Университетите са имитация, но на кого му пука – тя е навсякъде

<p>Нима можем да виним академичните предприемачи, че са запълнили както могат зеещи ниши в академичния Клондайк? И какво да очакваме от законодателя в едно общество, което не дава признаци нещо от това да му пречи?</p> <p>С най-голяма присъда в този несъществуващ процес биха се оказали законодателите и чиновниците, от които по инерция очакваме да свършат сами цялата работа и ако има начин,</p> <p><strong>да свръхрегламентират целия ни живот</strong></p> <p>Това е добре дошло за администрацията, чиято най-първа цел е да расте, създавайки неработещи процедури. Така години наред у нас се хвърлят безумни пари за нещо, наречено акредитация, извършвано от агенция, която със 100% законови аргументи е твърдо убедена, че едничката й цел е да поддържа академичния бонтон, разбирай лицемерие. Години наред в министерството на образованието се поддържа база данни за университетските преподаватели, създадена буквално за едното нищо. Години наред се счита за напълно нормално системата на висшето образование да е двойно раздута при два пъти по-малко преподаватели от необходимото, защото така пишело в закона (чл. 77, ал. 3 от Закона за висшето образование).</p> <p>Зад тази законодателна и политическа немощ, разбира се, не седи паранормалната неспособност на законодатели и експерти да създадат нещо работещо, било то на фона на неучастващо общество.</p> <p><strong>Зад всичко това седят добре организирани частни интереси</strong></p> <p>на университетски ръководства, областни и общински фактори, бизнесмени, търгуващи с дипломи. Последната законодателна поправка, с която парламентът се отметна от решението си да забрани летящото нашествие, е прекрасен пример за стройната организация на тези групи. Тук в пълен противовес на Конституцията Конституционният съд си присвои правото да обявява законови текстове за противоконституционни без никакви аргументи. Направи го в условията на конфликт на интереси, с гласовете на двама летящи преподаватели, които запазиха правото си и занапред за участват в акредитацията на два университета. 41-вото народно събрание довърши работата, като се постара да премахне "противоконституционните текстове" и от втори закон, неатакуван пред съда. Цецка Цачева определи това престараване като въпрос на юридическа чистоплътност.</p> <p>И без тези внасяни и отменяни забрани, довели до незнаен брой тайни разговори, сверяване на часовници, обещания за размени,</p> <p><strong>университетите биха могли да спрат всичко това</strong></p> <p>Биха могли да го спрат не от завист за двойните, тройните, четворните заплати (останали дълго време откровена подигравка), не от грижа за системата, а чисто и просто в изпълнение на собствените си задължения.</p> <p>Преподавател на 4 основни договора в четири различни точки на България е равносилно на 4-ма декани, които мижат, и 4-ма ректори, които са слепи. Академичните хорариуми на тези хора са физически невъзможни. Това означава невзети и прехвърлени часове с незнайно какви финансови уговорки на по-ниските преподавателски нива, забатачени научни проекти, остарели лекции, формални изпити. Никакъв законодател и никакво министерство не може да промени това, ако самите университети не пожелаят да премахнат порочните практики.</p> <p>Преди време една приятелка ми разказа за момичета от Холандия, които идват у нас да си пазаруват фалшификати на маркови дрехи и джунджурийки. При тях фалшификати нямало и на никого не му хрумвало, че може да има. У нас е обратното - нямаме оригинали. И в университетите, и в дрехите, и в храните, и къде ли не.</p> <p>И в двата случая нужда да търсиш разлика няма. Разлика обаче има. Тя доведе дотам най-добрите деца на България изобщо да не се замислят кое да предпочетат - те пренебрегват родните университети за сметка на чуждестранните.</p> <p><em>Коментарът е публикуван във <span style="text-decoration: underline;"><a href="../../www.segabg.com" title="/www.segabg.com">в. "Сега"</a>.</span></em></p>