- 10 Sep 2020
- 165
- 1
Докато в България търсенето на виновници за "избирателното" спазване на медийния закон продължава, медийният образ на страната в чужбина е ясен: в България не може да се говори за независими медии. Такава е позицията и на директора на телевизия Дойче веле Кристоф Ланц.
Медийният закон в България е предмет на постоянно обсъждане в общественото пространство. Появяваха се сигнали, че Съветът за електронни медии спазва Закона за радио и телевизия само избирателно, че има нарушения при конкурсите за лицензи.
<p><strong>България да има нов медиен закон още преди края на 2009 година, когато страната трябва да хармонизира нормативната си база за медиите с тази на Европейския съюз.</strong> Това изискват медийните експерти в страната. Една от възможностите за повишаване качеството на медийното съдържание според тях би било въвеждането на радио-телевизионна такса, която в България не се плаща от 1998 година. Липсата на такава такса обаче е причина и за много по-сериозно негативно развитие на медийния ландшафт, смята Кристоф Ланц.</p>
<p><strong>"На теория медиите в България имат всички законови условия да бъдат независими.</strong> На практика, обаче, и тук използвам резултатите от доклада на "Репортери без граници", свободата на печата е най-ограничена в България в сравнение с всички останали страни-членки на ЕС. И според мен е ясно откъде идва проблемът. На хартия свободата на печата е регламентирана, но при липсата на такса за радио и телевизия, каквато има в Германия например, която няма нищо общо с държавния бюджет, не може да има независими медии. Щом има медии, които се издържат изцяло от държавата, съвсем нормално е тя да упражнява контрол над тях и над общественото мнение."</p>
<p><strong>За икономическа независимост на медиите, според Кристоф Ланц, може да се говори, само когато съответната медия получава необходимите й финансови средства, без значение какво излъчва или пише.</strong> А финансовата независимост от своя страна осигурява свободата на мислене.<br />"Недопустимо е управляващото мнозинство да определя коя медия колко пари ще получи. Защото това е средство за упражняване на натиск и никой не бива да се заблуждава: така се купуват изгодни за правителството медийни позиции."</p>
<p><strong>Като друг проблем за свободата на печата в България Кристоф Ланц посочва и неясните икономически структури, свързани с корупцията в страната:</strong> "Чрез тези организации също се оказва влияние върху държавните и частните медии. Това са проблеми, които не могат да бъдат решени за един ден. Процесът на трансформация от комунистическа диктатура в демократична държава не може да се случи от един ден за друг, не може да се случи дори и за 15-20 години."</p>
<p> </p>
