СТИГЛИЦ: Лек за икономиката

<p>Заблуждавахме се, че това е просто финансова криза, и затова правителствата от двете страни на Атлантика съсредоточиха вниманието си върху банките. Програмите за финансово стимулиране бяха предлагани като временна мярка за облекчаване на кризата и представяни като спасителен пояс, докато финансовият сектор се съживи и се възстанови кредитирането. Но се възстановиха само банковите печалби и бонуси, а кредитирането не успя, въпреки рекордно ниските дългосрочни и средносрочни лихвени равнища.</p> <p>Банките твърдяха, че кредитирането е затруднено заради липсата на платежоспособни кредитополучатели, дължаща се на боледуващата икономика. А данните показваха, че в голяма степен те са прави. Въпреки това големите предприятия държаха няколко трилиона долара в брой, което означаваше, че не липсата на пари ги задържа да инвестират и да наемат работна ръка. Някои, да не кажа повечето малки предприятия обаче са в много по-различно положение &ndash; лишени от пари, те не могат да се развиват и много от тях бяха принудени да се свият.</p> <p>Все още като цяло бизнес инвестициите &ndash; с изключение на строителството &ndash; са на нива от 10% от брутния вътрешен продукт (при 10,6% преди кризата). При толкова излишен капацитет, освободен от сектора на недвижимите имоти, доверието скоро няма да може да се възстанови до предкризисните си нива, въпреки че това вече се случи в банковия сектор.</p> <p>Непростимото безумство на финансовия сектор, провокирано от необмисленото дерегулиране, беше основният фактор за започването на кризата. Наследството, оставено от имотния балон и свръхзадлъжнелите домакинства, прави възстановяването много по-трудно.</p> <p>Но икономиката беше в много лошо състояние още преди кризата. Имотният балон просто затвърди нейната слабост. С надуването на консуматорския балон нямаше как да не се появи огромен дефицит на предлагане. В същото време личните спестявания намаляха рязко до 1%, а 80% от американците харчеха всяка година приблизително 110% от доходите си.</p> <p>Дори финансовият сектор напълно да се възстанови и дори разточителните американци да не са научили урока за важността на спестяванията, консумацията им ще се ограничи до 100% от техните годишни доходи. Затова всички онези, които говорят за &bdquo;завръщането&rdquo; на консуматорския дух &ndash; особено при тази свръхзадлъжнялост &ndash; живеят в измислен свят.</p> <p>Закрепването на финансовия сектор наистина е необходимо за възстановяването на икономиката, но не е достатъчно. За да разберем какво трябва да правим, трябва да вникнем в икономическите проблеми, предхождали кризата.</p> <p>Първо, Америка и светът паднаха жертва на собствения си успех. Бързото нарастване на производителността изпревари ръста на търсенето, което предизвика от своя страна намаляване на заетостта. Работниците трябваше да се преориентират към сектора на услугите.</p> <p>Проблемът е аналогичен с възникналия в началото на ХХ век, когато ръстът на производителността в земеделието принуди работещите в този сектор да търсят възможности за препитание, премествайки се от селските райони в урбанизираните производствени центрове. С намаляването на доходите в земеделието с повече от 50% от 1929 до 1932, някои хора предвиждаха огромна миграционна вълна. Но работниците се оказват в &bdquo;капана&rdquo; на земеделския сектор &ndash; без възможност за преместване и с намаляващи доходи от производството, достигнали нивата, получавани от урбанизираните безработни.</p> <p>За Америка и Европа необходимостта работниците да бъдат пренасочени от производството към други сектори се оказва сложно не само защото общият брой на работните места в производството намаля в глобален мащаб, но и понеже малък дял от тези места ще са ясно локализирани.</p> <p>Глобализацията е единственият фактор, допринесъл за втория основен проблем &ndash; нарастващото неравенство. Това означава прехвърлянето на доход от онези, които биха харчили, към онези, които не са свили потреблението си. По същия начин повишаващите се цени на енергията прехвърлят покупателна способност от Съединените щати и Европа към страните, износителки на петрол, които, осъзнавайки нестабилността на цените на енергийните ресурси, с право спестяват по-голямата част от тези доходи.</p> <p>Последният проблем, допринесъл за намаляването на глобалното търсене, беше презапасяването с валутни резерви от страна на развиващите се пазари &ndash; отчасти мотивирано от страха от повторение на кризата в Източна Азия през 1997&ndash;98 и липсата на адекватни действия от страна на Международния валутен фонд (МВФ) и американското Министерство на финансите. Страните разбраха, че без резерви рискуват да загубят икономическата си независимост. Мнозина си казаха тогава: &bdquo;Никога вече&rdquo;. Но въпреки че валутните резерви &ndash; понастоящем около 7,6 трлн. долара в бързо развиващите се икономики &ndash; ги защитават, парите, държани в резерв, са пари, които не се харчат.</p> <p>Къде се намираме днес при така очертаните проблеми? Ако тръгнем отзад напред, тези страни, които поддържат огромни резерви, ще успеят да устоят на икономическата криза, но това само ще ги стимулира да увеличат резервите си.</p> <p>По същия начин, докато банкерите получават своите бонуси, работниците ще виждат как техните заплати и работно време намаляват, което допълнително ще увеличи разликата в доходите. Нещо повече, Съединените щати все още не са преодолели зависимостта си от петрола. Понеже цените на петрола се върнаха на нива от 100 долара за барел през лятото &ndash; и все още са високи &ndash; парите отново ще отиват в страните износителки. А структурната трансформация на развитите икономики, провокирана от нуждата от пренасочване на работници от традиционните производства, се случва много бавно.</p> <p>Правителството играе централна роля във финансирането на услугите, от които хората се нуждаят, като образование и здравеопазване. А правителственото финансиране на образованието и квалификацията при всички положения ще бъде от особена важност за възстановяването на конкурентоспособността в Европа и Съединените щати. Но за съжаление и двете избраха фискалната дисциплина и орязването на разходите с идеята, че икономическата трансформация ще се забави.</p> <p>Диагнозата е следвана от предложенията за излекуване на глобалната икономика: увеличаване на правителствените разходи, целящи да подпомогнат възстановяването, да съдействат за енергийното спестяване, да намалят неравенството в доходите и да реформират световната финансова система, която да създаде алтернатива на трупането на резерви, породено от страх.</p> <p>В края на краищата, световните лидери &ndash; и избирателите, гласуващи за тях &ndash; трябва да го проумеят. Докато съществува перспектива за слаб растеж, те няма да имат особен избор. Въпросът е колко болка ще трябва да понесем през това време?</p> <p><em>*Джоузеф Стиглиц е носител на Нобелова награда за икономика и професор по икономика в Колумбийския университет. Автор е на книгите &bdquo;Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея&rdquo; и &bdquo;Глобализацията и недоволните от нея&rdquo;.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в <a href="http://burmadigest.info/2011/10/03/to-cure-the-economy/">"Burma Digest"</a></em></p>