Съвсем замряла реформа

С други думи, правителството даде ясен сигнал, че се отказва от пазара в името на държавата. Ето как :<br /><br />1. Монополът на здравната каса се запазва. Частните здравни фондове няма да имат достъп до задължителните здравни вноски.<br /><br />Въпреки че ГЕРБ беше записал в предизборната си програма възможността осигурените да контролират поне част от парите си чрез избор на частен фонд, това няма да се случи. Мотивът е същият, както при управлението на НДСВ и тройната коалиция &ndash; общественият ресурс е малък и ще се разпилее.<br /><br />Едновременно с това обаче и през следващата година държавата не е поела ангажимент да изплаща навреме и в пълен размер здравните вноски на осигурените от нея 4,9 млн. души. Фактически системата се крепи на осигуровките на работещите в частния сектор, които често не успяват да се възползват от "безплатните" услуги на здравната каса и са принудени да плащат за частни прегледи. Което пък допълнително намалява ограничения ресурс на обществото.<br /><br />Отказът от реформи става още по-странен с факта, че държавата и самата управа на здравната каса непрекъснато коментират, че парите от нея се източват, но не искат да поверят управлението на поне част от средствата на професионалисти, които осигурените сами ще избират.<br /><br />При представянето на концепцията здравният министър се мотивира, че "нито един експерт не е доказал, че конкуренцията между повече здравни каси води до по-добро качество на здравеопазването". Но пример за това има &ndash; Холандия. Всички анкети през последните години посочват именно нейните граждани като най-доволни от здравната си система. Там парите за здраве се управляват само от частни фондове. За последните трима здравни министри на България обаче изключително интересен се оказа социалния модел на Франция. Там практически няма неосигурени пациенти, държавата и гражданите отделят за здраве 223 млрд. евро годишно (при около 60 млн. население), дефицитът на системата е част от държавния дълг, 75-80% от стойността на медицинските услуги се плаща от обществения фонд. Пациентът поема само останалото, но частният му фонд възстановява разходите (виж интервюто с проф. Изабел Дюран-Залески).<br /><br />2. Отпада окрупняването на болниците.<br /><br />Началото на преструктурирането и затварянето на болници се отлага отново - този път за октомври 2011 г. Въпреки че болниците са много, засега това изглежда като правилна стъпка. Решението би било оправдано ако е взето заради липсата на звена на спешна помощ в повечето райони на страната, а не заради страха от лекарски протест. Тъй като рано или късно закриване на лечебни заведения трябва да има.<br /><br />Това обаче трябва да стане не административно, а с критерии за качество и ефективност. Към момента такива, заедно с анкети с пациенти за тяхната удовлетвореност от услугите, както и независими агенции, които да оценяват работата в болниците, няма.<br /><br />Като цяло обаче идеята за окрупняването на болниците на регионален принцип и въвеждането на задължителна здравна карта за болници, които касата да финасира, е стъпка в правилна посока, стига да се спазва равнопоставеността на държавната и частната собственост. Вместо това обаче здравният министър иска да управлява всички държавни болници, сред които всъщност са тези, създаващи проблемите в системата с големите си задължения. <br /><br />3. Заплащането за лечение в болниците се променя от 2012 г. и то ще става по т.нар. диагностично свързани групи.<br /><br />За неекспертите &ndash; диагностично свързаните групи предвиждат заплащане на лечението не само основното заболяване, но и съпътстващите проблеми на пациента. Така се получава разлика в заплащането за леки и тежки случаи на една и съща болест.<br /><br />Новият метод на финансиране наистина ще позволи да се реши проблемът с остойностяването на медицинските услуги и заплащането на лекарите. В момента независимо колко тежко е заболяването и къде и от кого се лекува пациентът, здравната каса заплаща еднакво по т.нар. клинична пътека. Това означава, че болницата печели от леките случаи и има интерес да приема повече пациенти, но губи от тежките и не е заинтересована да ги приема и се опитва да ги изпише по-бързо.<br /><br />България ще адаптира австралийската система, като моделът ще се копира почти изцяло, за да не се допусне "изкривяване заради лобистки интереси". Планирано е&nbsp; финансиране от 3 млн. лв. за купуване на ноу-хау и софтуер и обучение за прилагането им. Новият начин на финансиране на болниците предвижда да се свържат базата данни на общопрактикуващите лекари, лечебните заведения, НЗОК и здравното министерство.<br /><br />4. Освобождаване на достъпа до лекарите специалисти.<br /><br />Идеята на министъра е да бъдат въведени максимални тарифи от 900 лв. за избор на екип и за избор на лекуващ лекар в блниците, както и за доплащане в болница. Който от пациентите пък не иска да чака за преглед в доболничната помощ, ще си плати, вместо да ползва направление. Самите направления за безплатни прегледи остават.<br /><br />Фактически системата и сега функционира така &ndash; когато направленията не достигат, пациентите и без това са принудени да си платят за преглед или изследвания. Някои от тях пък изобщо не могат да се доберат до личния си лекар и директно посещават специалисти. Допълнителното плащане за тези, които имат възможност, обаче компрометира модела на солидарност и го превръща в такъв, при който богатите и работещите плащат двойно, а бедните и възрастните ползват всичко безплатно. Ако се въведе задължителна тарифа за избор на екип, без да има реално остойностяване на услугите, това ще е просто още едно задължително плащане, без пациентът да бъде мотивиран по никакъв начин да го прави, тъй като няма никакъв контрол и яснота дали тези пари са наистина необходими. "Нашата цел е да достигнем над 70% публично финансиране на разходите за здравеопазване при около 50% сега", твърди Константинов. Това обаче едва ли ще стане, ако се увеличи делът на частното плащане.<br /><br /><em><strong>Текстът е публикуван във в. "Капитал".</strong></em>