Не толкова отдавна си приказвах сладко с един добър човек и писател. Обсъждахме реформите на Гайдар и всичко, свързано с тях. И изведнъж изненадващо открих нещо: моят събеседник, с когото обикновено сме били солидарни в принципните оценки, мислеше, че дори в навечерието на срещата в Беловежския гъсталак е съществувал шанс за запазването на Съветския съюз на някаква демократична основа. Опитах се да разбера от него по какъв начин биха се осъществили реформите на Елцин–Гайдар в сътрудничество с лидерите на републиките (имената тук са излишни – и така е ясно кои са те), ако дори Руцкой и Хасбулатов се противопоставиха на промените още в първата седмица на 1992 г. Но за моя събеседник това беше въпрос на вяра и затова промених темата.
<p><strong></strong>И се боя, че дори събитията в Киргизия не са разклатили вярата му. Както и сигурността на мнозина в това, че наистина е било възможно да се запазят в рамките на една държава тези страни, които за изминалите почти двайсет години демонстрираха големите си различия в политическата култура. При това най-големите различия са между тези, които се смятаха за „ядро на Съюза”.<strong> Владимир Путин плаши поданиците с „украинизация” на руския политически ред, а белоруският политически режим не прилича на нито един от съседските.</strong></p>
<p>А през последните седмици целият свят видя по какво се различава Киргизия от Казахстан и Узбекистан. Случващото се там не бива да се нарича дори държавен преврат. <strong>Това е загиване на киргизката държавност, децивилизация на страната.</strong> Можете колкото си искате да осъждате авторитаризма в съседните държави, включително и в Китай, но там държавата присъства, като важен признак на цивилизацията – да, различна от християнската, но цивилизация. Случващото се в Киргизия е несъпоставимо с кризисните конфликти, които са се случвали и се случват у съседите. Събитията в родината на Чингиз Айтматов все повече напомнят вечните смутове в някои африкански квазидържави.</p>
<p>Струва ми се излишно да описвам всички признаци на този процес. Работата е в това, че борбата за власт в такова общество е изключително борба за ресурси. В Русия това също има своето място, но изобщо не в толкова чист вид. У нас все пак държавата се пази, макар че тя може да се откаже от всичко (вече се отказа от социалните си функции, заменяйки ги с разговори за социално отговорния капитал) освен от едно. <strong>Това „едно” е ядреното копче. В известен смисъл то е средство за задържане, но само вътре в държавата.</strong></p>
<p>В квазидържавите главният ресурс, домогването до който обезпечава властта, е разпределението на хуманитарните помощи. В Киргизия все още не се е стигнало до това, но изглежда, че векторът на движение вече е определен. При това подялбата на собствеността се случва на всички равнища. <strong>Достоверни сведения за убийства по етнически признак все още няма, но етническата карта е извадена, а това е първата крачка към клането.</strong> И е безсмислено да се говори за разпалването на антисемитизъм и русофобия. Това, разбира се, напомня за притесненията на белите фермери в Зимбабве и ЮАР, принуждава ни да си спомним и за съдбата на азиатската диаспора в Уганда, но в Киргизия всичко се случва стихийно въпреки намеренията на новата власт, ако изобщо може да се говори за такива. Първата жертва, групата, за чиято сметка може да се удари кьоравото, са „другите”. В това число и руснаците.</p>
<p>Разбира се, тези наблюдения имат смисъл само от гледна точка на това, как те се отразяват върху външната и вътрешната политика на Русия. <strong>Ако съдим по думите на тандемократите, то украинизацията (т.е. свободните избори, водещи към смяна на хората във властта в конституционно определените срокове) за тях е по-голямо зло от киргизките бунтове: моля, Бакиев сам си е виновен.</strong> Но заключенията, че метежниците са имали руска поддръжка не се представят много убедително.</p>
<p>Ами авиобазата „Манас”? Само едно нещо може да принуди Русия да я премахне – да получи монопол върху афганистанския транзит на НАТО. Какво му е трудното на това? Не бива да се изключват и ирационалните мотиви, но просто не им се иска американците да са на територията на СНГ.<strong> Но във всеки случай такива масови безредици не можеш да вдъхновиш и да организираш отвън.</strong></p>
<p>Освен това, ако скоро в Киргизия не бъде установен елементарен ред, то ситуацията в тази държава ще се превърне в проблем за всичките й съседи. И тук вече наистина разумното поведение ще бъде не борбата за хегемония, а прехвърлянето на отговорността върху другите.</p>
<p>А сега за най-важното. За съдбата на рускоезичното население и за неговата частна собственост в Киргизия. Когато започнаха да се появяват тревожните съобщения, си направих копия на новините. Една навеждаше на мисълта, че тече информационна подготовка за нахлуване в Киргизия. Но след няколко дни в съдържанието на информационните съобщения в контролираните от властта медии започна да се подценява мащабът на тамошните смутове и бедствието на рускоезичното население. Това подеха и активните агитатори в блоговете. И е ясно защо. <strong>Руската държава показа пълното си безсилие да защити съотечествениците си от реално насилие и от реална експроприация. </strong></p>
<p>В това няма нищо позорно. Подобно безсилие са демонстрирали в различни времена всички бивши метрополии. Но Русия е преуспяла в друго – в празната пропагандна защита на съотечествениците си. А също и в провокационното раздаване на руски паспорти на териториите на суверенните съседни държави, в провокирането на тези държави към военни конфликти. <strong>Тоест руската власт се научи да „развързва” подобни конфликти, но не да ги оправя.</strong> И военната намеса с цел защита на изкуствено създадени съотечественици не води до решаване на проблемите им, за което свидетелстват постоянните публикации за положението в Южна Осетия, където върви борба за парични потоци и нищо не се прави за цивилното население с руски паспорти.</p>
<p>Що се отнася до Средна Азия, то Русия не може да приведе нито един пример за защита на съотечественици или на собствеността им. Ех, ако ставаше дума за „Газпром”! За това могат да разкажат руснаците, живеещи все още в Туркменистан. А изглежда, че в Киргизия никой от големите началници няма лични бизнес интереси. Що се отнася до частния бизнес, то изявленията на руската власт за тези „търгаши” и така са голяма чест за тях. Все едно, няма да ги оценят. Друга работа е отмъщението. Ще се съкрати квотата за киргизките гастарбайтери в Русия. <strong>На руснаците в Киргизия това с нищо няма да помогне, но да попречиш на хората да живеят и работят – това е голяма държавно отговорна работа. </strong></p>
<p>И това е единственото, на което е способна, на което разчита и на което е готова днешната руска държава. Когато стана ясно, че погромите върху пазара в самия Бишкек и заграбването на земята около него не могат да бъдат спрени, нашите заявиха, че не виждат в случващото се антируска насоченост. Което направо противоречи на предишните им изявления. <strong>Тоест Русия не проявява дори протоколна „загриженост” за съдбата на съотечествениците в Киргизия.</strong> <br /><br /><em>Грани.ру<br /></em></p>
<p><em>Превод от руски Веселина Гюлева<br /></em></p>