Траур за показ

<p><strong><em>Абстрактната обич към ближния - чиста проба лицемерие</em></strong></p> <p><strong>За външния наблюдател понякога е трудно да разграничи докъде е истинското съпричастие към трагедията и откъде нататък е сеирджийството.</strong> България е страна, в която човешкият живот няма особено висока стойност. Броят на загиналите в различни транспортни произшествия е изумително висок, безопасността по пътищата функционира на принципа на руска рулетка, оцеляването е сведено до личен късмет. Затова приливът на абстрактна обич към ближния чрез обявения държавен траур си е чиста проба лицемерие.</p> <p><strong>Честно казано, изобщо не ме интересува, с какво се е занимавал министър Миков по време на държавния траур.</strong> Ами ако е гледал екшън-филми у дома си? Това дали щеше да е по-уважително към паметта на загиналите? Затова пък ме интересува, какви механизми са създадени или трябва да се създадат, за да не се повтарят подобни катастрофи.</p> <p><strong><em>Проявява ли обществото нетърпимост към мърлящината?</em></strong></p> <p><strong>Вместо да се питаме, кой къде е бил по време на държавния траур</strong> <em>(това все пак трябва да си остане въпрос на личен морал)</em> <strong>по-смислено е, да се търси отговорност за това, дали има функционираща система на технически проверки и контрол над превозните средства</strong>, която да спре издаването на "лицензите за смърт по пътищата". Защото е съвсем очевидно, че има хиляди подобни возила-камикадзета.... Време е да се замислим и върху това, дали обществото проявява нетърпимост към безотговорността и мърлящината.</p> <p><strong>Прагматичната ежедневна грижа за живота и безопасността на всеки българин ми се струва много по-ценна от един формален акт, какъвто е държавният траур.</strong> Зачитането на неговите правила, разбира се, е израз на обществена солидарност, но това не е достатъчно. Ако владеем само "културата на траура", но не и културата за зачитане на живите, животът ще си продължава като апокалиптична поредица от безсмислени жестокости. И няма да има никакво значение, кой министър на колко съчувствие и личен морал е способен.</p> <p><strong><em>Защото на всички и без друго е ясно, че общественият траур е само "за показ".</em></strong></p> <p>&nbsp;</p>