- 10 Sep 2020
- 47
- 10
Преди година 41-вото народно събрание избра България да бъде управлявана от правителство на малцинството. Това не се бе случвало 15 години – от края на 36-ото народно събрание насам: в него и двете правителства – на Филип Димитров и Любен Беров – бяха правителства на малцинствата. Сега отново в парламента освен управляващи и опозиция имаме и “подкрепящи”. Това са политически сили, които подкрепят кабинета, без да участват в него. В настоящия парламент такива са “Синята коалиция” (СК) и “Атака”.
<p>В началото и РЗС заяви подкрепата си за правителството на Борисов, но за по-малко от 6 месеца парламентарната група на Яне Янев се разпадна, а нейните депутати се превърнаха в едни от най-злобните опозиционери. На другия полюс е “Атака”, която продължава да подкрепя всички предложения на управляващите (дори и взаимно изключващите се).</p>
<p>Старата десница е представена в парламента от “Синята коалиция” (СДС – 9 депутати, и ДСБ – 5 депутати) и един независим депутат от БЗНС на Мозер. В края на тази първа година на ГЕРБ “Синята коалиция” престана да се държи като безусловно подкрепяща, но и не се превърна в опозиция.</p>
<p>Макар че гласуването “против” на основните параграфи на актуализацията на бюджета е типично опозиционно действие. Защото в цивилизования свят тъкмо гласуването за бюджета е критерий за това кои подкрепят управляващите и кои са опозиция.</p>
<p>На какво се дължи тази еволюция? На парламентарните избори през 2009 г. СК получи 285 000 гласа. От тях 10 000 бяха от чужбина и поне 15 000 са симпатизанти на БЗНС. За СДС и ДСБ остават 260 хил. гласа (180 000 на СДС и 80 хил. на ДСБ). Това е продължение на отлива на избиратели от старата десница, започнал след изборите през 1997 г. От гласувалите за ОДС през април 1997 г. над 2 200 000 избиратели, към днешна дата почти 2 милиона са оттеглили доверието си. Именно от тези към 2 милиона разочаровани десни избиратели идва основно подкрепата за ГЕРБ. И става ясно, че Борисов има пълно право, когато казва: “Българската десница – това сме ние”. Така мислят и в ЕНП, които приемат, че техните български партньори вдясно са именно ГЕРБ.</p>
<p>А от изборите през 2009 г. досега СК е загубила още поне 100 000 избиратели, което кара ръководствата на СДС и ДСБ да правят всичко възможно, за да стопират тази низходяща тенденция.</p>
<p>Затова все по-често правят опити да излязат от състоянието на обезличаване и да демонстрират собствена физиономия. Това се оказва доста трудно, тъй като не могат да си позволят да бъдат истинска опозиция. Всеки, който се изявява като опозиция, незабавно бива пришит от управляващите към БСП и ДПС. Освен това едни предсрочни избори биха били убийствени за СК.</p>
<p>В опитите си да намерят собствена идентичност депутатите от СК се опитват да се представят като единствените компетентни по икономически въпроси. Голяма част от критиките им към антикризисната програма на кабинета наистина са основателни: необходимите реформи в здравеопазването, в МВР, в администрацията се бавят, разходната част на бюджета е прекалено раздута.</p>
<p>Проблемът на разходната част обаче не е, че е прекалено голяма, а че е неправилно структурирана. В условията на настоящата рецесия, преминаваща в продължителна депресия, държавата трябва да замести, поне частично, липсващите частни инвеститори и да инвестира в структурни проекти, с което да подпомогне съживяването на икономиката. Поради това не е оправдано и преиграването с опасенията за бюджетния дефицит. България е между 5-те страни в ЕС с най-малък дефицит, външният ни дълг също е от най-малките – едва 10% от БВП.</p>
<p>Силно критична е СК и към енергийните проекти с руско участие, особено спрямо АЕЦ “Белене” и петролопровода “Бургас–Александруполис”. Удобно се забравя, че първото споразумение за “Бургас–Александруполис” беше подписано от правителството на Иван Костов. А ако премиерът беше послушал сините за АЕЦ “Белене”, това би означавало България не само да се прости с вече похарчените над 2 млрд. лв., но и да плати сериозни неустойки по международни договори.</p>
<p>Не е реалистично и искането на Мартин Димитров тютюнопроизводителите да бъдат обречени на полугладно съществувание. То е и политически недалновидно, тъй като за дълги години затръшва вратата на сините към този електорат.</p>
<p>Прави впечатление, че независимо от много по-слабото си присъствие в парламента и влияние в обществото (в сравнение със СДС), Иван Костов е много по-активен в медийното пространство. Той се държи менторски, сякаш има не 5, а 55 депутати и е народен любимец. Странно е също така, че точно Костов призовава за сериозни съкращения на администрацията</p>
<p>Както и на второстепенните бюджетни разпределители, при положение че държавните агенции (към МС или към отделните министерства) се нароиха и достигнаха трицифрено число тъкмо по време на неговото управление. Извън икономиката обаче сините пазят странно мълчание. СК с нищо не се противопоставя на нарушаването на правата на гражданите от страна на полицията.</p>
<p>Права, които бяха извоювани именно благодарение на СДС. При изслушването на вътрешния министър Цветанов в парламента по повод полицейското насилие единствено депутатите от СК не се включиха в дебатите. Нищо не казаха и по повод обвиненията срещу независимия съд, които в продължение на месеци идват от страна на Цветан Цветанов. Позициите им по промените в НПК и предлагания специализиран съд също са двусмислени.</p>
<p>Прави впечатление, че СК критикува последователно икономическата политика на ГЕРБ – пряко на критиките им е подложен премиерът Борисов. В същото време сините подкрепят почти безусловно действията на министъра на вътрешните работи. Може би от СК се надяват на конфликт между Борисов и Цветанов, в който залагат на вицепремиера. Тогава те биха могли да капитализират даваната в момента подкрепа под формата на постове в управлението.</p>
<p>Слабо вероятно изглежда СК да се превърне в изцяло опозиционна сила. Ако не за друго, то защото никой освен ГЕРБ няма интерес от предсрочни избори. При евентуален предсрочен вот ГЕРБ би получил абсолютно мнозинство, БСП и ДПС ще влязат в парламента, но обречени да бъдат глуха опозиция за нови 4 г. За “Атака” не е сигурно дали ще прескочи бариерата, а СК по-вероятно ще остане извън парламента.</p>
<p>Бъдещето на старата десница е мрачно, освен ако не обнови решително своите лидери. Не може да се очаква разширяване на електоралното влияние, когато лидерът на ДСБ е в тройката на най-нехаресваните политици (заедно с Доган и Сидеров).</p>
<p>За Мартин Димитров пък мнението на седесарите е, че е под чехъла на Костов. Бъдещето на сините зависи основно от СДС. Към настоящия момент синята партия самостоятелно може да разчита на около 3-3,5% от избирателите, или на 180–200 хил. гласа. Докато СК би могла да събере 120–180 хил. гласа. Следователно ДСБ с техните около 60 хил. гласа отблъскват повече избиратели, отколкото да привличат.</p>
<p>Процесът на обновление в старата десница (както и в левицата) би могъл да започне от местните избори догодина. Да не забравяме, че много от популярните лица на ГЕРБ тръгнаха именно от местната власт.</p>
<p>Коментарът е публикуван във <a href="http://www.trud.bg" title="www.trud.bg">в. "Труд"</a></p>
