В стария спор между Рияд и Техеран новият играч е Анкара*

<p>Това виждаме в Ливан, където сунитските консерватори са подкрепяни от Саудитска Арабия, в Ирак, Сирия, Алжир, а в Бахрейн дори бяха пратени войски, за да спрат "вълната на недоволство, подбудена от Иран". Египет все още не влиза в зоната на влияние на Рияд (въпреки желанието),заради конкурентната на уахабизма религиозна доктрина на сунитския консерватизъм&nbsp;&ndash; "Мюсюлмански братя".</p> <p>Иран пък много добре навлиза в Ирак, където правителството сега е съставено от шиити главно, а в Бахрейн се пращат пари, за да се помогне на опозицията, съставена от шиити, срещу кралското семейство&nbsp;&ndash; сунити. В този стар спор между Рияд и Техеран май единственият нов играч е Анкара.</p> <p>И защо Иран и Саудитска Арабия постоянно се надбягват, а в състезанието си въвличат всички съседни страни?</p> <p>Има естествена конкуренция между две държави&nbsp;&ndash; Саудитска Арабия и Иран&nbsp;&ndash; първата населена предимно със сунити, а втората с шиити. Те се виждат като авангард на мюсюлманския свят и според повечето мнения, и по петролни запаси също се конкурират&nbsp;&ndash; Саудитска Арабия на първо място, Иран на второ по доказани петролни резерви.</p> <p>През 1970 година САЩ виждат в Иран и Саудитска Арабия основните стълбове на Персийския залив и страните там. Докато Техеран разрешава на САЩ да се държи като регионален полицай, то отношенията между Рияд и Иран остават на нулево равнище.</p> <p>След 1979 година тези отношения се изострят, когато идва Иранската революция. Иран става Ислямска република, водена от радикални шиитски духовници, а Саудитска Арабия се страхува от шиитския фундаментализъм, излъчван от Иран към Рияд&nbsp;&ndash; засилващ се постепенно след 1979 година. Бащата на иранската революция, аятолах Хомейни, изпитва огромно презрение към Саудитска Арабия, особено поради саудитската подкрепа за Саддам Хюсеин по време на Ирано-Иракската война през 1980-те години.</p> <p>След смъртта на Хомейни през 1989 година, отношенията между старите врагове се подобряват значително по време на управлението Али Акбар Хашеми Рафсанджани (1989&ndash;1997) и Мухамад Хатами (1997&ndash;2005). Но през 205 година на власт идва Махмуд Ахмадинеджад, чиято политика често напомня на ранните години на иранската революция и това спомага за изостряне на отношенията между Саудитска Арабия и Иран.</p> <p>В същата година на власт идва и сегашният крал Абдула&nbsp;&ndash; също не толкова толерантен човек, чиято политика за сближаване със САЩ дразни Иран. Днес изглежда почти невъзможно Техеран и Рияд да си сътрудничат по който и да е въпрос. Как двете страни реагират на протестите в арабските страни?</p> <p>Това, което Саудитска Арабия мрази най-много в момента, е предизвикването на ситуация, която да създаде несигурност и нестабилност за кралското семейство. Под "ситуация" разбираме "протести". А точно това вижда Саудитска Арабия, че се случва по всичките й граници. Арабското пробуждане не е нещо, което влиза в плановете на Рияд, и за да запази статуквото, Саудитска Арабия подкрепя своите приятели в Близкия изток с помощта на парите и религиозната идеология. В същото време демонстрациите доведоха до напрежение с елита на Вашингтон, тъй като според Рияд САЩ не са реагирали на тях.</p> <p>При Иран, обратно, има тенденция политическите идеи на Техеран да виреят в атмосферата на хаос и нестабилност. През 2003 година&nbsp;&ndash; войната в Ирак, през 2006 година&nbsp;&ndash; войната между Израел и Ливан, и 2009 година&nbsp;&ndash; израелската атака над Ивицата Газа, сякаш създадоха предпоставки за разширяване на зоната на влияние на Иран сред арабските страни. Но в сметките на Техеран не влизаха протестите в Сирия.</p> <p>За разлика от еуфорията, с която иранското правителство посрещна падането на проамериканските режими в Тунис и Египет, и разклащането на Бахрейн, където е една от най-големите американски бази, ситуацията в Сирия не е добре дошла.</p> <p>Затова и Иран гледа със загриженост на ставащото в Сирия, където семейство Асад (представители на шиитското население в Сирия) , управляващо страната от 40 години насам, са силен регионален съюзник на Техеран особено след 1979 година. Ако Асад падне, иранците ще останат почти без силни приятели в Близкия изток, с изключение може би на сегашното правителство в Ирак, доминирано от шиитските движения.</p> <p>В краткосрочен план Техеран ще се опитва усилено да действа, както в Ирак след американската инвазия през 2003 година, създала вакуум в страната&nbsp;&ndash; ще засилва субсидиите, производството, вноса на ирански продукти и подкрепата за отделни течения, които отговарят на доктрината, изповядвана от аятоласите.</p> <p>В дългосрочен план, обаче, засилването на протестите и задълбочаването на кризата на властта в отделните арабски страни ще се отрази на политиката на Иран за доминация на "Стара Персия" в Близкия изток. Но и ще покажат, че Техеран може би е в ролята на риба, плуваща срещу течението.</p> <p><em>*Заглавието е на ГЛАСОВЕ.</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в <a href="http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=1160619">сп. "Форин Полиси"</a>.</em></p>