие харесвате ли Грапелли?”.

Този дебат първо ме убеди, че и двете страни всъщност нямат никаква икономическа програма. Най-малко пък такава за изход от кризата. Това, от една страна. От друга страна, този дебат ме убеди в това, че ГЕРБ не е нищо друго – впрочем това е съвсем логично – освен една нова мимикрия и метаморфоза на БСП/БКП. Не мога да забравя една реплика на вездесъщия ген. Любен Гоцев, изречена на съседната маса в едно заведение, където се обсъждаше известността на Бойко Борисов. А кой препоръча Бойко на царя и го направи известен? – лукаво попита генералът. Добрите отношения много отпреди 1989 г. между монарха в изгнание и генерала от разузнаването са добре известни. Логично е той да е препоръчал на царя младия тогава пожарникар, изживяващ се като бодигард. Мишоците пак дърпат конците на куклите. Не бива да забравяме и това, че основният състав на ГЕРБ е от верни на партията, главно бивши служители на МВР, членували дълго и предълго в БКП и завършили школи в бившия СССР. Това е другото основание за близостта на тези две уж враждуващи безплатформени политически единици. Не бива да забравяме, че след 1989 г. всичките ни правителства, с изключение на това на Ф. Димитров, са оглавявани от хора, имали агентурна принадлежност към ДС или тясно свързани с БКП. Единствен горкият Фил беше чист и незавидната му премиерска съдба е известна – първият и засега единствен сменен кабинет след вот в Народното събрание. Той нямаше никакъв шанс с толкова агенти в кабинета си и толкова агенти в Народното събрание. Съмнения за агентурна принадлежност се прокрадваха дори и за Иван Костов – но за принадлежност към руските служби. Не се ангажирам да твърдя доколко това е вярно – все пак Иван Костов според мен е човекът, който завари 1 долар на цена 3000 лева, куп фалирали банки, липса на гориво, на храни и продоволствия и остави една бързо растяща икономика. И ако е бил агент, значи е бил от добрите. После мишоците доведоха царя. Около него се настаниха низ от кадрови разузнавачи на наши и чужди разузнавания, а Бриго Аспарухов за малко да му стане и някакъв вид съветник – вероятно ще си спомните това. Но да се върнем към дебата. Принадлежността на Илияна Йотова към БСП освен по комунистически безпардонното й поведение си личеше само и единствено и от червеникавия отблясък на косата й. Приела ролята на булдог (и почти така изглеждаща), бившата парламентарна репортерка от “Позитано” даваше вид, че в Брюксел е навлязла много дълбоко в аналите на икономиката. И че знае всичко за кризите и за изходите от тях. Всъщност доказа само, че аргантното лаене е винаги успешен политически ход. И кмет, и премиер се хвалеха с метрото. Колко пари били получили отвън за този проект, колко хубав и полезен бил, как добре вървял, колко щял да улесни жителите на София. Не стана ясно дали в Европа знаят, че финансират един крещящо незаконен проект. Никой от тях не призна, че това метро се изгражда съвсем незаконно върху частни терени, без да са отчуждени по определения от закона ред и без да са изпълнени съдебните решения по отчуждаването им и определеният от съда размер на това обезщетение. Не са заплатени на собствениците им и последните вият на умряло, ама властта арогантно нехае за това и общината не плаща. Един ден, разбира се, ще плати, и то с лихвите. Това ще бъде за сметка на всички софиянци, но те няма да научат никога за това какво всъщност е направил любимият им кмет. Как е бръкнал в джоба на всеки един от тях, обяснявайки му по пожарникарски научно, че го е направил в негов, на гражданина, интерес. Това е нормално – за комунистите, а както това е видно, и за Бойко Борисов, частната собственост винаги е била враг №1. Те гледат на нея само като на нещо, което може и трябва да бъде експроприирано от диктатурата на пролетариата. Даже в характеристичната фразеология на комунистическия режим имаше такъв обвинителен израз – дребно частнособственическо мислене, среден селянин и пр. врагове на народа. Затова ако трябва с едно изречение да обобщим дебата и за двете страни, то това е: пълна комунистическа безидейност. Политическата импотентност на участниците в дебата зарадва само и единствено хардлайнерите на БСП и олигархията. Те могат да бъдат спокойни. Властта ще остане в наши ръце.                 P.S. Добре е, че все пак никой не зададе на участващите в дебата въпроса от заглавието. Представяте ли си какви отговори щяхме да получим? Дори и от опитващия се да си придава вид на европолитически аристократ премиер с руско име.