- 10 Sep 2020
- 541
- 25
Няма по-важна тема днес, на националния ни празник, от тази за свободата. Трети март е неин символ. Джон Стюарт Мил пише, че свободата не е само свобода да правиш каквото желаеш, а свобода от принуда. Преди векове – казва той – значението на думата “свобода” е било доста различно от днешното – означавало е “защита от тиранията на управляващите”. Преди векове ли? Нека само се огледаме какво става днес по света. За нас, българите, а и за много други народи, свобода е била дума, равна на правото да имаме държава. Била е въпрос на физическо оцеляване, на живот. Не мога да цитирам български философ от времето на Мил. Но съм горда, че мога да цитирам знаме. На онова знаме е пишело: “Свобода или смърт”! Значи била е въпрос на съществуване. Свободата е била действие и личен избор.
<p>Философите на България са поетите и революционерите, учителите и хората на духа, мечтателите, смелите, хората на действието, включително и тези, които са били готови да следват. Нали, както казва Каравелов, “Свободата не ще eкзарх, а иска Караджата”?</p>
<p>Ще кажа – това е нашият български вариант на цитата “Свободата, Санчо, винаги е на върха на копието”. Но е същото – като смисъл, порив, разбиране, че за нея трябва да си готов. Че трябва действие. Подобно мислене и сравнение със света ни кара да разберем кои сме и как ще заемем мястото си.</p>
<p>С влизането ни в Европейския съюз свободата започна да триумфира в друга употреба на езика и с други граници: с юридическия език на договорите, към които се присъединихме – свободно движение на стоки и услуги, свободно движение на хора и капитали, Шенген. Защото придвижването и сигурността без граници е свобода, както и свободата на научното пространство, европейския патент.</p>
<p>Но това повтаряне на думата “свобода” не може да направи чудото – за него трябва мисъл и действие. И много, много знание.</p>
<p>В доклада на “Херитидж” и “Уолстрийт Джърнал” за 2010 г. икономическата свобода в България е оценена на 64%. Критерият? “Как човек контролира занятието и собствеността си”. Не как го контролират.</p>
<p>Този резултат е малко по-висок от средния за света, но е по-нисък от средния за региона и доста по-нисък от този на страните, широко известни като “свободния свят”.</p>
<p>За да не остане никакво съмнение какви са границите на свободата, там се казва: “В икономически свободното общество правителството стимулира работната сила, капиталите и стоките да се движат свободно и ако има ограничения или контрол, те се налагат само за да се подкрепи и опазва свободата”.</p>
<p>Това са новите, днешните измерения на разбирането да бъдем свободни хора. Това е дългът към патриотизма ни – да направим мъдрия избор днес.</p>
<p>Да подкрепим образованието, да осигурим условия на националния бизнес за растеж, да направим администрацията си високо професионална, да върнем доверието в професионализма на лекарите, да чуем какво искат пациентите и да можем да им го дадем.</p>
<p>Накратко – интеграция отвътре на обществото и изграждане на модерна държава – това е свобода днес. Общата ни свобода като държава.</p>
<p>Но докато тя напредва по своите трудни пътища из земите ни, всеки трябва да й даде място в себе си. Защото това е начин да демонстрираме достойнството си като отделни хора. Не просто правото, а задължението ни да кажем какво мислим и да защитим вярванията си. Тежка задача понякога, но истински патриотична, защото изгражда личности.</p>
<p>За мен най-хубавото в нашия патриотизъм са достойнството, благородството и хуманизмът. Спасяването на българските евреи в хода на Втората световна война е едно от най-патриотичните дела в историята ни, защото нарежда нацията ни сред най-човечните и достойни народи в тогавашния свят.</p>
<p>Българският патриотизъм наистина е любов към своето, а не омраза към чуждото.</p>
<p>И затова, когато празнуваме Трети март като празник на свободата, това е празник и на Европа.</p>
<p><em>Текстът е публикуван във <span style="text-decoration: underline;"><a href="http://www.trud.bg" title="http://www.trud.bg">в. "Труд"</a>.</span></em></p>
