- 10 Sep 2020
- 630
- 204
...Социалната държава в новата история на човечеството съществува като последователно разгърната философия на обществен живот от не много повече от сто-сто и петдесет години, а приложена практически – от 70–80. За този сравнително кратък период нейните строители и стратези успяха да създадат няколко варианта на синкретична антихристиянска религиозност. Залитанията по древния предхристиянски западен окултизъм и астрологията на германските нацисти, комунистическия култ към личността в страната на Съветите, преминал в религията на идеологическото, държавообразуващо „православие”, при което Църквата не е коректив, а пета колона на национализма, псевдорелигиозността тип ню ейдж на европейския либерален социализъм...
<p>Това са „идолите за разрушение”, чрез които социализмът нанася своите поражения в политическата икономия (мотивирайки религиозно хората да приемат политическата му и икономическа власт), ползвайки религиозността, смесвайки и уравнявайки разните традиции. Успя да срине така икономиките на нациите, които завладя, одържавявайки производствените ресурси „в името на човека” (но на корпоративния, а не на индивидуалния човек и накрая самия човек, принесе в жертва на своите идоли и фантазми), разработвайки ресурсите безотговорно и недалновидно и отглеждайки класова (или етническа) непроизводителна, но вярна клиентела. Но и това коментирахме предния път... Онова, за което не разговаряхме обаче, е, че за няколко десетилетия държавно провежданият социализъм се справи успешно със съсипването и подмяната на християнска култура, градена в продължение на хилядолетия.<br /><br />Социалистите направиха това чрез поредица от културни експерименти, оправдавайки необходимостта им с желание уж да съхранят спецификата и самобитността на националната култура. Днес ние жънем обилно плодовете на техните експерименти...<br /><br />Покойната Людмила Живкова решила да посети Индия и оттам довлякла фрагменти от „очарователната” традиция на индуизма. Интелектуалният кръжок, който създала около себе си, наченал да издирва и облазва силно енергийни места и да търси много енергетични хора. В резултат на това си имаме култа към Ванга и трайна професионална реализация за нейните „наследнички”, под влиянието на Светлин Русев - медийни звезди, политически фигури и културни дейци назовават тази вещица (дано не и е твърде зле в ада – християни сме все пак) мило „леля Ванга”. И сума народ изръшка Кръстова гора, за да си намери „кръстато камъче”, с което да укрепи дома си, вместо да наставлява потомството си в истините на Богооткровението, така че днес не се чува в домовете на християните „Шема Израел – Яхве, Твоят Бог е Един Господ”, ами се разправят басни от типа на: „Леля Ванга каза, че България ще се оправи, като намерим златото, закопано от цар Борис ІІІ в деретата край Рилския манастир”... Дъщерята на диктатора определи духовния курс и институцията охотно пое по зададения от една фамилия път, така и до днес... Друг пример. Скоро ще завърши реставрацията на стенописите във варненския храм „Св. Никола”. Надигна се истинска буря на недоволство от „осъзнати граждани” заради това, че се унищожават старите, изписани във времето на социализма стенописи, от някакъв професор по държавна поръчка. Аз помня тези стенописи бегло. Помня едни хора, които трябваше да представляват библейски герои и персонажи от църковната история, изографисани в реалистични сюжети, с бледи лица и по богомилски/първокомунистически вперени погледи в „светлото бъдеще”... Слава Богу, християните победиха и храмът бе преизписан по християнски.<br /><br />...Смятате ли, че свободния пазар в икономиката е опасен? Че едни могат да забогатеят за сметка на други? Че някой може да забогатее вместо вас? Това е социалистическа спекулация. Свободният пазар ви дава възможност да забогатеете. А Социалната държава ви плаши с възможния чужд просперитет, подхранвайки мързел и завист, за да може да ви обира, „пазейки ви” от опасността да забогатее комшията... Крачка напред – вярвате ли, че свободният пазар на идеи е опасен? Че така богаташите ще могат да превърнат целия заобикалящ ви свят в манифестация на кича? И това е социалистическа лъжа. Историята показва нещо съвсем друго. Възрожденците (учени естественици и литератори) не са получили своето образование, което после са инвестирали в Българското национално духовно и културно възраждане, чрез проекти и с пари, събирани чрез данъци от социална държава. Много често богати българи и тук, и зад граница са намирали будни и способни момчета и за заплащали тяхното образование в чужбина. Обратното на това, някои от нас са свидетели как в недалечното минало посредствени, но лоялни на властта и идеологията хора са прибирани по държавните университети да учат за сметка на държавата. Такива едни храненици на социалната държава, работещи в БАН, разказва Хайтов, са унищожили тленните останки на Васил Левски, разкопавайки гроба му, за да не би заради тях новостроящият се паметник в центъра на София да бъде игнориран от хората като място за поклонение пред делото на Дякона.</p>
<p>А старите прекрасни храмове пък не са строени с държавен бюджет. Въпросният хр. „Св. Никола” във Варна е построен с доброволното дарение на богат българин от Одеса – Парашкева Николау. Обиколете храмовете из Несебър. Колко малко те приличат на социалистическото монументално, потискащо и грозно строителство. Те са строени от свободни дюлгери, изписвани от свободни иконописци. Затова са прекрасни. Майсторът е вложил себе си, вложил е от своя опит с Бога, а този, който е дал парите за това нещо, е поканил да го свърши майстор, който е показал, че с труда си умее да радва окото и сърцето на онези, които сетне ще го ползват. Нищо общо със социалистическото строителство и изкуство, в което властват клишетата на държавната идеология и самото то се превръща в средство за идеологическа пропаганда. Изкуството, създавано от човека, въплъщава неговите търсения, идеали, добродетели, то е проповед на тези неща. Изкуството, създавано от идеологията на тоталната месианска държава е проповед на безчовечен и безжизнен универсализъм. То именно руши самите фундаменти на християнското изкуство, което посветените в християнския светоглед разбират като литургия – общо дело, в което всеки влага своята индивидуалност, без да я слива с другостта, без да я зацапва и плодът е прослава на Бога – Личност. Социалната държава, лакома да бъде и жрец, и спасител, и бог във всичко и над всичко, лишава човека от неговото изконно право, уподобяващо го на Господа Бога – правото му свободно да свещенодейства. Моля ви, запишете си това на стената! – Социалната държава се страхува от човека в пълното му качество на свещеник, творящ култура – свещенодействащ, привеждащ света под Бога и въвеждащ благодатта в света си инициативно, лично и отговорно... Както и клерикализмът се страхува от православното учение за всеобщото свещенство на всички вярващи и затова въвежда учението си за втората, различна от всеобщата благодат... Но Бог е Личност. И Бог е сътворил човека като личност. Благодатта е личностно действие на Бога Личностен абсолют, адресирана лично към човека – свободна личност, а не е благодатта безлична субстанция, подлежаща на разни трансформации и давана да се складира от корпоративното човечество в негови институти. Бум!!! Вървете и събирайте парчетата на болната си теология, за да не ни се пречкате, докато ние продължаваме по вертикалата, възпявайки Божията благодат, общодостъпната и вседостатъчна сред Земята на живите – Църква на Живия Бог...<br /><br />Но първо ще заковем още един-два тезиса върху вратите на Българския Вавилон...<br /><br />Примерите с християнството и Църквата не бяха много удачни. Защото в лицето на Църквата (колкото и тя да е обсаждана и прелъстявана от държавната пропаганда) имаме една устойчива традиция, която все някак и донейде успява да се противопостави на богоборческите тенденции. Да, християните често предават подстъп след подстъп, понякога заплашвани, а често прилъгвани да разпознават спасители и благодетели у тия, които всъщност са им врагове. Докато стигнем при Цитаделата – Тялото на Богочовека, плътта и кръвта Господни. Да го кажем и не толкова патетично – докато осъзнаем, че всичките проекти на езичниците са целели само едно – да бъде изхвърлено Тялото Божие от настоящото творение и подменено с техните идеологии и утопии. Тогава някой вдига Чашата и обявява Царството и като чешките хусити обръщаме в бяг бесовските пълчища. „Кръвта на мъчениците е семето на Евангелието” (Тертулиан). Тогава отново и отново, пак и пак се случва Църквата и святостта неудържимо нахлува в този свят, правейки от него това, което е предопределен да бъде според значението на своето име – свят (вместилище на Божията светлина). И се възкачва отново на своя престол Давид.<br /><br />Не тъй стоят нещата с културата по принцип обаче. С ония сфери от човешкия духовен живот, които не са пряко обвързани с религиозността, за чието дистанциране от религиозната сфера мнозина много се постараха от времето на Европейския ренесанс насам – литературата, архитектурата и въобще изкуството; правото, икономиката, социологията и въобще обществените науки. Тези бяха методично обезобразявани, отделяни от първоначалния си контекст на обвързани с познаването на Бога – Личност и Неговата воля за човека и обществото му. От всяка от тях човекът беше постепенно изтласкван като свещеник и реален агент на действието, а ролята му подменяна от всезнаещата идеология – преимуществено социоцентрична, отдаваща първенството и правото на Социалната държава. Да, вярваме, че обезкултуряването в обществото се дължи на 100-те години социализъм.<br /><br />Либералният евросоциализъм обаче сякаш предлага дългоочакваното от социалистите решение. Той като че ли носи всички „плюсове” на Социалната държава, без нито един неин минус. Дали е така?? Чрез толерирането на така нареченото Гражданско общество, функциониращо канализирано посредством НПО-тата, сякаш се измества центърът от държавата към гражданина/бюргер... Не е така. Защото самите НПО-та и фондации са почти винаги в мъртвата деликатна хватка на една наддържавна социалистическа идеология...</p>
<p><em><strong>Светослав Ангелов</strong></em></p>
