- 10 Sep 2020
- 117
- 23
В последните седмици ни заринаха със суперлативи по адрес на „Аватар”, новия свръхмащабен проект на Джеймс Камърън, който отдавна драпа да детронира Джордж Лукас от поста „най-успешен режисьор в Холивуд”. Че бил най-скъпият филм в историята на киното, че досега такъв не сме гледали, защото е революционен в това или онова, и най-притеснителното твърдение – че е бъдещето на киното. Повечето, разбира се, са неподплатени изказвания в името на най-регламентираната и узаконена в днешно време лъжа – пиарът.
<p>Ако не беше мощната рекламна кампания, която буквално те задължава да го гледаш с претенцията за изключителност на продукта, едва ли „Аватар” щеше да удари боксофиса с рекорден милиард още втората седмица, едва ли щяхме да се блъскаме в мола, за да похарчим едни излишни пари за едно тривиално зрелище със свръхвреметраене; и надали щяхме да го коментираме толкова пространно тук. Оказахме се впримчени в хватката на агресивната реклама, досущ като във водовъртежния епос, който се лее от триизмерния екран, без да оставя пространство за мисловна дейност.</p>
<p>За всеки гледал „Междузвездни войни”, „Джурасик парк” или „Апокалипто” филмът на Камерън е тавтологичен, що се отнася до хайтек приспособленията от бъдещето и чуждоземните фантасмагории. Сюжетът пък е съвсем „нищо ново под слънцето“ във фантастичния жанр, но за него по-насетне. Единственото наистина революционно в „Аватар” е напредъкът на анимацията дотам, че сините хора с опашки и стърчащи уши – на’ви, на планетата Пандора мърдат досущ като живи и изглеждат от плът и кръв. Средата също е изпипана до маниакалност – всяко листенце, капчица, косъм или причудлива твар са поставени в ред, така че филмът прилича на някакъв антидарвинистки мокър сън, където свирепите правила на естествения подбор не важат и животни се убиват в краен случай. Божиите закони тук издава Джеймс Камърън, а Библията му е изтъкана от алгоритми.</p>
<p>Действието се развива в неясно и далечно бъдеще, когато човечеството вече тотално е прецакало Земята и си търси други планети за разрушаване. Пандора е богата на някакъв ултраценен минерал, но за да стигнат до него, земляните трябва да изместят местните хора на’ви и да унищожат Дървото на живота, символ на родовата памет, връзките с природата и каквото още се сетим. За целта изобретяват изкуствени на’вита с човешко съзнание (въпросните аватари) с идеята да ги убедят на доброволна миграция, но агентът, когото пускат на мисия, се влюбва в дъщерята на туземския вожд, обръща курса и започва да брани Пандора от пришълците. Земното му тяло впрочем е закотвено в инвалидна количка, след като е служил предано на американската армия, а като аватар отново е силен, пъргав и потентен. Още една червена точка за местната девствена среда в опозиция на изкорубената от експерименти Земя. Оттук насетне следват скучни битки, на които заспиваш от раз, банални обрати и напълно очакван финал с обидно плоско послание, изчислени до стотна по правилата на холивудското сценарно писане.</p>
<p>Единствената главоблъсканица също е елементарна за разкодиране, а именно – да разпознаем реалните герои и събития, заложени в сценария. Ясно е, че с толкова еко филм Камърън „критикува” корпоративната политика на големите компании, които унищожават природата; минава през агресивните военни навици на американците, та чак намеква за геноцида на индианците с недвусмислената прилика между на’витата и червенокожите първообитатели на Новия континент. И много хитро от негова страна да насрочи премиерата навръх срещата в Копенхаген, когато целият екопиар работи в негова полза. Само че „Аватар” е корпоративен продукт по всички правила и в този смисъл позицията му е безочливо лицемерна. Конфликтът в сюжета е вечен – между човека и техниката, природата и цивилизацията. Но докато Камърън с все сили крещи, че е на страната на природата и културната традиция, „Аватар” е с двата крака откъм настъпателната цивилизация. Технократският му и касов триумф до рекорден предел изпълва мисията на съвременното зрелище – да те прикове, омаломощи, промие и ампутира откъм възможност за собствена интерпретация. Да ти предложи готови отговори на въпроси, които дори не си имал време да си зададеш. В този смисъл „Аватар” няма нищо общо с приказката (както защитниците му се опитват да оправдаят наивността на сюжета), защото вместо да намества културни модели, внушава демагогски послания. И е върховно постижение за киното точно колкото небостъргачът Бурж в Дубай е върховно постижение в архитектурата. Състезава се единствено на грандоманско ниво. <br /></p>
