Срутено небе или киргизки уроци

Срутено небе или киргизки уроци
Не толкова отдавна си приказвах сладко с един добър човек и писател. Обсъждахме реформите на Гайдар и всичко, свързано с тях. И изведнъж изненадващо открих нещо: моят събеседник, с когото обикновено сме били солидарни в принципните оценки, мислеше, че дори в навечерието на срещата в Беловежския гъсталак е съществувал шанс за запазването на Съветския съюз на някаква демократична основа. Опитах се да разбера от него по какъв начин биха се осъществили реформите на Елцин–Гайдар в сътрудничество с лидерите на републиките (имената тук са излишни – и така е ясно кои са те), ако дори Руцкой и Хасбулатов се противопоставиха на промените още в първата седмица на 1992 г. Но за моя събеседник това беше въпрос на вяра и затова промених темата.
<p><strong></strong>И се боя, че дори събитията в Киргизия не са разклатили вярата му. Както и сигурността на мнозина в това, че наистина е било възможно да се запазят в рамките на една държава тези страни, които за изминалите почти двайсет години демонстрираха големите си различия в политическата култура. При това най-големите различия са между тези, които се смятаха за &bdquo;ядро на Съюза&rdquo;.<strong> Владимир Путин плаши поданиците с &bdquo;украинизация&rdquo; на руския политически ред, а белоруският политически режим не прилича на нито един от съседските.</strong></p> <p>А през последните седмици целият свят видя по какво се различава Киргизия от Казахстан и Узбекистан. Случващото се там не бива да се нарича дори държавен преврат. <strong>Това е загиване на киргизката държавност, децивилизация на страната.</strong> Можете колкото си искате да осъждате авторитаризма в съседните държави, включително и в Китай, но там държавата присъства, като важен признак на цивилизацията &ndash; да, различна от християнската, но цивилизация. Случващото се в Киргизия е несъпоставимо с кризисните конфликти, които са се случвали и се случват у съседите. Събитията в родината на Чингиз Айтматов все повече напомнят вечните смутове в някои африкански квазидържави.</p> <p>Струва ми се излишно да описвам всички признаци на този процес. Работата е в това, че борбата за власт в такова общество е изключително борба за ресурси. В Русия това също има своето място, но изобщо не в толкова чист вид. У нас все пак държавата се пази, макар че тя може да се откаже от всичко (вече се отказа от социалните си функции, заменяйки ги с разговори за социално отговорния капитал) освен от едно. <strong>Това &bdquo;едно&rdquo; е ядреното копче. В известен смисъл то е средство за задържане, но само вътре в държавата.</strong></p> <p>В квазидържавите главният ресурс, домогването до който обезпечава властта, е разпределението на хуманитарните помощи. В Киргизия все още не се е стигнало до това, но изглежда, че векторът на движение вече е определен. При това подялбата на собствеността се случва на всички равнища. <strong>Достоверни сведения за убийства по етнически признак все още няма, но етническата карта е извадена, а това е първата крачка към клането.</strong> И е безсмислено да се говори за разпалването на антисемитизъм и русофобия. Това, разбира се, напомня за притесненията на белите фермери в Зимбабве и ЮАР, принуждава ни да си спомним и за съдбата на азиатската диаспора в Уганда, но в Киргизия всичко се случва стихийно въпреки намеренията на новата власт, ако изобщо може да се говори за такива. Първата жертва, групата, за чиято сметка може да се удари кьоравото, са &bdquo;другите&rdquo;. В това число и руснаците.</p> <p>Разбира се, тези наблюдения имат смисъл само от гледна точка на това, как те се отразяват върху външната и вътрешната политика на Русия. <strong>Ако съдим по думите на тандемократите, то украинизацията (т.е. свободните избори, водещи към смяна на хората във властта в конституционно определените срокове) за тях е по-голямо зло от киргизките бунтове: моля, Бакиев сам си е виновен.</strong> Но заключенията, че метежниците са имали руска поддръжка не се представят много убедително.</p> <p>Ами авиобазата &bdquo;Манас&rdquo;? Само едно нещо може да принуди Русия да я премахне &ndash; да получи монопол върху афганистанския транзит на НАТО. Какво му е трудното на това? Не бива да се изключват и ирационалните мотиви, но просто не им се иска американците да са на територията на СНГ.<strong> Но във всеки случай такива масови безредици не можеш да вдъхновиш и да организираш отвън.</strong></p> <p>Освен това, ако скоро в Киргизия не бъде установен елементарен ред, то ситуацията в тази държава ще се превърне в проблем за всичките й съседи. И тук вече наистина разумното поведение ще бъде не борбата за хегемония, а прехвърлянето на отговорността върху другите.</p> <p>А сега за най-важното. За съдбата на рускоезичното население и за неговата частна собственост в Киргизия. Когато започнаха да се появяват тревожните съобщения, си направих копия на новините. Една навеждаше на мисълта, че тече информационна подготовка за нахлуване в Киргизия. Но след няколко дни в съдържанието на информационните съобщения в контролираните от властта медии започна да се подценява мащабът на тамошните смутове и бедствието на рускоезичното население. Това подеха и активните агитатори в блоговете. И е ясно защо. <strong>Руската държава показа пълното си безсилие да защити съотечествениците си от реално насилие и от реална експроприация. </strong></p> <p>В това няма нищо позорно. Подобно безсилие са демонстрирали в различни времена всички бивши метрополии. Но Русия е преуспяла в друго &ndash; в празната пропагандна защита на съотечествениците си. А също и в провокационното раздаване на руски паспорти на териториите на суверенните съседни държави, в провокирането на тези държави към военни конфликти. <strong>Тоест руската власт се научи да &bdquo;развързва&rdquo; подобни конфликти, но не да ги оправя.</strong> И военната намеса с цел защита на изкуствено създадени съотечественици не води до решаване на проблемите им, за което свидетелстват постоянните публикации за положението в Южна Осетия, където върви борба за парични потоци и нищо не се прави за цивилното население с руски паспорти.</p> <p>Що се отнася до Средна Азия, то Русия не може да приведе нито един пример за защита на съотечественици или на собствеността им. Ех, ако ставаше дума за &bdquo;Газпром&rdquo;! За това могат да разкажат руснаците, живеещи все още в Туркменистан. А изглежда, че в Киргизия никой от големите началници няма лични бизнес интереси. Що се отнася до частния бизнес, то изявленията на руската власт за тези &bdquo;търгаши&rdquo; и така са голяма чест за тях. Все едно, няма да ги оценят. Друга работа е отмъщението. Ще се съкрати квотата за киргизките гастарбайтери в Русия. <strong>На руснаците в Киргизия това с нищо няма да помогне, но да попречиш на хората да живеят и работят &ndash; това е голяма държавно отговорна работа. </strong></p> <p>И това е единственото, на което е способна, на което разчита и на което е готова днешната руска държава. Когато стана ясно, че погромите върху пазара в самия Бишкек и заграбването на земята около него не могат да бъдат спрени, нашите заявиха, че не виждат в случващото се антируска насоченост. Което направо противоречи на предишните им изявления. <strong>Тоест Русия не проявява дори протоколна &bdquo;загриженост&rdquo; за съдбата на съотечествениците в Киргизия.</strong> <br /><br /><em>Грани.ру<br /></em></p> <p><em>Превод от руски Веселина Гюлева<br /></em></p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи